Сбъркан ли е енергийният пазар и защо либерализацията в България е все още невъзможна ?

Политическото говорене, реализирано и в съответен механизъм изкриви мерките за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията.  До този извод стигнаха участниците в енергийната конференция на тема „Пазар и регулации“.

Дизайнът за евентуални компенсации за потребителите за високите цени на електроенергията трябва да е прост и да има минимално изкривяване на пазарните отношения, а не, както е сега – с ценови таван, който ги изкривява. Така най-кратко главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков обобщи мненията на участниците в дискусията. Нещо повече в панела, в който бяха обсъдени възможностите от гледна точка на настоящата ситуация с високите цени на електроенергията беше ясно изказано и мнението, че страната ни не е готова за либерализация на пазара на битовите потребители. Една от основните причини – липсата на умни електромери.  

Процесът с високите цени на електроенергията е следствие от сбъркан енергиен пазар. Така най-кратко оцени ситуацията бившият енергиен министър Румен Радев, който постави от една страна настоящата енергийна свързаност, която е на различно ниво в Източна и Западна Европа, но с еднакви претенции за свободен пазар и критерии за разпределение и ценообразуване, но пък с доминантни национални механизми за подкрепа, за да пази способността и конкурентоспособността на икономиката си. „Ние още в началото обрекохме на неуспех един новосформиращ се единен пазар“, каза той. От тази гледна точка той напомни за различните мерки прилагани през годините за компенсиране на бизнеса в България като припомни и временната рамка на ЕС след Covid. „Но има една подробност, ние пак стигаме до някаква деформация, до изкривяване. Това е основен тезис, който съм отстоявал“, каза Радев.

Той беше категоричен, че след първата мяка за компенсиране с 200 лв./MWh всичко е влязло „в руслото на политическото говорене и вече към момента от юли месец сме с праг от 180 лв. като е сложена една опция - всичко, което е над 180 лв. при небитовите потребители е компенсирано. Това ще засегне ФСЕС и би трябвало да постави въпроса за алтернативи“, категоричен беше той. Според него компенсирането трябва да е последващ процес.

„В Европа ние генерално сме сбъркали електроенергийната система. Това го казвам отговорно“, посочи Румен Радев.

„За да вървим в посока към подобрение трябва да вървим в изключително електро интензивна енергийна свързаност. Слава богу предприехме стъпки в тази посока в страната (решението за модернизация на 110 и 400 киловолта) Това трябва да се случва и на ниво всички държави-членки“, заяви още той. Според него, в противен случай изобщо няма да може да бъде извлечена полза от потоците по т.нар. енергийни коридори. „Това предполага и друга философия от страна на ENTSO-E и работата на системните оператори“.

„Имаме нужда и от един сериозен гръбнак от базова енергетика, която да е изключително беземисионна. Не на въглища. Ядрената енергетика е един от тези стълбове, но всяка държава- членка трябва да извлече най-добрите условия, които тя предполага“, допълни още бившия енергиен министър.

Директорът на дирекция Електроенергетика и топлоенергетика в КЕВР Пламен Младеновски изрази съгласие с казаното от Румен Радев по отношение на свързаността на нашия регион със Западна Европа. Това по думите му е и сред причините, „поради което изпадаме понякога в т.нар. регионални кризи“.

Младеновски изрази положително отношение към компенсациите заради енергийната криза, но напомни, че те са „само един краткосрочен инструмент“.

„В дългосрочен план решението е подобряване на свързаността“, категоричен беше той. Директорът от КЕВР напомни, че причината, включително и за настоящите „наченки на регионална криза“ е трансформацията на енергетиката - преминаване към все повече слънчеви централи, постигането на пикови нива на потребление, които няма как да се покрият от конвенционалните централи.

„Причината за тази криза е, освен липсата на флексибилност и ограничената свързаност. Ако нямаше ограничена свързаност, нямаше да получаваме енергия от Западна Европа и нямаше да има такава разлика в цените между Западна и Източна Европа и съответно от компенсация“. Според него компенсацията се разглежда като един кратковременен инструмент в дългосрочен план и много трябва да се внимава с дизайна на схемата за подпомагане. Независимо обаче, че са краткосрочни, „компенсациите са и много мощен инструмент“, посочи Младеновски, напомняйки, че те често се използват за популизъм и от депутатите. Като пример той даде и настоящата схема за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията.

„Надолу се сваля само прага на компенсиране, но се следва принципа – всичко над тази сума се компенсира. Това е един принцип, заради който има последствия от компенсациите. Давам пример, пазарът на електрическа енергия е практически приключен в България. Ние нямаме търговци, които да правят продукти, които да предлагат различни договори, различни условя. Пазарът е лимитиран до договори „Борса плюс“, категоричен беше директорът на „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР.

„Още повече, че тази мярка така на калпак не съответства на европейското законодателство. Директивата посочва, че би следвало, ако се приеме при регионална криза механизъм за компенсация, той следва да бъде компенсиран не повече от 80 % от потребената енергия, каквато беше първоначалната идея на дизайна на компенсациите при енергийната криза. И освен това следва самата схема да съдържа стимули за редукция на потреблението“, обясни Пламен Младеновски.

В отговор на въпрос на модератора в лицето на Калоян Стайков каква трябва да е рамката, дизайна на компенсациите, експертът от енергийния регулатор си послужи с максимата - „Винаги дявола е в детайлите“.
Що се отнася до либерализацията на битовите потребители той беше категоричен, че нямаме готовност.
„Ние още не сме готови за истинска либерализация като истинска мярка. Какво ни трябва ? Трябва ни истинска дигитализация на мрежите, инсталиране на т.нар. умни електромери, за да може именно всяка една от тези мерки за компенсации да е съчетана. Тоест, дори битовия потребител, какъвто и да е потребител трябва да бъде компенсиран, само ако така е редуцирал потреблението си. Енергийната система помага, но и ти помагаш на енергийната система. Като редуцираш потреблението си в пиковите часове, когато системата се задъхва. По този начин се подпомага и енергийния преход и няма да наблюдаваме инциденти“, заяви Младеновски.

Бившият енергиен министър Румен Радев изрази известно несъгласие, като заяви, че бизнесът също помага. Като бъдещ модел за бизнеса той застъпи модела на Североамериканския пазар
„По отношение на потенциални мерки, това че имаше компенсации за този период от време България претърпя минимална щета. Това позволи на българската индустрия да преодолее този период то време. Въпросът е дали не става ленива. Едно от нещата, които се предлагат е суапов модел, по аналогия с италианците“, посочи Радев като очерта и съответните ползи.

„Дали ще има, или не компенсации? Дявола е в дизайна на схемите, които да имат прогнозируемост за това“, заключи от своя страна Пламен Младеновски. Той напомни, че негативният опит отпреди години, когато всеки месец се решаваше, каква ще е цената е показал, че очакваният ефект за намаляване на инфлацията не се постига.

„Евентуалните компенсации се гласуват от НС и създава конфликт между съответните институции. И е разбираемо, че трябва да има яснота, а дизайна да е ясен, прост и да има минимално изкривяване за пазарните отношения, а не както сега с ценови таван, който ги разрушава“, заключи от своя страна Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.