СМО: Нагряващите планетата ни замърсители достигнаха рекордни нива в атмосферата през 2023 г.
За последен път Земята е имала сравнима концентрация на CO2 преди няколко милиона години, когато планетата е била с 2-3C по-гореща, а морското ниво с 10-20 метра по-високо
Концентрацията на нагряващи планетата замърсители, задръстващи се в атмосферата, достигна рекордни нива през 2023 г., съобщи Световната метеорологична организация (СМО). Оттам са установили, че въглеродният диоксид се натрупва по-бързо от всякога в човешката история, като концентрациите са се повишили с повече от 10% само за последните две десетилетия. „Още една година, още един рекорд“, обяснява Селесте Сауло, генерален секретар на СМО, цитирана от The Guardian. „Това би трябвало да задейства тревога сред вземащите решения политици.“ Увеличението се дължи на „упорито високото“ изгаряне на изкопаеми горива от човечеството, установява метеорологичната организация. Нивата допълнително се покачват от големите горски пожари и възможния спад в способността на дърветата да абсорбират въглерода.
Концентрацията на CO2 достигна 420 части на милион (ppm) през 2023 г., отбелязват учените. Нивото на замърсяване е с 51% по-високо, отколкото преди индустриалната революция, когато хората започнаха да изгарят големи количества въглища, нефт и изкопаеми газове.
Концентрациите на силни, но краткотрайни замърсители също се увеличиха. Концентрациите на метан достигнаха 1934 части на милиард (ppb), повишение от 165% спрямо прединдустриалните нива, а азотният оксид достигна 336,9 части на милиард (ppb), повишение от 25%, се казва в съобщението на СМО.
Сауло добави: „Очевидно сме извън пътя, за да постигнем целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2C и да се стремим към 1,5C над прединдустриалните нива. Данните са нещо повече от статистика. Всяка частица на милион и всяка частица от градуса повишаване на температурата има реално въздействие върху нашия живот и нашата планета“.
Изгарянето на изкопаеми горива – като бензина за автомобилите ни или въглища за захранване на топлоелектрическа централа – освобождава газове, които улавят слънчевата светлина и нагряват планетата.
СМО предупреди, че това нагряване може да доведе до климатични обратни реакции, които са „критични проблеми“ за обществото, като например по-силни горски пожари, които изпомпват повече въглерод и по-горещи океани, които изсмукват по-малко CO2.
Има леко забавяне на растежа на глобалните емисии през последното десетилетие, но продължава силно нарастване на атмосферните концентрации, каза Глен Питърс, учен по климата в Cicero в Норвегия, който не е участвал в проучването. „Това трябва да ни даде повод за размисъл колко силни въглеродни поглътители ще останат в променящия се климат.“
За последен път Земята е имала сравнима концентрация на CO2 преди няколко милиона години, когато планетата е била с 2-3C по-гореща, а морското ниво с 10-20 метра по-високо.
Питърс каза, че концентрациите на парникови газове в атмосферата са „най-точната мярка“ за напредъка на човечеството. „Данните отново показват, че не постигаме голям напредък в намаляването на емисиите“, добавя експертът.
Съобщението на СМО идва преди срещата на върха за климата Cop29 в Азербайджан следващия месец. То следва доклад от Програмата на ООН за околната среда, който бе публикуван наскоро и установява, че светът е на път да затопли с 3 градуса по Целзий до края на века. Световните лидери бяха обещали да ограничат нагряването до 1,5 градуса по Целзий.
Джоери Рожел, учен по климата в Imperial College London и съавтор на доклада, добави: „Рекордните нива на въглероден диоксид в нашата атмосфера са логичният резултат от рекордните количества парникови газове, които нашите икономики продължават да изхвърлят във въздуха около нас.”
Учените са изчислили, че всяка година са необходими инвестиции от 1 до 2 трилиона долара, за да се намалят емисиите до нетната нула в средата на века. „Сегашните тенденции ще накарат глобалното затопляне да премине всички граници на затопляне, които глобалните лидери договориха в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.“, смята Рожел. „Докладът също така показва, че това не е необходимо да е краят на историята“, завършва изказванетго си ученият.