Ще има ли достатъчно газ през зимата и на каква цена?

Текст на DW

Повишаването на цените на природния газ през последните седмици върна лошите спомени за сътресенията на енергийния пазар след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година. Тогава Европа побърза да се отърси от зависимостта си от руския газ, което изстреля нагоре цените на суровината.

Това не само подхрани висока инфлация, но и породи опасения за възможни прекъсвания на електрозахранването. Високите цени пък натовариха енергоемките отрасли и доведоха до затваряне на предприятия и загуба на работни места.

Последните две зими обаче бяха по-меки и Европа почти не усети затруднения - включително и поради по-ниското потребление на енергия за отопление. Сега обаче цените на природния газ отново тръгнаха нагоре: на 21 ноември един мегаватчас се продаваше за почти 49 евро - най-високата цена за повече от година насам.

Оправдани ли са опасенията?

Независимо от това цените все още са далеч под нивата им от 2022 г., особено като се има предвид, че оттогава насам общото търсене на газ е намаляло. Шокът от ноемврийското покачване на цените може да се обясни и с факта, че през цялата 2024 г. цените са били далеч по-ниски, отколкото във всеки друг момент след началото на войната в Украйна.

Перспективата за по-студена зима породи опасения, че запасите, които доскоро бяха големи, могат да се изчерпят и да предизвикат циклично покачване на цените. Междувременно обаче влиянието на Русия върху европейския пазар значително намаля след 2022 година, припомня Петрас Катинас, енергиен анализатор в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Затова той смята, че опасенията за нова криза са преувеличени. "По-голямата част от държавите членки на ЕС вече не са толкова зависими от руския газ", казва той за ДВ.

Но какво да кажем за руския газ?

Русия вече не е онзи гигант, който някога беше, когато ставаше дума за доставки на газ за ЕС. Делът на руския газ, внасян по тръбопровод от държавите членки, през 2021 г. е бил 40% от общия обем, а през 2023 година е спаднал до около 9%. От друга страна, вносът на руски втечнен природен газ (LNG) в ЕС се е увеличил. През 2024 година увеличението е с почти 15%.

Австрия, една от последните европейски държави, които все още получават газ по тръбопроводи от Русия, окончателно спря доставките на изкопаемото гориво след правен спор с държавната руска енергийна компания Газпром. В момента Словакия и Унгария все още получават руски газ, но всички индикации сочат, че този внос ще приключи в края на тази година. Петгодишният договор за транзит на газ между Газпром и украинската държавна компания "Нафтогаз" за пренос на руски газ през украинска територия изтича тази година, а украинското правителство вече обяви, че той няма да бъде удължен.

Борис Додонов, ръководител на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и климата към Киевското училище по икономика, казва, че "Украйна няма икономически причини да го удължава".

Втечненият природен газ - решение на всички проблеми?

Додонов смята, че Европа ще може да задоволява енергийните си нужди и без руския газ, тъй като внася втечнен природен газ от САЩ. Още повече, че се очаква новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп да увеличи това производство, а Европа може би ще е готова да сключи голямо търговско споразумение за газ със САЩ.

След руската инвазия в Украйна втечненият природен газ вече представлява 34% от общия дял на газа в Европа - два пъти повече, отколкото преди началото на войната през 2022 година. Преминаването към втечнен природен газ обаче означава същевременно, че Европа ще бъде по-силно изложена на глобалния ценови натиск.

Ед Кокс от независимия доставчик на данни в сектора на суровините ICIS смята, че в случай на студена зима и след преустановяването на транзита през Украйна Европа все още ще може да покрива нуждите си с втечнен природен газ. Съществува обаче риск от значително по-високи цени, тъй като доставките не могат да се увеличат драстично в краткосрочен план. "Въпросът не е дали ще имаме достатъчно газ, а колко скъп ще бъда той", посочва още Кокс.