Ивайло Найденов, БФИЕК: България върви към декарбонизация, но тя няма да е безболезнена

Трябва да се завърши и физически интеграцията на електроенергийния пазар в Европа, обясни изпълнителният директор на федерацията

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
4918
article picture alt description

Снимка: Dir.bg, архив.

Ключовите предизвикателства, очертани от доклада "Драги" са свързани със спада на конкурентоспособността на Европа, която вече се признава и от други авторитетни институции. Цените на електроенергията в Европа са високи и това прогонва предприятията и води до деиндустриализация на континента. Този проблем е още по-осезаем в Югоизточна Европа, защото на електроенергийния пазар има недостатъчни преносни възможности между някои райони. Това създава предпоставка да се образуват ценови острови. Това коментира Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Решението е да се завърши и физически интеграцията на електроенергийния пазар. Другото, което трябва да се направи, е да се уеднаквят периодите на сключване на сделки".

След проведената първа за България експертна дискусия на тема "Докладът "Драги" - новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България", организирана от "Грийн Транзишън Форум" (Green Transition Forum) и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), гостът коментира изводите от доклада "Драги" за българската икономика и ролята на енергийните политики за насърчаване на растежа в ЕС, както и цените на електроенергията за бизнеса в контекста на нуждата от насърчаване на конкурентоспособността на ЕС. 

"Докато няма пазарна реформа, докато не се гарантира конкурентна енергия, трябва да има компенсации. Защото без тях ситуацията ще се влоши още повече, а и без това има индикации, че и сега някои заводи биха намалили производството си ако пазарът се развива в същата посока". 

Една цялостна пазарна реформа трябва да включва възстановяване на възможността за дългосрочно предлагане,  трябва да се насърчат и инвестициите в инфраструктурата, защото това ще насърчи обмена на енергия не само в региона, но и между регионите. Навлизането на нисксовъглеродните източници също ще подпомогнат конкурентоспособността, защото ТЕЦ наистина са важни за стабилността на електроенергийната система, но заплащането на емисиите въглероден диоксид натоварва допълнително цената на електроенергията.

"Тези междусистемни връзки са от изключителна важност, защото България, като традиционен износител на електроенергия, при нас основният ценообразуващ елемент е износът. И всъщност високите цени на дефицитните пазари дърпат нашата цена нагоре. Това беше много ясно изразено 2022 година, когато цената на газа дръпна цената на електроенергията навсякъде в Европа и тя избухна и при нас, въпреки че при нас природният газ отговаря само за 7% от производството". 

На въпроса как ще изглежда бъдещият енергиен микс на България гостът каза, че ние вече вървим към декарбонизация и независимо дали това ни харесва или не, този процес ще продължи. "Но тази декарбонизация няма да е безболезнена. В България вече 64% от електроенергията е нисковъглеродна и това е не само заради бума на фотоволтаичните централи, а и заради ядрената централа, която осигурява 40% от енергията в някои периоди. Но пък бързото навлизане на фотоволтаици създава проблеми за управлението на системата. От там и нуждата от балансиращи мощности нараства. (...)

"Трябва да се помисли така, че да е оптимално и за управлението на електроенергийната система, но и да се гарантира конкурентна цена на потребителите. Особено на големите индустриални потребители, защото ако ни няма нас, енергетиката няма да има на кого да си продава продукцията".

 Очакванията за цените на електроенергията през тази зима са за "сравнително поносими цени", каза гостът. "Въпреки това ние залагаме малко по-големи резерви, тъй като има големи очаквания за голям дефицит в Украйна и този дефицит няма да може да се покрие изцяло от нашия регион, тъй като между нашия регион и Украйна също има ограничения за електропроводни връзки, а освен това в България през по-голямата част на денонощието има дефицит на електроенергия, поради ремонта на 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй. В Унгария има дефицит, в Румъния има дефицит, а още температурите не са започнали да спадат. Тоест, имаме предпоставки да видим такива цени, каквито видяхме в средата на лятото, когато заради горещините имаше голямо натоварване на консумацията на електроенергия и съответно по-високи цени".

"Може да видим повторение на цените, които видяхме юли и август".  

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща