Щатският долар се възстановява от понесените големи загуби в понеделник

Щатският долар се възстановява от понесените големи загуби в понеделник, йената спря нарастването си след рязкото покачване през предишната сесия, тъй като търговците се борят с ефекта на сarry trade сделки* и очакват големи намаления на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната).

По-меките от очакваното данни за работните места в САЩ от миналата седмица, заедно с разочароващите печалби от големите технологични фирми и засилените опасения относно китайската икономика, предизвикаха глобални разпродажби на акции и високодоходни валути в понеделник. Глобалното изтичане на по-рискови активи взе зашеметяващи размери, тъй като притесненията, че САЩ вървят към рецесия, силно притесниха инвеститорите.

Някои членове на борда на Фед се противопоставиха още в понеделник на идеята, че по-слабите от очакваните данни за работните места през юли означават, че икономиката върви към рецесия, но също така предупредиха, че Федералният резерв ще трябва да намали лихвите, за да избегне подобен резултат.

Председателят на Фед на Сан Франциско Мери Дейли, обаче, каза, че пазарът на труда се забавя и че инфлацията намалява към целта от 2%, затова следващата стъпка е намаляване на лихвата през септември. Мери Дейли не се ангажира с конкретен процент, но даде да се разбере, че първото намаляване на лихвите от Фед за последните 4 година е сигурно.

„Разпродажбите, които се проявяват чрез бурни колебания на валутните пазари, са резки и бързи, но обикновено много краткотрайни. Пазарите очевидно са нервни от различните пътища, по които централните банки поемат, което води до голяма волатилност“, каза Джейми Кокс, управляващ партньор в Harris Financial Group пред „Ройтерс“.

След вчерашната паника на фондовите пазари търговците рязко повишиха очакванията си, че Фед ще повиши лихвите със 110 базисни пункта (б.п.) до края на годината, като намаляване с 50 базисни пункта през септември се оценява на 75% шанс.

„Препоръчваме и поддържаме известна степен на спокойствие, тъй като не очакваме прекомерна реакция от страна на централните банкери“, каза Кристиан Шерман, икономист в DWS Group, германска компания за управление на активи. Той подчерта, че председателят на Фед Джером Пауъл вероятно ще даде важна информация относно паричната политика на Фед на тазгодишния икономически симпозиум в Джаксън Хоул през август.

Индексът DXY, изчислен от ICE, който показва представянето на долара спрямо шест основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.18%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.33%**.

Eврото поевтиня спрямо долара с 0.07% и се търгува за 1.0944 долара спрямо 1.0952 долара в края на последната сесия. Европейската централна банка определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1,0966 долара.

Британският паунд падна с 0.11% до 1.2762 долара в сравнение с 1.2776 предишния ден.

Йената се повиши слабо с 0.08% до 145.74 йени за долар, след като се повишаваше пет поредни сесии и докосна седеммесечен връх от 141.68 в понеделник. Японската валута и австралийският долар са основни играч при сarry trade сделките.

Обемът на валутните интервенции на Японската централна банка (BoJ) през юли възлиза на 5.53 трилиона йени (37.9 милиарда долара), съобщава Trading Economics. Миналата седмица Централната банка увеличи основния лихвен процент и сигнализира за възможността за допълнителни увеличения. Търговците очакват две повишения преди края на текущата финансова година, която приключва през март 2025 г.

Централната банка на Австралия (RBA) във вторник запази основния си лихвен процент на 4,35% годишно, което съвпадна с очакванията на анализаторите. Той остава на това ниво, което е най-високото от 12 години, за шеста поредна среща (от ноември 2023 г.). Преди това RBA повиши лихвите с общо 425 базисни пункта за две години. Както се отбелязва в изявлението на RBA, Централната банка остава загрижена, че инфлацията остава над целевия диапазон от 2-3% поради постоянно високите цени на услугите. В резултат австралийският долар спадна с 0.16% до 0.6505 щатски долара. Другата стокова валута, която също се влияе и от търговията с Китай, новозеландският долар спадна с 0.39% до 0.5926 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола – канадският долар и норвежката крона спаднаха съответно с 0.21% до1.3833 канадски долара за един американски и с 0.15% до 10.9820 крони за един щатски долар. Фючърсите на американския лек петрол (WTI) се повишиха с 0.63% до 73.40 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа Brent поскъпнаха с 0.39% до 76.60 долара за барел. Петролът поскъпна след като се понижаваше в продължение на три последователни сесии, подкрепен от продължаващите рискове за доставките от нарастващото напрежение в Близкия изток*.

Страховете от регионална война се засилиха, докато Израел се подготвяше за потенциални атаки след заплахите на Иран за отмъщение, в резултат на неотдавнашните убийства на висш командир на Хизбула в Ливан и висш политически лидер на Хамас в Иран. Цените на суровия петрол получиха подкрепа и от спряното производство в най-голямото петролно находище в Либия, Шарара, поради антиправителствени протести и проблеми със сигурността.

* Carry trade сделките е взимането валута на заем с нисък лихвен процент и инвестирането на средствата във валута с по-висок лихвен процент. По този начин инвеститорът печели от разликата между двете лихвени равнища. Тези сделки се прилагат при силно волатилен пазар на валути и акции, какъвто беше в понеделник. Операцията е много рискова, тъй като съществува опасност взетата на заем валута да загуби внезапно стойността си спрямо тази, която е продадена. Затова към подобни сделки се насочват само големите играчи на валутните пазари със значителни суми.

**Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:45 часа българско време, източници Ройтерс и TradingEconomics.