Газова самоизмама или как Европа пренебрегва реалността от енергийна криза

От започването на войната между Русия и Украйна, която предизвика енергийна криза в Европа, блокът не е напълно честен, когато се произнася за положението си. Например, той погрешно прие по-топлото зимно време за стратегически успех. Сега ситуацията е още по-лоша: европейските политици заблуждават себе си и другите относно своите възможности. Това пише Хавиер Блас за Bloomberg Opinion.

Резултатът ще бъде още една зима с високи цени на газа, но и на електроенергията, което още повече помрачава бъдещето за енергоемките компании в региона. Рядко минава седмица без съобщения от големи производствени сектори за затварянето на заводи, загуба на работни места и отписвания за милиарди евро. Домакинствата също ще почувстват удара: цените на газа и електроенергията на дребно ще се увеличат, което ще засили инфлацията и ще създаде ново главоболие за Европейската централна банка и Банката на Англия.

Европейските цени на газа на едро през тази седмица се повишиха до 47 евро (около 50 долара) за MWh, което е два пъти повече от февруари. Въпреки че настоящите цени са малка част от рекордно високите над 300 евро за MWh по време на пика на енергийната криза в средата на 2022 г., те остават с около 130% над средните за периода 2010г. - 2020 г.

В какво е проблемът ?

Проблемът се заключава в две цени. Първата, това е стойността на газа в Европа, измервана през така наречения индекс на Title Transfer Facility (TTF). В сряда тя беше около 14 долара за милион британски топлинни единици (mBtu). Втората, това е цената на същия газ в САЩ, измервана през индекса на Henry Hub. В сряда тя беше 3 долара за mBtu. Представете се сега себе си в ролята на борд на директорите на глобална, енергоинтензивна производствена компания. Колко време ще ви отнеме да решите, че Европа не е много привлекателна за бъдещи инвестиции?

След като Русия намали доставките на газ за Европа през 2021 година, регионът въведе мерки за икономия на енергия, нагнетявайки газ през лятото, развивайки възобновяеми източници на енергия и закупувайки много втечнен природен газ от чужбина. Тези мерки бяха насочени към намаляване на зависимостта на региона от Москва и компенсиране на спада на вътрешното производство на газ, особено в Нидерландия, където по политически причини беше затворено голямо газово находище, и Великобритания, където правителството повиши данъка за добив в Северно море.

Европейските политици представиха комбинацията от тези мерки като изключително стратегическо планиране. Те уверяваха себе си, че са постигнали успех. Разбира се, имаше много добри политики. Но имаше и много късмет. А руският газ продължи да тече към Европа, само че по различен начин.

Защо късмет? Първо, два сезона подред зимите в Европа бяха топли, влажни и ветровити - идеални за намаляване на търсенето на отопление и производство на големи количества енергия от вятърни, слънчеви и водни източници. Второ, регионът беше изправен пред слаба конкуренция за доставки на LNG от Азия, докато Китай и други страни се опитваха да се възстановят от пандемията Covid-19. Благодарение на това Европа успя да създаде огромни запаси преди зимата. И тъй като студеният сезон не беше толкова тежък, колкото обикновено, значителни резерви останаха до пролетта. Второ, регионът беше изправен пред слаба конкуренция за доставки на LNG от Азия, докато Китай и други страни се опитваха да се възстановят от пандемията Covid-19. Благодарение на това Европа успя да създаде огромни запаси преди зимата. И тъй като студеният сезон не беше толкова тежък, колкото обикновено, значителни резерви останаха до пролетта.

Късметът свърши. Времето стана студено, тихо и сухо. Германците имат дума за това: dunkelflaute, период на безветрено и облачно време, което води до намалено производство на възобновяема енергия.

Европа преживя продължителен dunkelflaute в началото на ноември, като още един се очаква следващата седмица. А Азия внася повече LNG, което повишава цените. На свой ред Европа купува около една пета по-малко LNG, отколкото през последните две години. Резултат? Регионът активно използва резервите. През първите две седмици на ноември тегленето на газ от запасите е второто най-високо за този период от 2010 г. насам. При настоящите тенденции нивата на запасите през ноември ще покажат най-големия спад от 2016 г. за този месец, двойно повече от нивата, наблюдавани през 2022 и 2023 г.

Използването на запасите

Европа значително намали резервите от газ през първите две седмици на ноември, тъй като времето стана студено и спокойно, което увеличи регионалното търсене.

Дори ако времето остане студено, Европа няма да се сблъска с физически недостиг на газ. С резерви, останали от зимата на 2023-2024 г., регионът започна настоящия отоплителен сезон със съществени резерви, достигащи около 95% от капацитета. Но е малко вероятно зимата 2024-2025 г. да завърши със същите нива на запаси като предходните две зими.

Миналата зима сезонът приключи с газохранилища, запълнени до 60%; през предходната година запълването достигаше  55%. Все още е рано да се дават окончателни оценки, но ако зимата е стандартна, то през пролетта на 2025 г. в газохранилищата ще останат малко под 50%. Студената зима може да ги намали до 35%-45%. Какъвто и да е резултатът, едно е ясно: Европа ще трябва да купи много газ през следващата пролет и лято, за да възстанови доставките преди зимата на 2025-2026 г.

Ето защо фючърсните договори за европейския газ с доставка за периода от април до октомври 2025 г. (традиционен сезон с намалено търсене, когато газа е обичайно евтин) сега се търгуват на борсата по необичайно високи цени в сравнение със зимните фючърси за периода от ноември 2025 година до март 2026 година. За крайните потребители тази аномална тенденция на фючърсния пазар е сигнал за това, че цените на дребно ще останат високи още дълго време.

Неудобната истина

Последва самоизмама. Европа убеди себе си, че до голяма степен е решила проблема със зависимостта от руския газ. Това не е така. Наистина, тя намали доставките на руски тръбопроводен газ, макар и не напълно. Но в същото време увеличи покупките на руски LNG. След Норвегия и Съединените щати Русия остава третият по големина източник на газ в Европа, според официалните данни.

Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде идеята за замяна на руския LNG с американски LNG, за да угоди на избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп. Още една самоизмама. Тази идея няма смисъл. Първо, производството в САЩ вече е до голяма степен е договорирано. Ако Европа иска повече американски LNG, тя ще трябва да плати по-високи цени от Азия, за да отклони товари.

Второ, европейските компании за комунални услуги, които трябва да изпълняват зелените цели, определени от Брюксел и националните правителства, е малко вероятно да се съгласят на 15-20-годишните договори, за които настояват американските производители на LNG. Тези коментари звучат като отчаян опит на преструвка, че вече има план.

Ако Брюксел сериозно иска да замени руския газ, защо още не го е забранил? Политически и икономически има смисъл да продължи статуквото. Ако Европейската комисия смята, че ще има нужда от повече американски газ, защо не използва дипломатическите си ресурси, за да се оплаче, че Белия дом стопира одобряването на новите LNG терминали?

И ако Европа изпитва такъв недостиг на газ, от какво ще се нуждае за сделка с Тръмп, за да получи повече ?