Проучване на ЕИБ: 89 % одобряват незабавни разходи за приспособяване към климатичните промени

Изменението на климата е на пето място сред петте най-големи предизвикателствата пред България. Това сочи проучване Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Това място й отреждат респондентите от страната ни, поставяйки я след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване,.

За 96 процента от респондентите в България от значение е страната да се приспособи към изменението на климата, като половината от тях са на мнение, че това следва да е приоритет.   89 процента от анкетираните участници одобряват незабавните разходи за приспособяване към климата, за да бъдат избегнати по-високи разходи в бъдеще. Това са някои от водещите изводи от седмото климатично проучване на ЕИБ, предоставено от институцията.

Тези обществени нагласи поставят България ни в съответствие със средните съотношения за целия ЕС, отчитат от ЕИБ.  

Изследването обхваща мнението за изменението на климата на повече от 24000 анкетирани в целия ЕС и в САЩ. Участие в България са взели 1007 души, като проучването е извършено през август 2024 г.

Личният опит от крайните метеорологични явления са определящи и за нагласата на българите спрямо предприемането на предпазни мерки и действия. От участващите от България 94 на сто, или с 14 пункта над средното за ЕС равнище, са заявили, че са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години.  

По-конкретно, 62 на сто са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7 пункта над средното за ЕС), 48 процента са били засегнати от горски пожари (27 пункта над средното за ЕС) и 45 процента са се сблъскали със засушавания (10 пункта над средното за ЕС). Последиците от крайните метеорологични явления за българите са видими и разнообразни, като сред най-често споменаваните затруднения са свързани с достъпа до питейна вода, прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването, унищожаването на горски или природни обекта в близост до дома. 

В резултат на всичко това, българите осъзнават необходимостта от приспособяване, заключват от ЕИБ въз основа на обобщените данни. Така например 74 процента от анкетираните признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата; 41 процента (6 пункта над средното за ЕС) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления), близо една трета е делът на онези, които твърдят че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6 пункта над средното за ЕС).

Поредното климатично изследване на ЕИБ установява също така, че българите възприемат приспособяването към изменението на климата като икономическа възможност, а също и като дългосрочна инвестиция за страната. Преобладава мнението (88 на сто от анкетираните), че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.

Българските респонденти посочват следните водещи приоритета за приспособяване към климата, съгласно изследването - засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48 процента, или 13 пункта над средното за ЕС равнище); охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40 процента); подобряване на инфраструктурата чрез например по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40 процента). 

По въпроса за това кой трябва да поеме разходите за приспособяване към изменението на климата, българите отговарят така: 39 процента смятат, че разходите следва да бъдат поети от компаниите и промишлените сектори, които допринасят най-много за изменението на климата; близо една четвърт (9 пункта под средното за ЕС ниво) са за равномерно поделяне на разходите между всички; 17 процента са на мнение, че по-заможните трябва да поемат разходите чрез повишаване на данъците.

Изследването се интересува от това кой да се възползва на първо място от средствата за приспособяване. Съгласно обобщената информация, нагласите на българите изглеждат по този начин: за 32 процента приоритетна група трябва да бъдат възрастните хора; 29 на сто (9 пункта под средното за ЕС) смятат, че ползите следва да се поделят поравно сред всички; 26 процента смятат, че първо следва да се възползват живеещите във високорискови райони. 

Въпросът, кой следва да се възползва от помощите за приспособяване се приема като наднационален приоритет. Мнозинството (54 процента, малко под средното в ЕС равнище от 57 процента) от българите отчитат необходимостта от подкрепа за усилията за приспособяване в света и смятат, че страната трябва да направи повече за най-уязвимите развиващи се нации, за да се приспособят към задълбочаващите се последици от промените в климата.