На прага на COP29: Азербайджан покачва парниковите си емисии до рекордни нива заради изгаряне на метан
Изгарянето на газ в Азербайджан, домакин на срещата на върха за климата COP29 на ООН, достигна десетилетен връх през 2023 г. Това установи анализ на екологична организация, според която сред виновниците са съоръжения, включващи такива на BP и на държавната петролна компания СОКАР. Изгарянето на синьото гориво, вместо неговото улавяне, обикновено се получава при сондиране за петрол и е основен източник на емисии на въглероден диоксид и метан, както и на черни сажди, които допринасят значително за глобалното затопляне.
Анализът на сателитните данни, извършен от Global Witness, организацията с нестопанска цел, установи, че обемът на газ, изгорен в петролни и газови инсталации в Азербайджан, се е увеличил с 10,5 процента от 2018 г. насам, става ясно от данните на организацията, цитирани от FT. Това е последната година, в която страната е докладвала своите емисии на парникови газове. Изгарянето чрез факел на синьото гориво се е увеличило в няколко съоръжения, управлявани или притежавани от BP, голям играч в азербайджанския нефт и газ, и държавната петролна компания Socar през този период. Това се е случило, въпреки „многобройните обещания“ както от компаниите, така и от страната да премахнат тази практика при добива на нефт и газ в периода до 2030 г.
Дейността в Азербайджан „е останала до голяма степен незабелязана“, тъй като страната „не си е направила труда да докладва своите емисии от шест години“, каза Патрик Гейли, старши изследовател в Global Witness. Съгласно Парижкото споразумение за справяне с повишаването на глобалната температура, държавите са длъжни да докладват данните за своите емисии на всеки две години.
Метанът е основният компонент на газа и е отговорен за около една трета от затоплянето, причинено от човека. Той задържа много повече топлина от въглеродния диоксид за период от 20 години. Повече от 155 държави са подписали глобален ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30 процента до 2030 г., включително Азербайджан. Намаляването му в атмосферата се счита от учените за един от най-ефективните начини за ограничаване на изменението на климата в близко бъдеще.
Но проследяването на Световната банка с помощта на сателитни данни показва, че глобалното изгаряне на газ остава близо до годишни рекордни нива, при 148 милиарда кубични метра през 2023 г. или малко под пика преди пандемията от близо 150 млрд. куб. м, който бе през 2019 г.
Ролята на Азербайджан като домакин на COP29 през ноември вече беше подложена на критики, като активисти и някои политици поставиха под въпрос целесъобразността още една нация, произвеждаща изкопаеми горива, да наблюдава най-важната среща на върха в света за справяне с изменението на климата. Global Witness установи, че степента на изгаряне на газ се е увеличила с повече от 70 процента през последните шест години, използвайки данните, предоставени от услугата VIIRS Nightfire на Колорадоското училище по минно дело. Оттам са наблюдавали 18 наземни и офшорни нефтени и газови инсталации на азерска територия.
Повече от 1000 отделни изгаряния бяха уловени от сателити от септември 2018 г. Изгарянето остава високо в няколко съоръжения на BP, включително огромното поле Azeri-Chirag-Guneshli (ACG) в Каспийско море и терминала Сангачал (Sangachal) южно от Баку, уточняват от Global Witness. Организацията добавя, че обемът, избухнал в ACG миналата година, почти се изравни с рекорда, достигнат през 2014 г., въпреки че производството на петрол там сега е значително по-ниско.
Анализът установи, че терминалът Сангачал вече е изгорил почти 40 милиона кубически метра газ през първата половина на 2024 г., което го поставя „удобно на курса към най-високия годишен процент на изгаряне досега“. Изгарянето на горивото ппри Sangachal идва след като BP инсталира нова петролна платформа за 6 млрд. долара. BP обясниха пред изданието, че изгарянето на газ чрез факли от нейните операции нагоре по веригата в световен мащаб е намаляло с почти 60 процента през последното десетилетие и че е на път да прекрати рутинното изгаряне до 2030 г. Добавено е предупреждение относно годишното производство и отделните операции.
„Изгореният газ чрез факел, както като цяло, така и за всеки даден актив, може да варира от година на година. При конкретен актив това може да се дължи на фактори като значителна програма за поддръжка или неочаквано прекъсване“, се казва в съобщението.
Компанията заяви, че работи в региона на Каспийско море повече от 30 години и не е идентифицирала „никакви превишения на приложимия екологичен стандарт за качество на въздуха“ от 2019 г. около терминала Сангачал. „Притесненията, свързани с качеството на въздуха или здравето, не са повдигнати чрез каналите, предоставени на членовете на общността“, добави той.
Socar не отговори на искане за коментар, а организационния комитет на COP29 отказа коментар. Министерството на екологията на Азербайджан смята, че е имало забавяне с докладването на емисиите си поради пандемията Covid-19 и други фактори, но очаква да представи данните си до края на годината.