Икономическият план на Марио Драги: по-малко зелен преход и повече индустриален растеж

Дългоочакваният доклад за конкурентоспособността на Марио Драги, публикуван в сутринта на 9 септемвр, призовава за фундаментално преосмисляне на стремежа на ЕС към зелен растеж. Бившият италиански премиер стои зад целите на блока за климата, но иска по-малко „зелено“ и повече „растеж“.Борейки се през последните две години с енергийна криза и икономическа стагнация, Европа преразглежда предишния си консенсус, че декарбонизацията и икономическият просперитет вървят безпроблемно ръка за ръка.

Драги се придържа към ортодоксалното мислене – чистата енергия в крайна сметка ще предпази Европа от скокове на цените, а чистите технологии предлагат нови икономически възможности – но докладът му ясно показва, че има компромиси, които трябва да се правят. Това коментира европейското издание Euractiv.

„Европа трябва да се изправи пред някои основни избори за това как да следва своя път на декарбонизация, като същевременно запази конкурентната позиция на своята индустрия“, се казва в доклада.

Драги също има някои избрани думи за Зелената сделка. Отбелязвайки, че Зелената сделка „се основава на създаването на нови зелени работни места“, докладът повдига призрака на сделката, изправена пред политическа смърт, „ако декарбонизацията вместо това доведе до деиндустриализация в Европа“.

Доза прагматизъм

Заявявайки, че „енергийният преход ще бъде постепенен“, докладът твърди, че „изкопаемите горива ще продължат да играят централна роля в ценообразуването на енергията до края на това десетилетие“ и призовава за повече съвместно закупуване на газ от националните правителства.

Той също така иска по-ниски данъци върху енергията, въпреки че признава как „данъчното облагане може да бъде политически инструмент за насърчаване на декарбонизацията“.

Той също така предлага по-голямо изкривяване на законодателството на ЕС в областта на околната среда, за да се улесни изграждането на възобновяеми енергийни източници. По-свободните правила биха позволили „ограничени (по време и периметър) изключения в екологичните директиви на ЕС до постигане на климатична неутралност“.

Докладът разглежда предизвикателствата, пред които са изправени индустрията и компаниите на единния пазар. Констатациите в доклада ще допринесат за работата на Комисията по нов план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа. И по-специално към разработването на новата сделка за чиста промишленост за конкурентоспособни отрасли и качествени работни места, която ще бъде представена през първите 100 дни от новия мандат на Комисията.

„Първо, единственият начин да гарантираме нашата дългосрочна конкурентоспособност е да се преминем от изкопаемите горива към чиста, конкурентна и кръгова икономика. Второ, нашите усилия за конкурентоспособност трябва да вървят ръка за ръка с повишен просперитет за всички в Европа. Всички трансформации, които ще задвижим, трябва да бъдат справедливи. Можем да надградим нашия много успешен социален модел – социалната пазарна икономика", заяви Фон дер Лайен. 

Индустрия: повече моркови и по-малко тояга

Енергоинтензивните индустрии (Energy-intensive industries  (EII) – и конкуренцията от САЩ и Китай – заемат видно място в мисленето на Драги. Отбелязвайки, че производството на EII в ЕС е спаднало с 10-15% от 2021 г. насам, докладът твърди, че „докато енергоемките производства в други региони не са изправени пред същите цели за декарбонизация, нито изискват подобни инвестиции, те се възползват от по-щедра държавна подкрепа“.

Драги иска да обърне това – неговият доклад твърди, че повече средства от схемата за търговия с въглеродни емисии на ЕС (ETS) трябва да бъдат насочени към тежката промишленост; обществените поръчки да включват изрични минимални изисквания за местно производство; и специализирани търгове за публична подкрепа за нови „зараждащи се индустрии“.

Въпреки че не поставя под съмнение Системата за търговия с емисии, Драги отбелязва нейното „високо и променливо“ въздействие върху европейските енергийни цени. Докладът му не е убеден в ефективността на Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM), който има за цел да помогне на европейските компании да са на равна основа с техните международни конкуренти, които не са изправени пред ценообразуване на въглеродните емисии.

Ако се установи, че CBAM е неефективен, Драги иска европейските компании да продължат да получават безплатни въглеродни квоти – за да ги предпази от пълното въздействие на търговията с въглеродни емисии.

Производителите на автомобили са подбрани на специално внимание, като докладът призовава за „индустриален план за действие за автомобилния сектор“.

Повече в Европа

По-тясното европейско сътрудничество е ключова тема в доклада.

Вместо да насърчава националните шампиони, ЕС трябва да използва логиката на европейско ниво, за да избира компаниите, които подкрепя.

По същия начин планирането на енергийната и транспортната инфраструктура трябва да се измести на европейско ниво. Драги призовава за нов координатор за планиране на ниво ЕС и „28-ми правен режим“, извън всяка национална правна рамка, което би ускорило изграждането на трансгранични енергийни връзки.

Въпреки че докладът дава голяма оценка на потенциала за по-голямо европейско сътрудничество, той се сблъсква със същите основни предизвикателства, пред които ЕС винаги е бил изправен – различни национални интереси и изискване за единодушие между държавите-членки по най-чувствителните решения.

Тук Драги признава, че „укрепването на ЕС изисква промени в Договора“, но настоява, че това „не е предварително условие Европа да върви напред“ и че „много може да се направи с целенасочени конкретни корекции“.

Те могат да включват национални правителства, които доброволно се отказват от правото си на вето, или по-малки групи от съмишленици, които си сътрудничат.

Повече от същото, но по-добре

Няколко напускащи еврокомисари вероятно ще се почувстват оправдани, тъй като много от препоръките в доклада са продължение или развитие на съществуващата политика на ЕС. Например: реформа на пазара на електроенергия; ускоряване на разрешителните режими; и програми за трансгранично технологично развитие.

Въпреки това препоръките на Драги се докосват и до неговия собствен икономически произход. Отбелязвайки, че първите пет търговци на газ държат приблизително 60% от пазара в някои европейски търговски центрове, той призовава финансовите регулатори да се намесят, за да запазят цените на енергията ниски.

Докладът, поискан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, се очаква да информира както новите комисари, така и за новата „Стратегия за чиста промишленост“ на ЕС. Тя ще бъде представена в рамките на първите 100 дни от новия мандат на фон дер Лайен.