Направихме почти невъзможното, за да трансформираме минното производство в хармония с дигиталните технологии

Председателят на Надзорния съвет на "Асарел-Медет" АД и председател на Българската мрежа за Глобалния договор на ООН Димитър Цоцорков участва в Green Transition Forum по време на COP 29 в азербайджанската столица Баку. На срещата на върха за борбата с климатичните промени той се обяви за повече баланс между околната среда и технологиите в сферата на разрешителните режими и обърна внимание как минните компании се промениха в последните десетилетия.

Г-н Цоцорков, вие сте председател на Българската мрежа за Глобалния договор на ООН. Доколко според вас са адекватни европейските зелени политики към момента? И глобалните цели за устойчиво развитие, които дефинира ООН?

Европейската комисия и Европейската общност са партньор на Глобалния договор на Обединените нации от самото начало и те са достоен партньор. Европейските политики и зеления преход са изцяло в хармония с целите и принципите на Глобалния договор и ние с удоволствие работим заедно. ЕС направи даже една крачка по-нататък и превърна задължителни например репортинга (отчетите предлагам) за тези цели на Обединените нации за устойчиво развитие. Така че Европа е с едни гърди напред в това отношение.

Това е чудесно, но дали развиващите се държави могат да наваксат и да достигнат развитието в Европа?

Затова сме тук на COP 29: за да може да си сътрудничим, за да може развитите държави да помагат на развиващите. По много начини не само с финансови средства и инвестиции, а с трансфер на технологии, ноу-хау, най добри практики. Разбираме вече, че сте сключили няколко споразумения, които които са, които са крачка напред в това отношение.

Вашата компания е един от лидерите в устойчивото развитие у нас. Бихте ли ни разказали малко повече за тази награда SDG Pioneer за напредък по целите за устойчиво развитие и знак за какви постижения е?

Ние сме първата българска компания и първата минна компания в света, която получава тази престижна награда. В нашата компания обичаме да сме първи в света в много отношения. Тази награда се дава за компании, които устойчиво в продължение на много години са инвестирали в развитие на своите политики. А ние го правим това от последните 30 години. Нашата награда е за дигитална трансформация. Ние направихме почти невъзможното, за да трансформираме едно минно производство изцяло в хармония с дигиталните технологии, за подобряване на нашите параметри и за намаляване, да речем, на най важния, най важния параметър в една минна компания. Това е средното съдържание на полезно изкопаемо мед. Ние сме една от двете мини в света, която оперира с изключително ниското съдържание от 0,27% мед. И всъщност се гордеем с това нещо, а и България би трябвало да се гордее.

Всъщност вие успявате на практика от почти от почти нищо да направите огромно нещо от това, което по цял свят се изхвърля.

Ние правим метала мед, който е необходим за дигиталната трансформация.

България винаги е била сред основните страни производители на критични суровини, докато други страни от Европа тепърва се опитват да ги възражда. Как виждате вие това да се случи в бъдеще време?

Част от зелената сделка и от плана на Марио Драги е Европа да се събуди за истината, че ние изоставаме в глобалното състезание, за глобалната икономика и за иновационната икономика. Ние трябва да имплементираме търсенето, проучването и добива на тези редки полезни изкопаеми, а и най-вече на медта в Европа. Доколко тези политики ще се трансформират в активна дейност и активни движения на правителствата за ускоряване на процеса на търсене и проучване остава да видим.

Европа, за съжаление е малко мудна в това отношение и ние правим активна, провеждаме активни мероприятия, да работим в партньорство с НПО-та, с държавни организации, за да може това да се ускори. Но е нужна е по-бърза работа в това отношение.

Държавата как може да помогне? В смисъл визирам нуждата от повече финансови стимули под някаква форма, за да се ускори този процес или друго трябва да се свърши?

Най-добре може да помогне като има по-стриктен контрол върху принципността на начина на работа на неправителствения сектор и на самата държавна администрация. Ще ви дам пример: нашата работа се забавя много. В Европа един минен проект, за да се започне и да се завърши и пусне в експлоатация, отнема минимум в момента 15 години. А това, сами разбирате, е срок, който е изключително неконкурентен спрямо Китай и Америка.

Така че държавата може да въведе регистри и да въведе един по-стриктен контрол върху проектите и тези, които ги спират или протестират. Този контрол да на база на несъстоятелни твърдения, и да речем и изказвания, за да може такива хора и организации да бъдат сложени в един регистър. И в него ясно да се вижда, че когато спираш един проект и обжалваш нещо на база на аргументи и на отчитане на реални факти и експертиза и опит е едно. Но когато го правиш просто за свой личен интерес, тогава това трябва да се сложи в контрол. Така ще е възможно един проект да отнема стартирането му не 15 години, а примерно 2-3 години, както е в останалия развит свят.

Доста по-логично звучи, за да може все пак Европа да бъде наистина независима и конкурентоспособна.

Да, да е независима и конкурентоспособна.

Споменахте вече COP29, на който се намираме в момента в Баку. Вие очаквате ли повече информация и повече инициативи да бъдат подети във връзка с добиването на критични новини в глобален мащаб?

Очаквам, разбира се, и инициативите са много, и политиките са много, Но както казах, в Европа трябва да сме по-чевръсти и по-бързи в имплементирането. Тоест от теоретичните и политически споразумения да минаваме в практически приложения. Това е нужно на Европа не само за критичните суровини, а и за енергетиката, за развитие и на други сектори на икономиката.

Искам да ви попитам и нещо в личен план ако е удобно, разбира се. Имате семейна фондация "Лъчезар Цоцорков". Върху какво се е фокусирала тя?

Нашата фондация е най голямата частна фондация в България и най голямата фондация след "Америка за България". Тя разви последните 4-5 години огромна дейност в сферата в четири категории - в сферата на образованието, здравеопазването, културата и закрилата на детето. Ние сме инвестирали последните 4 -5 години в над 70 проекта близо 6 милиона лева в тази посока. Знаков проект е в сферата на културата е филма за меценатството в България. А също и филма за именития български цигулар Васко Василев.

В сферата на здравеопазването ние развихме кампания за превенция на рака на дебелото черво, която за шест месеца постигна това, което държавата не може да постигне за пет години.

Имаме и редица други проекти, с които сме известни в България. А нашият план е да растем в тази сфера.

Тоест да очакваме все пак още нови проекти. Имате ли планове за следващата година или няма да ги разкривате?

Имаме планове в тези четири сфери, в които сме се фокусирали, да растем допълнително и да увеличаваме размера на нашето финансиране.

Панагюрище става все по-красив град.

Панагюрище е пример за подражание, който надявам се, ще бъде заразен за много други общини в България.

Цялото видео можете да намерите тук.