За постигане на въглеродна неутралност ЕС би трябвало да има нужда от 2,2 % от земята за изграждане на слънчеви и вятърни електроцентрали

Европа има достатъчно земя за разширяване на източниците на слънчева и вятърна енергия, което трябва да става в хармония с нуждите на природата, производството на храни и местните общности. Това посочва в новия си доклад  Land for Reneables Европейското бюро за околна среда (EEB), който е и своеобразен отговор на въпроса, колко земя ще е необходима за изграждане на европейския континент на значителни мощности за слънчева и вятърна енергетика за целите на декарбонизцията.

Докладът показва, че от 5,2% от европейската земя, която Европейският съвместен изследователски комитет (JRC) счита за подходяща за развитие на слънчева фотоволтаична и вятърна енергия на сушата, са необходими по-малко от половината, а именно 2,2%. Такава площ ще трябва да се използва за постигане на климатична неутралност до 2040 г., спирайки работата не само на въглища и газ, но дори и на атомни електроцентрали.

Освен това, подходящите земни ресурси отговарят на строги екологични и технически критерии за местоположението на вятърни и слънчеви инсталации на сушата и не включват природни резервати или земеделска земя с висока стойност.

Днес в Европа 47,9% от земята се използва за селско стопанство, а 18,6% са защитени територии.

EEB заявява, че за постигане на европейските цели за възобновяема енергия, разполагането на слънчеви инсталации на покривите и в градовете няма да е достатъчно и ще трябва да бъдат включени селските райони. Освен това „има много деградирала земеделска земя, налична за развитие на слънчева енергия, без да се нарушават икономиките в селските райони. Това може да се направи в синергия с производството на храни и възстановяването на здравето на почвата. Можем да се говори например за агроволтаика – комбинация от земеделие и електричество.

Cosimo Tansini от EEB коментира: „Възобновяемата енергия може да процъфтява, без да навреди на хранителните доставки или естествените местообитания. Фактите показват, че Европа разполага с достатъчно земя, в допълнение към зоните с богато биоразнообразие и продуктивна земеделска земя, за устойчиво разширяване на възобновяемата енергия... Можем да използваме възобновяема енергия, за да възстановим земята, да облагодетелстваме общностите и да подкрепим селските икономики.“.

Основната препоръка на авторите е, че европейските страни трябва да си сътрудничат повече помежду си при планирането на територията, тъй като някои страни имат ограничени ресурси от земя, а други имат такава в излишък. EEB препоръчва създаването на „европейска „супермрежа““ за „свързване на ресурсите, балансирано разпределение на енергията и постигане на общоевропейска декарбонизация чрез сътрудничество и намаляване на отпадъците“.

Авторите заключават: „с правилно планиране на земеползването и мерки за опазване на околната среда в страните от ЕС, необходимите слънчеви и вятърни инсталации могат да бъдат разположени с минимално използване на земята и, без да се компрометира защитата на биоразнообразието, производството на храни и по-широките селскостопански дейности.“

Проблемът с „териториалните ограничения” във връзка с развитието на слънчевата и вятърната енергия често се преувеличава. ВЕИ не изискват повече пространство от съществуващата енергийна инфраструктура. Има повече от достатъчно земя за разполагане на електроцентрали за възобновяема енергия, които биха могли да осигурят всички енергийни нужди на човечеството, а тези съоръжения ще заемат само малка част от земната повърхност.

В документът са представени по-подробни изследвания за държавите с по-големи територии като Германия, Франция, Италия, Испания, Румъния, Полша.

Според по-ранните изчисления на Carbon Tracker изграждането на достатъчно слънчеви панели за задоволяване на глобалното енергийно търсене би изисквало само 0,3% от земната повърхност, което по-малко от площта, заета от настоящата енергийна инфраструктура за изкопаеми горива.

Вижте още в прикачения документ.