Енергиен баланс 2023: година на енергийни икономии

Институт за енергиен мениджмънт

Енергийните политики за подкрепа на нисковъглеродното развитие се преплитат с икономическите и енергийните последици от войната в Украйна. Това оказва съществено въздействие върху производството на ресурси, ефективността на преобразувателните процеси и крайното потребление на енергия от различните икономически агенти – индустрия, транспорт, търговия и услуги, домакинства и др. през 2023 г.. Измеримостта на въздействието е от важно значение с оглед на правилната преценка за бъдещото разгръщане на екологичните политики и необходимостта от целенасочена подкрепа, там, където е най-необходима за постигането на въглеродно неутрална икономика към 2050 г.

Общият енергиен баланс на страната е основен инструмент за оценка на промените, които настъпват в различните брънки на енергийната верига, тъй като дава счетоводната рамка за съставяне и съгласуване на данни за цялата енергия, която влиза, излиза и се използва на националната територия през даден референтен период.

Методологията на отчитане и отразяване на данните (национални, европейски и международни) по отношение на енергийния баланс също ще търпи важни реформи през следващите години, за да бъде в крак с трансформацията на енергийна система, като същевременно продължи да бъде ценен инструмент на вземащите решения. Децентрализираното производство за собствени нужди на електрическа и топлинна енергия, споделянето на енергия между потребители, системите за съхранение, използвани от домакинства и предприятия, движението на енергийни потоци от потребителите към енергийните системи, производството и използването на водород са новите предизвикателства пред точното отчитане и представяне на данните в следващите издания на общите енергийни баланси.

Придържайки се към традицията, в края на месец ноември Националният статистически институт представи данните за 2023 г., които разкриват настъпили временни или устойчиви структурни промени в енергийния баланс на страната.

Водещи акценти за 2023 г.

- Рекорден спад с 20,3% на производството на първична енергия в резултат на исторически ниски нива на добива на въглища;
- Сериозно понижение на брутното вътрешно потребление на енергия с процент, съизмерим с рекорда от 2009 г.;
- Повсеместен спад на крайното потребление на всички видове енергия и енергийни ресурси, с изключение на нефтените продукти, които остават без промяна;
- Затвърждаване на доминацията на транспорта с нов рекорд на фона на силно икономичното енергийно потребление на секторите индустрия, търговия и услуги и домакинства;
- Впечатляващ спад от 9,2% на крайното енергийно потребление  на индустрията;

- След срив с 137%  през последните две години, прякото използване на въглища от домакинствата за енергийни цели е на път да остане в миналото;
- Производство на първична енергия, внос и износ на енергия и енергийни ресурси

През 2023 г. производството на първична енергия (10484 хил. т н.е.) спада с безпрецедентните 20,3% и се запътва към нива, по-характерни за периода 2000-2010. Причина за това е силният срив на производството на въглища с 40,8% спрямо година по-рано. Добивът на въглища реализира най-ниската си стойност (3491 хил. т н.е.), за която има публични данни в общия енергиен баланс на НСИ. Почти 100% от добива на въглища са предназначени за производство на електроенергия в страната. Вторият основен участник в производството на енергия, а именно ядрената енергия, остава без съществена промяна. Възобновяемите енергийни източници и биогоривата се включват в тенденцията на спад  с измение  от -5,6% при производството на енергия.

Вносът и износът на енергийни ресурси и енергия се свиват спрямо година по-рано съответно с 12,1% и 20,4%, като зад това стоят нефтът и нефтените продукти.

Крайно енергийно потребление

За втора поредна година крайното енергийно потребление се понижава и достига 9520 хил. т н. е., което е с 3,4% по-ниско от това през 2022 г. Налице е спад при всички видове енергийни ресурси и енергия с изключение на нефтените, които остават без промяна.

Отливът от въглища е тенденция, която се запазва и през 2023 г. След впечатляващият спад от 34% през 2022 г., въглищата се сриват с нови 9,2% през 2023 г. и записват пореден исторически минимум през това хилядолетие. За природния газ 2023 г. също продължава да бъде неблагоприятна и крайното потребление на този ресурс е на най-ниското си ниво от 2010 г. насам (1017 хил. т н.е.).

От 2018 г. потреблението на топлинна енергия устойчиво е под 600 хил. т н. е. и изглежда, че стойности от 800-900 хил. т н. е. остават далеч в миналото и трудно възвратими предвид липсата на целенасочени политики за модернизиране и развитие на топлоснабдяването в България.

За трета поредна година крайното потребление на ВЕИ и биогорива намалява, но този път със значителните 10%. Така ВЕИ и биогоривата спадат под 1400 хил. т н.е.

Въпреки че и през разглежданата година потреблението на електрическа енергия намалява (2022: – 0,8%; 2023: -1,2%), делът й през последните близо 15 години остава устойчив в тесния диапазон между 26-27%.

Потреблението на нефтени продукти за пореден път оцелява от низходящите трендове, но този път не изкачва нов връх и остава на ниво, идентично с това от 2022 г.

От гледна точка на потребителите икономическата несигурност се отразява ограничаващо този път и на сектор търговия и услуги, наред със секторите индустрия и домакинства. Крайното енергийно потребление на транспорта остава отново непоклатимо и дори отбелязва нов рекорд. Няма разместване на местата и водещият най-голям потребител продължава да бъде секторът на транспорта.

Крайно неенергийно потребление

Крайното неенергийно потребление включва горива, използвани за химически суровини, разтворители, смазочни материали и материали за направа на пътища. След достигането на най-ниската си стойност през 2022 г.,  се повишава до 422,7 хил. т н.е. през 2023 г..

Индустрия

Последиците от енергийната криза от 2022 г. продължават да отзвучават и през 2023 г., като това ясно се илюстрира в потреблението на индустрията на различните енергийни суровини и продукти.

Свиването на индустриалното енергийно потребление се ускорява (2022 г: -4,3%; 2023 г.: -9,2%), като при почти всички подсектори е налице спад. Химическата индустрия, която е основен индустриален енергиен потребител, отбеляза най-ниското си потребление (685,9 хил. т н.е.) от 2010 г. насам. При сектор неметални минерални суровини, друг основен индустриален потребител, също се отчита съществено отрицателно изменение от 10%.

Търсенето на природен газ от индустрията за енергийни цели се смъква под 700 хил. т н.е. и достига нива, последно наблюдавани през кризисните 2009 -2010 г.

След две последователни години на спад (2022 г.: -0,9%; 2023 г.: -5,2%), данните на НСИ показват, че потреблението на електрическа енергия от индустрията преминава под обичайните си нива за предходните 6 години, а именно под 800 хил. т н.е.

Транспорт

Изключително устойчива тенденция през годините, с много малки изключения, е ръстът на енергийното потребление на сектор транспорт, задвижван основно от консумацията на нефтени продукти от автомобилния сектор. В рамките на 24 години крайното енергийно потребление на транспортния сектор почти се удвоява. През 2023 г. за пореден път подобрява рекорди и достига 3527,8 хил. т н.е.

Ясни сигнали за стартиране на процеси за по-широкомащабна електрификация в транспорта не могат да бъдат идентифицирани през 2023 г., предвид ниските стойности на потребление на електрическа енергия от 36,6 хил. т н.е. и липсата на положителен растеж. През 2030 г. електрическата енергия в транспорта трябва да достигне 156 хил. т н.е. съгласно заложените цели в проекта на актуализиран Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата.

Участието на ВЕИ и биогоривата в транспорта слабо се редуцира, но запазва дял от 5% в общото потребление на транспорта, стойност[1], която е далеч дори от предишната цел за 10% дял на ВЕИ в през 2020 г., а актуализираната национална цел в размер на 29.66% дял на ВЕИ в брутното крайно потреблние на транспорта[2] за 2030 г. изглежда невъзможна за постигане към момента.

Домакинства

Енергийното потреблението на домакинствата (2046,6 хил. т н.е) се свива до най-ниската си точка от 2002 г. насам. Макар с по-слаб темп спрямо предходната година, през 2023 г. домакинствата са ограничили потреблението на енергия и енергийни ресурси с още 4,2%. Основна причина за това вероятно са по-топлото време и икономическите трудности, които по-голямата част от населението среща за втора поредна година (средна годишна инфлация 2022 г.: 15,3% и 2023 г.: 9,5%).

Потреблението на ВЕИ и биогорива намалява за трета поредна година и пада под 600 хил. т н.е. Ако това е свързано с ограничаване на потреблението на твърда биомаса (използване на дърва за огрев), то тази тенденция следва да се отчете като положителна.

Крайното енергийно потребление на въглища от домакинствата показва сериозен срив от 137% в рамките на две години. Така потреблението им се свежда до незначителни нива от около 14 хил. т н.е. Преди повече от 10 години това потребление възлиза на около 200 хил. т н.е. Предвид стремежите за по-чист въздух и политиките на общините да стимулират преустановяване на използването на въглища, тази тенденция също е позитивна за обществото.

Домакинствата продължават да свиват потреблението на топлинна енергия и природен газ и през 2023 г..

Единствено потреблението на електрическа енергия се различава от общата тенденция на спад. Нещо повече, с ръст от 2,9% то записва нови рекорди от 1058,6 хил. т н.е.

Търговия и обществени услуги

В рамките на деветгодишен период това е вторият спад (-6%) в енергийното потребление на сектор търговия и обществени услуги, като първият е през 2020 г., когато избухна Ковид 19 и бяха наложени редица ограничения. Намаленото потребление се дължи основно на по-ограниченото използване (-4,2%) на електрическа енергия от електроенергийната система, допълнено с по-слабо потребление на природен газ, топлинна енергия, ВЕИ и биогорива.

Коефициенти за ефективност

Енергийният баланс е и естествена отправна точка за съставяне на различни показатели за енергийно потребление и за енергийна ефективност. Показател, който представлява интерес за икономистите и енергийните анализатори, е колко енергия се използва за едно евро брутен вътрешен продукт (БВП). Този показател се нарича енергийна интензивност. Колкото по-ниско е числото, толкова по-ефективно е потреблението на енергия за едно евро БВП. Съществуват различни причини за наблюдаваните подобрения в енергийната интензивност: общо преминаване от индустрия към икономика, основана на услугите, преминаване в рамките на индустрията към по-малко енергоемки дейности и производствени методи, закриване на неефективни звена и използването на по-енергийно ефективни уреди. Според първоначалните изчисления за 2023 г. енергийната интензивност на страната е около 0,303 т н. е. за 1000 евро БВП (2015 = 100). За 24 години този показател спада с над два пъти – това е сериозен успех предвид безпрецедентно високите нива, от които тръгва страната. България е единствена страна в ЕС, чиято енергийна интензивност е над 0,600 т н.е. за 1000 евро БВП през далечната 2000 г. Икономиката се преструктурира, но този показател остава далеч от средната стойност за ЕС, която за 2022 г. 0,098 т  н.е. за 1000 евро БВП.

Съотношението на крайно потребление към първично потребление на енергия показва каква част от вложените енергийни продукти е достигнала до крайните клиенти след процесите на преобразуване и пренос. За пръв път този показател достига 57%. Причината за това подобрение са по-малкото загуби в преобразувателни процеси, дължащи се основно на пониженото използване на енергия от въглища в електропроизводството. За съпоставка същият показател в ЕС e 75% (2022 г.).

Дали  подобрените коефициенти са епизодично или устойчиво явление ще се види през следващите години, в случай на сериозен икономически растеж.

____________________________________________________________________________________________

[1] Европейските и националните цели, както и постигнатите резултати се задават и отчитат като дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на транспорта, който слабо се различава от посочения показател дял на ВЕИ в крайно потребление на транспорта

[2] ИНПЕК, проект юни 2024 г.