Бедните страни на COP 29 : Все чуваме големи обещания, но нищо не се случва финансово

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за района на Бенелюкс

Вече една седмица в азербайджанската столица Баку се водят преговори и политики за климата. Разочарованието обаче надделява, защото дебатите са в задънена улица. Развиващите се по-бедни страни по-света искат от по-богатите да бъдат увеличени вноските през следващите години. Досега това беше 100 милиарда долара годишно, докато исканията са за 1 трилион. Гласът на богатите икономики заявява, че тази сума е нереалистична. Кореспондентите на телевизиите NoS, VRT и на икономическия онлайн сайт nu.nl отбелязват, че едва на политическо ниво би бил постигнат компронис.

Надеждите остават през следващите няколко дни когато на масата на преговорите сядат експертите. Ако и тогава не се постигне споразумение – темата остава отворена за следващия COP в Бразилия.

Журналистите отбелязват в своите материали, че една от причините за трудните преговори, малкото постигнати резултати и почти никакви начертани приоритети се дължи и на страната-домакин и на нейния президент Илхан Алиев.

Избор на страна- домакин

Според обществената телевизия VRT въобще защо се е стигнало до това домакинство за бъдещето на климата, след като се знае, че Азербайджан е силно привързана към изкопаемите горива поради големите си запаси от нефт и газ.

Още в своето приветствено слово президентът нажежил обстановката с думите, че петролът и газът "дар от Бог" и  че страните, които притежават изкопаеми горива и ги комерсиализират, не трябва да бъдат обвинявани.

Белгийският главен преговарящ Петер Уиток отчита слабите резултати на форума и с липата на силни лидери като Урсула фон дер Лайен, Джо Байдън и др., които по-различни причини не присъстват.

Чад и нейните 48 градуса на сянка

За ролята на климата и че бедните страни имат крещяща нужда от всеки допълнителен долар, разказва в своята кореспонденция пратеникът на nu.nl. За събеседник той е намерил представител на държавата Чад. На въпрос дали е оправдано да се искат толкова пари, Умар Гаджи Сумаила отговаря, че „средствата са на живот и смърт“ и малките страни трябва да бъдат взети по-насериозно.

"Стояли ли сте някога температура от 48 градуса на сянка?" С този въпрос Сумаила започва разгоговора и припомня, че през юни 2024 г. в неговата страна е регистрирана тази температура.

"Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени", казва Сумаила, който е директор по изменението на климата в Министерството на околната среда, рибарството и устойчивото развитие.

Веднага след упостошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Това са най-тежките, които някога страната е виждала. Стотици жертви и щети за милиони долари.Пари, които Чад няма. "Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни", казва Сумаила.

Той заявява, че страната се нуждае от технологии, които могат да  помогнат да стане по-устойчива на климатични бедствия. Като например по-добри системи за предупреждение. Чад се нуждае от 5 милиарда долара за националната стратегия за климата.

За да направи това, страната се обръща към богатите страни, които имат голям дял от глобалните емисии на парникови газове и следователно изменението на климата. "Всяка година на тази среща на върха чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия", казва директорът.

Парите за климата, за които той говори, са най-важната тема на тазгодишната среща на върха за климата, която сега е в разгара си в Баку. Светът ще трябва да намери компромис за сума, която ще помогне на бедните страни да преминат към чиста енергия, като в същото време ще ги предпази от бедствия, свързани с климата. Според изследвания това изисква най-малко 1 трилион (1000 милиарда) долара годишно от правителствата и компаниите.

Към картината на нуждаещите се медиите разказват историята на Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.

Наводненията също са новата реалност в Пакистан. През 2022 г. "Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем", казва Наурийн.

Две години по-късно страната все още се опитва да се изправи на краката си, но процесът е бавен. "Водата може да е изчезнала, но въздействието не е." Освен това остава да видим дали това ще се случи отново, защото с всеки мусон страната затаява дъх.

Наурийн нарича подкрепата за климата под формата на заеми "несправедлива" и "икономически неустойчива".

"В резултат на това бедните страни само ще затъват в дългове." Затова тя се застъпва за дарения, така че развиващите се страни да могат да защитят гражданите, без да увеличават дълговото бреме. "Нямаме полза от половинчати ангажименти. Искаме да бъдем взети на сериозно."