България и Румъния стават част от шенгенското пространство, макар в Централна Европа да има въведен контрол по граници

Съветът на ЕС по вътрешни работи и правосъдие реши днес проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат от 1 януари догодина. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства решението, като каза, че "тази важна стъпка ... не само укрепва Шенгенското пространство, но допълнително ще укрепи вътрешния пазар, ще увеличи пътуванията, търговията и туризма".

"Присъединяването на двете страни към зоната за свободно движение ще донесе преки ползи за техните граждани, ще увеличи икономическите възможности за бизнеса и ще насърчи растежа в рамките на единния пазар. Това е потвърждение на ценностите и принципите, които укрепват доверието на техните граждани в европейския проект. От този момент нататък българските и румънските граждани имат право да се възползват изцяло от предимствата на свободното движение в рамките на Шенгенското пространство." Това пък изтъкнаха в съвместна декларация министерствата на външните работи на България и Румъния.

Какви са икономическите ползи

Учени изчислиха, че общият финансов ефект за България от премахването на сухопътните граници, възлиза на 1,63 млрд. лв. годишно. По оценка на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН най-голяма ще е ползата за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании възлизат на 1,39 млрд. лв. годишно.

Преки ползи от присъединяването на България към Шенген ще има и за фиска - икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.

Учените отбелязват и ползата, свързана с общия екологичен ефект. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, вследствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на границите и по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването на Института за икономически изследвания.

От Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW) също направиха своите изчисления на ползите: БВП на Румъния се очаква да нарасне с 0,7 процента, а този на България с до 1 процент - само от това, че вече няма да има гранични проверки по границите. Това представлява около половината от очаквания от ЕС растеж през тази година в двете страни - 1,4 на сто в Румъния и 2,4 на сто в България, уточнява германското издание "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), за което четем в публикация на "Дойче веле". Към това трябва да прибавим и ефекта от по-голямата сигурност при планирането на доставките - нещо, което ще доведе до разширяване на производството и до повече инвестиции, е цитиран да казва директорът на Виенския институт Рихард Гривесон.

Загубите на Румъния от забавеното присъединяване към Шенген възлизат на 2,3 милиарда евро, пише ФАЦ.

"Премахването на граничния контрол ще подпомогне търговията, ще направи веригите за доставки по-стабилни, ще осигури по-ниски цени за европейските потребители поради по-голямата конкуренция и ще направи страните по-привлекателни за туристите", казва през германското издание шефът на румънската Външнотърговска камара Себастиан Мец. Не на последно място, всичко това допринася за "създаването на стабилна и изпълнена с доверие среда", подчертава още той.

Как ще минават границите туристите и камионите със стока

Среща на представители на заинтересованите държавни институции в края на ноември, провела се в Русе, даде повече яснота по въпроса. Положителният резултат от отпадането на граничния контрол по вътрешните сухопътни граници ще бъде усетен от туристите веднага след 1 януари 2025 година. Леките автомобили ще могат да преминават свободно през ГКПП "Дунав мост" при Русе - Гюргево, без да се налага да спират за гранични проверки. Такива в момента на излизане от България се извършват от съвместни екипи в Гюргево, а при влизане в страната - в Русе. На контрол на случаен принцип обаче ще подлежат малка част от автомобилите, които ще бъдат определяни по метода за анализ на риска.

Обявените за първите шест месеца на 2025 г. мерки по отношение на товарния трафик съществуват към момента и по границите на други държави в Шенген, като Германия и Франция и според институциите, това по никакъв начин не затруднява свободното движение, което осигурява Шенгенското пространство. Окончателното отпадане на граничния контрол за тежкотоварния трафик се очаква да се случи до края на юни 2025 години. След този период проверката на камионите също остава по метода за анализ на риска. До юни държавните институции, работещи на ГКПП (в случая "Дунав мост при Русе) поетапно ще предприемат мерки за облекчаване на процедурите.

Засилен граничен контрол в Европа

През 2024 г. общо 10 от 29 държави членки на шенгенското пространство въведоха граничен контрол, като сред мотивите за това решение са борба с незаконния трафик било на хора или стоки.

Както е известно, европейските правила дават право на държавите да въвеждат гранични проверки при заплахи за националната сигурност, като информират за това Европейската комисия, която няма право да ги забранява.

Засилен контрол по границите се въвежда като временна мярка с продължителност шест месеца, която може да бъде удължена до две години.

Изчисления на европейските институции показват, че повторното въвеждане на граничен контрол може да струва на европейските икономики до 18-20 млрд. евро на година. Тежкотоварният транспорт е най-силно засегнат от допълнителното време за изчакване на границите. Проучванията показват, че времето за пътуване се увеличава значително, което увеличава разходите и затормозява веригите за доставки.

Германски бизнес организации предупредиха, че въведеният през септември проверки по сухопътните граници на страната може да доведат до икономически загуби за страната от повече от 11 млрд. евро на година. Увеличените разходи на компаниите ще означават и по-всоки крайни цени за потребителите. Възможно е да има задръствания и закъснения което ще увечли разходите за компаниите, коментира Дирк Енгелхард, главен изпълнителен директор на Федерацията за автомобилни превози и логистика пред Евронюз, цитиран от БНТ. Ще имаме пробеми и с доставките, тъй като цените за транспорта ще се увеличат, което наистина е голям проблем, смята експертът.

На 9 декември Нидерландия въведе засилен граничен контрол - силно критикуван от бизнеса. Критиците на мярката отбелязаха, че граничният контрол може да забави търговията, като най-засегнати ще се окажат транспортните компании, които зависят от бързия транзит. Браншовата асоциация "Транспорт и логистика" твърди, че финансовото въздействие върху целия сектор може да възлезе на 75 млн. евро месечно под формата на преки загуби.

Граничните проверки означават не само по-високи разходи за доставки, но и възможни проблеми със срока на годност на пресните храни, поради удълженото време за транспорта им.

Туризмът също е сред засегнатите сектори - проверките по границите означават спад от 13 млн. нощувки в Европейския съюз.

Затруднения и пред всекидневните трудови пътувания

Граничните общини на Нидерландия изпратиха писмо до правителството с искане проверките да бъдат отменени. Голяма част от хората от пограничните региони работят в съседните Белгия и Германия. Забавянето по границите може да им струва дори и работата. 

Между трите държави има 13 магистрални пропускателни пункта и 645 второстепенни пътища, които пресичат границите, отбеляза нидерландското издание Ен Ер Се, цитирано от БТА. Някои от тях се намират в населени места, като например в Керкраде и Динксперло. Вестникът е преброил и повече от петстотин други транзитни пътища и велоалеи. В провинция Лимбург има и пет фериботни маршрута, които пресичат границата. Например безплатният ферибот за велосипедисти и пешеходци Веерке плава от Гревенбихт до белгийския Ротем между април и октомври.

Германски компании в близост до границата с Полша също разчитат на служители от съседната държава. Опитът показва, че проверките по границите водят до проблеми с придвижването до работното място, отбеляза пред Евронюз консултантът Даниел Фелшер. Проблемът не е само до транспорта на стоки, но е и за работната сила, на която Германия разчита. В конкретни икономически области имаме нужда от хората, които пътуват и не можем да ги загубим, категоричен е експертът.

Рихард Гривесон от Виенския институт за международни икономически сравнения изрази съжаление за забавеното пълноправно членство на България и Румъния, тъй като вярва в икономическите ползи от членството в еврозоната и Шенгенското пространство. Това се доказва от примера на Хърватия, която прие еврото през 2023 и влезе също и в Шенген: "Хърватия е една от най-добре представящите се страни в момента, което отчасти се дължи и на това, че тя въведе еврото, а ЕС отвори границите си за Хърватия", подчерта икономистът пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".