Преговорите между "Булгаргаз" и "Боташ" – възможен ли е компромис, удобен и на двете страни?

"Булгаргаз" очаква представители на "Боташ" да пристигнат за среща за евентуално предоговаряне на споразумението между газови двете компании. Причината българската срана да иска преразглеждане на договора е, че страната ни не ползва целия договорен капацитет за пренос газ през турската система, но независимо от това плаща всеки месец около половин милион долара, договорени при други пазарни условия. "Булгаргаз" изпрати до "Боташ" искане за предоговаряне още на 4 юли, но преди няколко дни стана ясно, че турците отговарят с "не". Така страната ни влиза в евентуалните директни преговори от незавидна позиция, коментира Дир.бг. 

Как се стигна до тук?

Документът е подписан в първия работен ден на 2023 г. - 3 януари, от директорите на "Булгаргаз" Деница Златева и на "Боташ" Бюрхан Йозджан в присъствието на тогавашния служебния енергиен министър Росен Христов и турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез. Това обяви тогава правителствената пресслужба.

Договорът позволява на България да използва капацитета за разтоварване на втечнен газ на терминали в Турция и внос на газ чрез "Боташ". Страната ни обаче не внася газ по този договор, въпреки че плаща всеки ден.

"България плаща половин милион долара на ден по договора, а сумата, която трябва да платим за целия 13-годишен период, е 4,1 млрд. лева", казва в интервю за БНР Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

Таксата е фиксирана и е за достъп до терминалите за втечнен газ в Турция и за пренос на газ по инфраструктурата на турския оператор за 1,85 млрд. куб. метра годишно втечнен газ. Чрез договора "Булгаргаз" се задължава да продава купения втечнен газ на "Боташ" и да купи газ от турското дружество, което то да доставя до българската граница в договорения размер. Плащанията за 53,200 MWh на ден и са дължими без значение доставя ли се газ.

Откакто е в сила споразумението, България е внесла едва близо 240 млн. куб. метра втечнен газ, което се равнява на танкер и половина. За сравнение, потреблението на газ в странта е около 2,6 - 2,8 млрд. куб. метра годишно.

Изпълнителният директор на "Булгаргаз" ЕАД Деница Златева, бившият (тогава настоящ) служебен министър на енергетиката Росен Христов, изпълнителният директор на "Petroleum Pipeline Corporation (BOTAS)" - "Боташ" - Бурхан Озджан, терминал, втечнен природен газ, Мармара.

Опитите за предоговаряне

По-рано през април народните представители поискаха от енергийния министър да предоговори условията за доставка на газ чрез държавната турска компания.

В сряда по време на пресконференция министърът на енергетиката Владимир Малинов коментира договора с турската компания "Боташ", като заяви, че ще се съобрази и изцяло ще изпълни решението на Народното събрание, което го задължава да предоговори контракта. "Очаква се в близките дни преговорите с турската страна да продължат", отбеляза той.

По-рано от "Боташ" обаче изпратиха отговор на българското искане, в който казват, че не се склонни на такова.

"Позовавайки се на изменения в пазарните условия, "Булгаргаз" предлага съществени изменения по ключови текстове от Договорните условия и се заявява, че ако не бъдат приложени тези изменения, то няма да може да изпълнява задълженията си за разплащане", пишат в писмо от "Боташ".

Държавната турска компания отклонява в писмо намеренията за предоговаряне с аргументите, че предложеното изменение не е приемливо, тъй като чрез него се цели нарушаване на основната динамика на договора, което би направило изпълнението му неосъществимо за "Боташ". "Следва да се подчертае също, че невъзможност за плащане би било съществено нарушение на договора със сериозни последици", пише още в писмото.

Турската компания предупреди за сериозни последици за България, ако не плати договорените суми по 13-годишното споразумение с "Булгаргаз". Притеснителното е, че е възможно да се стигне дотам, общественият газов доставчик да плати над 2,3 млрд. долара за резервиран капацитет, независимо дали го използва, или не.

Министър Малинов разговаря в Истанбул с турския си колега Алпарслан Байрактар.

"Плащаме, за да използваме газопреносната инфраструктура на Турция, но не го правим. Не купуваме втечнен природен газ. Това е така, защото липсва далновидна политика от българското дружество, което не знае как да оперира на глобалните пазари за втечнен природен газ. Втората причина е, че цената на този газ е доста висока. Третата причина е в конкуренцията - заради липсата на санкции срещу руския природен газ "Газпром" се възползва от ситуацията и сваля цената. "Боташ" ще се превърне в посредник на "Газпром". Количествата руски газ, които в момента се пренасят през Украйна, след 1 януари 2025 г., ще бъдат пресечени по турското трасе. За това наричам този проект "Турски поток 2", обяснява Мартин Владимиров.

Полезен ли е договорът с "Боташ"?

През април отново в ефира на БНР бившият енергиен министър Росен Христов заяви, че договорът умишлено не се използва, за да може да се атакува. По думите му тогава "това прикрива цялото бездействие на правителството в енергетиката и е политическа една атака срещу президента. "Клаузата за неустойките съществува в абсолютно всеки договор в енергетиката", каза той.

В друго интервю Христов подчерта, че "договорът може да бъде изгоден, ако го ползваме". "Може да е още по-изгоден, ако продаваме газ и стигнем до Унгария, Австрия, Румъния, Молдова, Украйна", добави още той.

Според бившия енергиен министър "договорът с "Боташ" е вратата на газ от Европа, САЩ и други световни производители и затваря вратата към Русия, защото през този договор могат да минават само количества, които ние сме купили от някого". "България решава. Турция не влиза в никакво влияние какъв газ ще закупим и ще закараме в Турция. Това е отговорност на "Булгаргаз". Това, че газът, който влиза трябва да стане турски, това е техническо фактуриране", смята Росен Христов.

На пресконференцията в сряда министърът на енергетиката Владимир Малинов също обърна внимание на тристранното споразумение, което засяга осигуряването на необходимия достъп във връзка с подписания договор между "Боташ" и "Булгаргаз". "Договорът или тристранното споразумение и впоследствие сключеното споразумение за междусистемна свързаност е финансово изгодно за "Булгартрансгаз". Това, което успяхме да постигнем е възможността да бъде пренасян природен газ от Турция към България и съответно това води до равнопоставеност, прозрачно предлагане на този капацитет, на електронна платформа и приходи, които от началото на сключването до настоящия момент за "Булгартрансгаз" са над 100 млн. лв.", отбеляза Малинов.

Какви са вариантите за българската страна?

България няма много опции по отношение на предоговаряне на условията. 

През юли служебният министър на енергетиката Владимир Малинов заяви по време на изслушване в парламента, че е постигнато неформално споразумение за възможността "Булгаргаз" да предложи за прехвърляне част от правата по споразумението с "Боташ" на трети страни.

По думите на Малинов проектът за предоговаряне съдържа предложение за изменение, съобразено с текущите пазарни нива на предоставените от турската енергийна компания услуги в региона с цел на запазване на финансовата стабилност, както и на част от предимствата на споразумението - а именно за обезпечаване на сигурността и диверсификацията на доставките.

Според Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията самият договор не може да бъде разтрогнат. В най-лошия случай, ако страната ни отиде на арбитраж, ще трябва да плати цялата стойност на договора - над 4 млрд. лева. А това означава "Булгаргаз" да фалира.