ACER: Водородният пазар в Европа започва да се оформя, но е много далеч от заложените цели

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
2420
article picture alt description

източник: 3e-news.net, архив

Европейският пазар на водород започва да се оформя, което е в резултат на амбициозни стратегии в целия ЕС и национални политики. И все пак постигането на целите на ЕС за възобновяем водород до 2030 г. остава критично. Настоящото потребление на възобновяем водород остава минимално, а навлизането му е бавно, независимо от целите на ЕС за възобновяема енергия и декарбонизация за стимулиране на търсенето. Това се посочва в мониторинговия доклад на ACER за пазара на водород в ЕС.

ЕС има стратегическа цел за потребление на 20 милиона тона (Mt) възобновяем водород от 2030 г. Настоящото потребление е 7,2 Mt, и освен това 99,7% от него е от изкопаеми горива. Произведеното количество с електролиза (около 22 kt) е незначително. Целите на ЕС за възобновяема енергия и декарбонизация може да доведат до консумация на нисковъглероден водород от 2-4 Mt  през 2030 г., но навлизането на възобновяемия водород в промишлеността и транспорта расте бавно, което го прави предизвикателство за постигане на целта на ЕС, посочват експертите от ACER.

Според доклада, общият инсталиран капацитет на електролизерите в Европа в момента е малко над 200 MW. Проекти, с мощност за още 1,8 GW, най-вече обвързани с един купувач или индустрия, са в процес на изграждане и се очаква да влязат в експлоатация до края на 2026 г. Проекти с мощност от  60 GW, обявени като оперативни до 2030 г. са в очакване на окончателното инвестиционно решение (FID).

Още по темата

Въпреки че инструментите за финансиране стават все по-достъпни, реалното внедряване на проектите изложено на риск поради несигурността в този сектора и по-точно по отношение на търсенето и перспективите за разходите за възобновяемия водород.

Различават се и стратегиите на държавите-членки на ЕС и в тях липсва пълно съответствие с общоевропейските цели, констатира доклада.

Няколко държави-членки са си поставили цели за производство на водород, за мощности на електролизери и разширяване на инфраструктурата, с акцент върху възобновяемия водород. Амбицията обаче варира в различните държави, което води и до различните темпове на развитие в сектора и изисква допълнителни усилия за привеждане в съответствие с по-широката визия на ЕС за водорода.

Малко са национални рамки в процес на разработване, констатират още от ACER, като се отбелязва липсата на последователност, необходима за трансгранични инициативи.

Различията в националните амбиции се отразяват и в скоростта на регулаторните промени. Тъй като пакетът за декарбонизация на водород и газ е публикуван наскоро, никоя държава членка все още не го е включила в националното законодателство ( при краен срок 5 август 2026 г.). Както личи обаче има и страни отличнички като Дания и Германия вече са се консултирали относно разпоредбите за планиране на водородни мрежи или тарифи за достъп. Това включва решения за механизми за междувременно разпределение на разходите, така че да се разпредели възстановяването на разходите за мрежови инвестиции във времето, като се вземе предвид  нарастването на търсенето. Институционалното регионално сътрудничество е от ключово значение за улесняване на появата на водородни инициативи с трансгранично значение. В такива случаи следва да се разработят национални регулаторни рамки в координация със съседните държави-членки, отбелязват от ACER.

Цената на водорода, произведен чрез електролиза, в момента е два до три пъти по-висока от тази на водорода, произведен от природен газ. Разликата в разходите допълнително се увеличава от правилата на ЕС за производство на възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO). В същото време, базирайки се на първия търг на Европейската банка за водород, от ACER коментират, че има обещаващи случаи на значително по-ниски разходи (дори по-ниски от 3 EUR/kg).  И все пак съществуващите разлики в разходите и очакванията за значителни бъдещи намаления създават големи рискове за първите предприемачи, предизвиквайки забавяне на инвестиционните решения и колебание при поемането на дългосрочни ангажименти. Тъй като пазарът се развива, увеличаването на прозрачността около разходите за водород е от съществено значение за насочване на инвестициите в производството и инфраструктурата. Търгът на Европейската банка за водород е добър пример за това как конкурентните и прозрачни процеси могат да подкрепят ранното усвояване на водорода и да подобрят яснотата на пазара.

Прозрачността около динамиката на цените е от съществено значение за информирани инвестиционни решения. По-високите разходи биха могли да повлияят на конкурентоспособността на сектори като стоманодобивния, въпреки че ефектът върху цената на крайните продукти (например електрически автомобили) вероятно ще бъде умерен, което потенциално ще увеличи приемането и жизнеспособността на възобновяемия водород в дългосрочен план.

Капиталовите разходи и тези за електроенергия са основните двигатели на разходите за възобновяем водород. Увеличаването на глобалното производство на електролизери и иновациите е от решаващо значение за намаляването им. Поддържането на темпото на намаляване на разходите за електроенергия от възобновяеми източници също е от ключово значение, но е в зависимост от редица фактори като цените на суровините и по-нататъшните технологични иновации. Силно декарбонизиран електроенергиен сектор може да даде възможност за по-евтино производство на водород от възобновяеми източници. Ползите, които електролизерите могат да донесат на електроенергийната система по отношение на гъвкавостта и спомагателните услуги, също трябва да бъдат надлежно признати.

Все още се обсъжда ролята на нисковъглеродния водород, произведен от природен газ с улавяне на въглерод. Въпреки че може да допринесе за намаляване на разходите за водород, като по този начин осигури възможност за по-бързо натрупване на търсенето, може да доведе до дългосрочна зависимост от изкопаемите горива, което може да е потенциална пречка в усилията за декарбонизация. Инвеститорите и индустрията, използваща водород, се нуждаят от повече яснота относно ролята на нисковъглеродния водород на пазара на ЕС.

Водородната инфраструктура играе жизненоважна роля в развитието на сектора, свързвайки евтините производствени зони с индустриални центрове на търсенето. Настоящите планове за развитие на мрежата обаче се основават на прогнози за търсенето и на желания, а не на конкретни нужди на пазара, което увеличава риска от свръхинвестиции, смятат от ACER. Това, според експертите, подготвили доклада, може да доведе до недостатъчно използване на мрежи, както и  да повлияе на възстановяването на разходите на мрежите и да има дори трансгранични последици. Точното прогнозиране на търсенето и правилното наблюдение и корекции на плановете са от съществено значение за смекчаване на подобни рискове. На тази база се препоръчват анализи на пазарните тенденции и използването на пазарни тестове с обвързващи ангажименти в съчетание моделиране на търсенето, така че да бъде подобрено и прогнозирането. В TYNDP трябва също да се анализира въздействието на по-бавния ръст на търсенето на водород. И накрая, трябва да се обмисли и поетапен подход към развитието на мрежата, основан на специфичните нужди на пазара. Препоръчват се също и по-краткосрочни прогнози.

Пренасочването на газовите мрежи за водород може да намали разходите в сравнение с изграждането на нова инфраструктура, но несигурността остава поради ограничения опит и широкообхватните оценки на разходите. Решенията за повторно предназначение трябва да бъдат внимателно оценени, като се вземат предвид свързаните технически и икономически предизвикателства, включително оценката на междусекторните разходи и ползи и потенциалните последици за сигурността на доставките на газ.

Планирането на газови, водородни и електрически мрежи трябва да се извършва по интегриран начин, с акцент върху ефективното използване на инфраструктурата. Инвестициите в електрически и водородни мрежи следва да бъдат координирани, за да се даде възможност за декарбонизация по ефективен начин и да се избегне недостатъчното използване на активите. Плановото интегриране трябва също така да се ръководи от оптималното разполагане на електролизерите - местоположението в близост до обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници може да намали необходимостта от обширни електрически мрежи, докато съвместното локализиране на производството и търсенето на водород може да ограничи нуждата от нова водородна инфраструктура, посочват още от ACER.

За повече информация вижте прикачения документ.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща