Централноазиатските нации прокарват нов зелен търговски път, включително и за чиста енергия

Каспийските и централноазиатските нации активно развиват Средния коридор като зелен търговски път, свързващ Китай и Европа

Докато дискусиите за ограничаване на глобалното затопляне се задълбочиха в изготвянето на заключителен документ на срещата на върха за климата COP29 в Баку, държавите от Каспийския басейн и Централна Азия бяха заети встрани от тази дейност, търсейки начини за стимулиране на „зелената“ търговия.

Средният коридор (Middle Corridor), нововъзникващ търговски път, свързващ Китай и Европа през Кавказ и Централна Азия, беше основна тема на дискусия в периферията на COP29. В духа на климатичната среща участниците казват, че възнамеряват да разработят устойчив „зелен“ енергиен коридор, включващ изграждането на нова инфраструктура и цифровизацията на търговските системи, уточнява изданието OilPrice.com. Самата инициатива има доста сходства с китайската идея „Един пояс, един път“, но инициаторът в случая не е Пекин.

Има голям финансов стимул за такива споразумения. След като руско-украинската война премина крайъгълния момент от 1000 дни, коридорът стана привлекателен като алтернативен маршрут, който заобикаля Русия. Световната банка изчислява, че търговията по нов Среден коридор ще се утрои до 2030 г.

Първото голямо развитие на идеята за Среден коридор по време на COP29 се случи на 13 ноември, два дни след началото на срещата. Тогава когато президентите на Азербайджан, Казахстан и Узбекистан подписаха „Стратегическо партньорство в развитието и преноса на зелена енергия“.

 Тази идея за пренос на зелена енергия вече си има консултант, който ще работи по реализацията ѝ.  Ангажираме консултантската компания CESI (Centro Elettrotecnico Sperimentale Italiano) да направи технико-икономическото проучване на начинанието. Процедурата по изготвяне на това предпроектно проучване ще отнеме около година, след което ще започне строителството.

Няколко международни финансови институции също изразиха интерес да финансират този „зелен“ проект. Очаква се строителството да продължи около 3-4 години. Освен това до 2030 година, инфраструктурата и производствените мощности (вятърна и слънчева генерация) в северозападния регион на Узбекистан ще бъдат напълно готови“, заявява Мамадаминов в интервю за агенция „Trend“. Той отбелязва, че трите страни си поставят амбициозни цели за интегриране на възобновяемите енергийни източници в своята енергийна инфраструктура. Те започват заедно да полагат значителни усилия за трансконтинентален пренос на възобновяема енергия към Европа.

Азербайджан оглавява проекти за зелена енергия, включително транскаспийски електропровод, за да се позиционира като ключов износител на енергия

Макар и не твърде силно ангажиращи, брифингът на президентите след подписването даде някои указания за техните намерения. Азербайджанският лидер Илхам Алиев потвърди, че партньорството е свързано с продължаващите усилия за изграждане на подводен електропровод през Каспийско море. Проектът беше представен миналия май и има за цел да улесни тристранното споделяне на електроенергия, генерирана от възобновяеми източници, и най-важното, износа на енергия за Европа.

„Проучването за осъществимост на този проект е към края си, така че ние ще свържем Централна Азия, Кавказ, Европа, Каспийско и Черно море с единен енергиен коридор“, заяви тогава Алиев. Той отбеляза и напредъка по друга важна връзка в този коридор – подводен черноморски кабел, минаващ от Грузия към територията на Европейския съюз. Такива проекти са важни за продължаващите усилия на Азербайджан да диверсифицира своята икономика, зависима от износа на изкопаеми горива, и да се превърне в алтернативен източник на енергия за Европа. Към проектът за електропровод по дъното на Черно море се присъедини и България.

На пресконференцията президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев пряко свърза проектите за електропроводи с развитието на Средния коридор. „Практическото изпълнение на това споразумение ще допринесе за развитието на Средния коридор като зелен мост, свързващ нашите икономики“, каза Токаев след подписването. „Тясното сътрудничество в тази ключова област ще засили обмена на опит и съвременни технологии между трите държави и ще допринесе за по-нататъшното укрепване на нашата енергийна сигурност.“

COP29 също така се оказа плодотворно място за подписване на други бизнес сделки, свързани със Средния коридор, и, в тандем, платформа за Китай да демонстрира нарастващата си икономическа роля в Каспийския басейн. Друго инфраструктурно споразумение, подписано в кулоарите на конференцията, подчертава това намерение. На 12 ноември Азербайджан, Казахстан и Китай създадоха съвместно предприятие за изграждане на нов интермодален товарен терминал в пристанището на Баку. Освен това Китай помага за изграждането на контейнерен хъб от другата страна на Каспийско море в казахстанския пристанищен град Актау.

На кръгла маса, фокусирана върху средния коридор, проведена на 20 ноември под егидата на COP29, Рашад Набиев, азербайджански служител по въпросите на развитието, каза, че Азербайджан очаква да удвои броя на китайските товарни влакове, преминаващи през територията му през 2025 г. Икономическата и социална комисия за Азия на ООН и Тихия океан (ESCAP), агенцията на ООН, която отговаря за насърчаването на регионалните икономически контакти, също подкрепи регионалните инициативи в тази посока.

„ESCAP ще продължи да подкрепя развитието на устойчиви и цифрови транспортни коридори, включително Средния коридор“, каза Армида Салсия Алисияхбана, представител на агенцията.

Междувременно специален анализ бе проведен от група за наблюдение на прозрачността, Global Witness. В него се твърди, че Азербайджан е използвал статута си на домакин на COP29, за да проведе разговори с потенциални партньори относно разработването и разширенето при износа на изкопаеми горива, разглеждани като един от източниците на глобалното затопляне.

Доклад, разпространен от Global Witness, разчитащ на репортажи под прикритие, в които изследовател на групата се представя за представител на енергийна инвестиционна фирма, когато провежда видео разговор с Ельнур Солтанов, главен изпълнителен директор на COP29 и заместник-министър на енергетиката на Азербайджан. В него се вижда, че има конфликт от интереси, защото азербайджанският служител не прави ясно разграничение между ролята си на COP и позицията си в правителството.

„Длъжностните лица на COP29 злоупотребиха с позициите си, като улесниха разговорите за сделки за петрол и газ на конференция за климата“, твърди Global Witness в свое изявление. „Петролните държави просто усъвършенстват своето зловещо намерение, която разглежда COP като още една бизнес възможност за замърсителите.“