The Economist: Присъединяването на България към еврозоната може да се отложи до 2026 г.

Липсата на стабилно правителство заплашва да отложи за 2026 г. присъединяването на България в еврозоната, и в пълния режим на Шенгенското пространство, независимо, че водещите партии са обединени около идеята, че тези две теми трябва да са сред водещите за управлението. Това гласи част от августовската прогноза на "Икономист интелиджънс юнит" (Economist Intelligence Unit) за българската политика, управление и икономика до 2028 г., цитирана от "24 часа".

Програмата за капиталови разходи ще продължи да е почти изцяло зависима от финансирането от ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост. В нея се уточнява, че е технически възможно приемането на единната валута "в някакъв момент от 2025 г.", но в случай, че до края на тази година бъде покрито изискването за стабилност на цените и се формира стабилно редовно правителство. Водещият сценарий обаче е политическата нестабилност и инфлацията над референтната стойност на Европейската централна банка да възпрепятстват процеса.

Според прогнозата на групата, издаваща сп. "Икономист" (The Economist) бизнес климатът ще продължи постепенно да се подобрява, но политическата нестабилност и неразвитата инфраструктура в България ще я правят непривлекателна спрямо другите страни от Източна Европа.

От звеното за анализи напомнят, че страната е без достатъчно задържало се на власт управление от 2021 г. и в комбинация с все по-раздробеният парламент това пречи за формирането и изпълнението на ключови политики. "Социологически допитвания от юли сочат, че досегашните партии вероятно ще влязат в Народното събрание и има сериозен риск настоящата политическа нестабилност да продължи и догодина", гласи част от прогнозата.

Инфлацията

По отношение на инфлацията, която е сред главните притеснения на българите, прогнозата е тя да намалее значително - от 9,5% през 2023 г. на 2,7% тази година, което ще я доближи до 2,5% на еврозоната. Сред посочените причини е забавянето в поскъпването на енергията и храните, формиращи близо 1/3 от кошницата, спрямо която се изчислява индексът на потребителските цени.

Според прогнозата ценовият натиск обаче няма да изчезне напълно. Ще остане на нива средно 2,7% годишно до края на 2028 г. - отчасти благодарение на сектора на услугите, двуцифреното повишаване на заплатите и връщането на нивото на ДДС за ресторанти и заведения. Следователно поскъпването ще е по-високо от това в еврозоната.

Прогнозата на ЕЦБ за 2025 г. е за 2,1%, а за 2026 г. - 1,9% инфлация в еврозоната. По изчисления на EIU при потребителските цени инфлацията ще остане на същото ниво и догодина (2,6%), следвана от 3% през 2026 г., 2,7% през 2027 г. и 2,6% през 2028 г. Българската икономика се очаква да е сред силно представящите се в ЕС и определено над средното ниво за ЕС с постепенно ускоряващия се ръст от 2,4% тази и следващата година на 2,7%-2,9% до 2028 г.

Главната причина за растеж продължава да е вътрешното търсене, захранвано и с вдигането на заплати и растящо по-бързо от износа.

Основният проблем е хроничният търговски дефицит, частично компенсиран от излишъка при услугите.

Войната в Украйна и изборите в САЩ

Войната в Украйна е друг фактор, на който се обръща внимание. Според прогнозата въздействието ѝ върху българската икономика ще намалява тази година, но близостта с бойните действия и несигурността в Черно море носи геополитически рискове.

Вероятността руската агресия да прерасне в глобална война е оценена като ниска, а България е описана от EIU като голям производител на въоръжение за украинската армия и бъдещ доставчик на 155-мм снаряди, с твърда спрямо Русия позиция и вече изпълнен ангажимент за 2% от БВП разходи за отбрана. Анализаторите обаче допълват, че ако на президентските избори в САЩ победи Доналд Тръмп (това е водещият им сценарий към момента на съставяне на доклада), Вашингтон ще притисне Киев и Москва да преговарят скоро, след като той влезе в Белия дом на 20 януари 2025 г.