КЕВР: Има предвидени компенсации за битовите потребители, в случай че цените на свободния пазар се окажат много високи за хората

Разговор с доц. Иван Иванов пред сп. "Енергетика - Електроенергийни ракурси"

Доц. д-р Иван Иванов завършва Техническия университет в София. През 1976 г. защитава докторат в областта на техническите науки. От 1982 г. е доцент в Техническия университет в София, а от 1995 г. е ръководител на катедра “ЮНЕСКО”. Автор е на повече от 60 научни статии и доклади, на монографии, учебници и учебни пособия на български и френски език. Избиран е за народен представител в 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. През четирите си мандата е бил в ръководствата и член на редица парламентарни комисии. Като парламентарист
е бил заместник-председател на Делегацията в Интерпарламентарния съюз и на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. На 2 април 2015 г. е избран от 42-то Народно събрание за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. С решение на Народното събрание от 28.07.2022 г. продължава да изпълнява функциите на председател на Комисията до встъпването в длъжност на нов председател.

След 25 години от създаване на Комисията, какво е мястото на Регулатора в съвременните процеси в енергийния сектор, който изглежда далеч по-различен от облика си преди четвърт век?

Преди всичко искам да подчертая, че през изминалите години настъпилите същностни промени в регулаторната дейност на Комисията бяха в строго съответствие с изискванията на европейското законодателство. Въведени бяха нови правила, стимулиращи развитието на пазарните отношения, създадени бяха нови институции на пазара на енергия  електроенергийна и газови борси, а функциите на участниците на пазара бяха променени. Беше гарантирана независимостта на регулатора, без допускане на политическо и корпоративно влияние в неговата дейност. Решенията ни са основани на принципите за обективност, постигане на баланс на интересите на заинтересованите страни, отчитане на икономически фактори и публичност. Комисията е арбитър на отношенията между пазарните участници в условията на динамично променяща се среда.

Правомощията на КЕВР се развиха в посока на либерализация на енергийния пазар. Основната дейност се насочи към осъществяване на контрол върху пазара, издаване на лицензии на дружества за производство от ВЕИ и за търговия с електрическа енергия и природен газ и контрол върху тяхната дейност чрез издаване на разрешения за сделки. Нормотворческата ни дейност допринесе за премахване на съществуващи административни пречки пред постигане на целите на Зелената сделка.

С прилагането на правилата за интегритет и прозрачност на пазара за търговия на едро с енергия – РЕМИТ, КЕВР придоби мощен инструмент за мониторинг и контрол с цел недопускане на манипулации и злоупотреби, и търговия с вътрешна информация. В регулатора беше създадена специализирана дирекция, която извършва предварителни проучвания и разследвания, свързани с нарушения на чл. 3 и чл. 5 от Регламент РЕМИТ. Досега са получени общо 67 сигнала за евентуално нарушение на регламента, като по тях се работи в тясно сътрудничество с Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори /АСЕР/. С решения на Комисията са санкционирани 10 дружества с общ размер на наложените санкции 4 141 290 лв.

От 2015 г. досега КЕВР е издала над 150 лицензии за дейността търговия с електрическа енергия. Комисията прие редица нормативни актове за присъединяване на нови мощности за производство на електрическа енергия, основно от възобновяеми източници /ВИ/. Този процес изисква големи инвестиции в мрежова инфраструктура, което често води до възникване на спорове между инвеститорите и мрежовите оператори. По тях регулаторът се произнася след задълбочен анализ.

По отношение на пазара на природен газ КЕВР работи за създаване на условия за либерализация, развитие на конкурентен пазар, свързаност на българската газопреносна мрежа с мрежите на съседните държави.

Комисията издаде лицензии за два организирани борсови пазари на природен газ в България – на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД и „Българска енергийна търговска платформа“ АД, което допринесе за развитието на вътрешния борсов пазар на природен газ. До момента са издадени лицензии за търговия със синьо гориво на 125 дружества.

Това създава възможност за избор на доставчици и конкуренция на цените. Ключова беше ролята на КЕВР за въвеждането в търговска експлоатация на междусистемната връзка „Гърция – България“ /IGB/ на 1 октомври 2022 г. Интерконекторът е нов маршрут за внос на природен газ в България, който подобрява сигурността на доставките, обезпечава потреблението на природен газ у нас и постига благоприятни цени за потребителите.

С въвеждането му в търговска експлоатация България започна да получава азерски природен газ в размер на 1 млрд. куб. м. годишно при цена, влияеща благоприятно на ценовия микс.

Регулаторът издаде лицензия за пренос на природен газ на „Ай Си Джи Би“ АД и одобри бизнес план на дружеството. Съвместно с регулаторния орган за енергия на Гърция бяха приети редица важни решения и беше създадена правната възможност интерконекторът да влезе в експлоатация. Двата регулатора приеха и окончателно съвместно решение за тарифите, за сертифицирането на „Ай Си Джи Би“ АД като независим преносен оператор, за одобряване на Мрежовия кодекс за газопровода IGB и Методика за определяне на дневна такса за дисбаланс.

Каква е ролята на КЕВР в процесите на либерализация на пазара на ел. Енергия и излизането на битовите потребители на свободния пазар от началото на 2026 година?

При либерализация на пазара от 1.01.2026 г. единствено ще отпадне правомощието на КЕВР да определя цени на крайните снабдители за битови потребители. Регулаторът ще продължи ежемесечно да определя компенсации за бита, в зависимост от постигнатите пазарни цени.

Запазват се всички останали правомощия като определяне цени на мрежови услуги, цени на топлинна енергия, премии за производители на електроенергия, цена за задължение към обществото.

Основната роля на КЕВР е да осигури плавен преход от регулиран към либерализиран пазар. Високите борсови цени на електроенергията през последните месеци имат отражение върху крайната цена за домакинствата чрез прогнозната цена на свободния пазар. В условията на либерализиран пазар съществуват механизми, които регулаторът и правителството могат да приложат, за да защитят потребителите от неблагоприятната динамика на цените.

 Необходимите промени в нормативната база за регламентиране на всички компоненти от този процес движат ли се с необходимите темпове, предвид краткия живот на съставите на Парламента през последните години?

Кои аспекти от реформата все още чакат законодателното си решение? С решение на Народното събрание новият етап на либерализацията беше отложен за 1.07.2025 г. Все пак мога да кажа, че голяма част от необходимите промени в законодателството и в подзаконовите нормативни актове, свързани с либерализацията на битовия пазар, бяха приети от КЕВР още преди 1.07.2024 г.

Как бихте опровергали тревожните настроения в обществото, които системно се подклаждат „на висок глас“ от някои среди, за чувствителен ръст на цените на електроенергията след пълната либерализация на пазара?

Трябва да е ясно, че не е възможно да се направи прогноза какви ще бъдат пазарните цени след една, две или три години. Освен от търсенето и предлагането пазарите се влияят от геополитически събития, климатични условия, политическа среда и други фактори, които не могат да бъдат предвидени и върху които не може да се упражни контрол. Регулаторът и правителството могат да предприемат адекватни мерки за смекчаване на евентуални негативни последици, но това зависи от наличните финанси във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и в държавния бюджет. Тези мерки подлежат на контрол от европейските органи за защита на конкуренцията и изискват нотификация от ЕК.

Предвиденият механизъм за формиране на цената за битовите потребители и тяхната защита ще съумее ли да осигури плавен преход и адаптация към условията за снабдяване от свободния пазар?

В случай, че цените на свободния пазар са по-високи от регулираните към съответния момент, съществува механизъм, чрез който Комисията посредством компенсации да осигури плавен преход на битовите потребители към снабдяване от свободния пазар. С отлагането на либерализацията с една година предвиденият преходен период от 6 месеца може да се окаже недостатъчен. Скъсените срокове изискват целенасочени усилия за подготовка и информиране на потребителите, ако не се наложи удължаване на предвидения преходен период.

Мисли ли се за регламентиране на начини за управление на потреблението на битовите абонати, за да могат да се възползват от евтината електроенергия, когато има свръхпроизводство и така да станат активни потребители, които участват в балансирането на системата?

Този въпрос е приоритетен. Необходима е дигитализация на разпределителните мрежи, създаване на единен хъб за обмен на данни между операторите на преносната и разпределителните мрежи и внедряване на интелигентни средства за измерване за всяко домакинство. Това изисква огромни инвестиции, които ако се платят само от потребителите, би довело до рязко повишаване на цените на електроенергията чрез мрежовите тарифи. В тази връзка се търсят начини за финансиране по различни европейски програми – Модернизационния фонд, ПВУ, Re PowerEU и др.

Нормативната регламентация обаче трябва да е съобразена с наличните финансови възможности. За да стане ясно какво е дигитализация на мрежите и активен потребител ще дам пример–активният потребител трябва да има смарт управление на уредите в дома си, да може да управлява потреблението чрез софтуер на телефона си, за да си осигури най-ниски сметки за електроенергия.

Активният потребител трябва да разполага със Smart Home и смарт управление и дори батерията на електромобила да се използва като батерия за съхранение на енергия, от която домашната мрежа да може да черпи електроенергия при пикове на борсовите цени и обратно – батерията да се зарежда при ниски цени. Тези процеси не са завършени и не са намерили своето решение дори в развитите държави, където все още няма готовност да бъдат изцяло внедрени.

Присъединяването на страната към европейските балансиращи платформи "Мари" и "Пикасо" (MARI и PICASSO) как ще повлияе на ценовите равнища и на небалансите в системата в условия на обединени европейски пазари и растящ дял на електроенергията, произведена от ВЕИ?

Предвид постигнатите резултати от началото на годината все още е рано за заключения по какъв начин ще повлияе присъединяването към европейските балансиращи платформи. Тук следва да се направи уговорката, че на този етап не са много държавите, присъединени към платформата PICASSO. При всички случаи перспективата българските и регионалните доставчици на балансираща енергия да могат да се конкурират с всички доставчици на балансираща енергия на европейските пазари би повлияла положително на цените за балансиране.

В редица европейски страни поради географските условия и наличието на значителен брой ВЕЦ, използвани за балансиране, цените са много достъпни – в Германия, Австрия и др. С планираното присъединяване на ЕСО към платформата PICASSO до края на годината, а по-късно и към платформата MARI, ще се даде достъп на системния оператор до съоръженията за съхранение на енергия в останалите страничленки, които ни изпреварват в интегрирането на такива съоръжения. В момента ние активираме първо мощности за балансиране в националната зона и само в случаи на недостиг търсим електроенергия за балансиране отвън. С присъединяването към платформите процесът ще се промени кардинално – операторът ще прибягва към национални мощности за балансиране, само ако не може да осигури внос на по-евтина електроенергия от платформите. Румъния е в напреднал етап на изграждане на съоръжения за съхранение на енергия, подобна е ситуацията и в Гърция. България ще има достъп до балансираща енергия на европейската платформа чрез тези две страни. Това ще стане обаче на по-късен етап, когато голяма част от европейските държави се присъединят към платформата и тя заработи по предвидения начин.

Ще могат ли инструментите на тези платформи да се ползват за осигуряване на ел. Енергия на достъпни цени за енергийно уязвимите потребители?

Трябва да подчертая, че това са платформи единствено за балансираща енергия. В тази връзка те биха могли да оптимизират цените на балансиращия пазар и да намалят разходите на търговските участници за балансиране, но нямат отношение към доставка на електрическа енергия за потребление.

Надявам се, че с отговорите си дадох възможност вашите читатели да бъдат информирани за актуалната роля на Регулатора в секторите на неговите правомощия. В заключение ще отбележа, че в интервюто останаха незасегнати някои важни регулаторни теми –регулацията във сектор ВиК, активното международно сътрудничество на Комисията и други въпроси, но за тях ще продължим в следващ разговор. С казаното дотук беше очертана голямата по обем и важност работа на Регулатора и стремежът ни към намиране на решения, в съответствие с динамично протичащата енергийна трансформация.

Като национален регулаторен орган, отчитащ националната специфика и общата енергийна политика на ЕС, в изпълнение на нормативно възложените ни функции и водени от високите обществени очаквания, ние се стремим към постигане на предвидимост и стабилност в секторите и в своите решения. С цялостната си дейност независимият регулатор ще продължи да отстоява интересите на обществото.