КЕВР: В България вече има 5600 МВ инсталирани ВЕИ мощности

Трите основни стълба за едно по-зелено бъдеще са системите за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), мрежите за пренос и разпределение, както и системите за съхранение на енергия. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на корейско-български енергиен форум, който се проведе днес в София.

Само за 10 месеца КЕВР е издала лицензии за производство на електрическа енергия от слънчева енергия за над 1300 мегавата (МW). До края на 2023 г. в страната инсталираните мощности от ВЕИ бяха 4300 МW. С тези 1300 МW това прави общо 5600 МW инсталирана мощност, стана ясно от думите на председателя на КЕВР, цитиран от БТА.

Нарастването на ВЕИ създава проблеми, защото трябва да се подобрят системите за пренос и разпределение. В това отношение може да се каже, че модернизацията и разширението на тези мрежи е важен процес, който обаче изисква и време. Но тъй като е необходимо максимално бързо да се реши този въпрос, вече се търсят решения.

Ефективността на мрежите трябва да се повиши с различни подходи, обясни Иванов. Първият е временната схема за присъединяване, въведена в Наредба 6, за която обаче възможностите бързо се изчерпват. Вторият вариант е т.нар. гъвкаво присъединяване. Той даде за пример, че соларните паркове произвеждат енергия в рамките 1300-1400 ч. (годишно от около 8700 часа). През останалото време заявеният капацитет остава неизползван. Това позволява да се присъедини енергията от ветрогенераторите, за да се използва пълноценно същият капацитет, тъй като припокриването между двата енергийни източника /слънце и вятър/ е само 4 процента.

Според председателя на КЕВР трябва да се осигури видимост на разполагаемата преносна способност на съответната мрежа с ясно обозначаване на ангажирания и свободен капацитет и на енергийния източник, чиято произведена енергия преминава през съответния участък на мрежата. Това ще оптимизира подаването на заявки за присъединяване към мрежата.

Важно е да се развива дигитализацията на мрежите с въвеждане на интелигентни средства за измерване. Крайният срок за това действие е до 2027 г., припомни председателят на КЕВР. Според него е много важна е препоръката ЕСО и електроразпределителните дружества да осигурят видимост на разполагаемата преносна способност на съответната мрежа с ясно обозначаване на ангажирания и свободен капацитет и на енергийния източник, чиято произведена енергия преминава през съответния участък на мрежата. Това ще оптимизира подаването на заявки за присъединяване към мрежата.

От КЕВР припомниха, че системите за съхранение на енергия (ССЕ). Те са мощен инструмент за преодоляване на дисбалансите в сектора, предизвикани от експоненциалния ръст на енергията, произведена от ВЕИ. Батерите могат да бъдат мощен аргумент срещу тезата, че неравномерността в производството на енергия от ВЕИ е непреодолима. Целта на България да постигне 34,48% дял на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление до 2030 г. е непостижима без използване на системите за съхранение. За електроенергийния сектор процентът на енергия от ВЕИ е 55,51%. До 2030 г. е запланувано нови 7 ГВ соларна енергия да се свържат към мрежата, което е невъзможно без батерийни системи.

Сред системите за съхранение на енергия определящо значение имат индустриалните системи като помпено акумулиращите ВЕЦ - ПАВЕЦ. Номиналната мощност на ПАВЕЦ Чаира с 4 хидроагрегата бе 864 МВ, но от март 2022 г. не работи нито един от тях. Графикът за ремонт изисква до края на 2024 г. да се възстанови работата на ХА2, в 2025 – на още един хидроагрегат. Другите два подлежат на тотален ремонт след аварията, което ще доведе до повече неясноти кога могат да бъдат отново в употреба. По план около 2030 година се очаква двата агрегата да бъдат възстановени със съдействието на компанията производител „Тошиба“.

Увеличаването на капацитет на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез свързване на долния резервоар с планирания язовир Яденица чрез реверсивен напорен тунел ще позволи времето в режим на производство да се увеличи от 8,5 до 22 часа.

Какъв е приносът на КЕВР за развитие на батерийните системи у нас?

От КЕВР вече започнаха процеса по улесняване на процеса по изграждане на батерийни комплекси. Въведено бе на изискване за депозит от 50 хил. лв. на МВ, платим до 3 месеца след подписване на предварителен договор. Това се прави, за да се намалят спекулативните заявления от лица без реални инвестиционни намерения, единствено с цел запазване на капацитет, който впоследствие да го продадат на реален голям инвеститор срещу съответна премия. Тази мярка е аналогична на въведената за изграждане на системи за производство на енергия от ВЕИ, припомни Иванов пред участниците във форума.

Според КЕВР възможностите за рационално използване на батериите са въвеждане на тръжни процедури за съхранение на енергия, разрешаване на агрегиране с цел групиране на по-дребни системи за съхранение и използване на батериите като средство за енергиен арбитраж

Важен фактор за внедряване на системите за съхранение на енергия си остава тяхната цена, която все още е сравнително висока, но бързо се понижава.