Пробивът на китайския изкуствен интелект DeepSeek повдига енергийни въпроси за производителността и консумацията

След като разби предположенията в технологичния сектор и извън него за цената на изкуствения интелект, новият чатбот на китайския стартъп DeepSeek сега разбуни друга индустрия: енергийните компании.

От компанията казват, че са разработили своя модел R1 с отворен код, използвайки около 2000 чипа на Nvidia. Това е само малка част от изчислителната мощност, която обикновено се смята за необходима за обучение на подобни програми.

Това има значителни последици не само за разходите за разработване на AI, но и върху енергията за центровете за данни, които са туптящото сърце на разрастващата се индустрия, припомня AFP.

Революцията на изкуствения интелект идва с предположенията, че компютърните и енергийните нужди ще растат експоненциално, което ще доведе до огромни технологични инвестиции както в центровете за данни, така и в средствата за тяхното захранване, укрепвайки енергийните запаси.

Центровете за данни разполагат с високопроизводителни сървъри и друг хардуер,чрез койтo приложенията с изкуствен интелект работят.

Така че може ли DeepSeek да представлява по-малко енергоемък начин за напредване на ИИ?

Изглежда, че инвеститорите смятат така, бягайки от позиции в американските енергийни компании в понеделник и помагайки за съкращаване на фондовите пазари, които вече са засегнати от масов дъмпинг на технологични акции.

Constellation Energy, която планира да изгради значителен енергиен капацитет за изкуствен интелект, потъна с повече от 20 процента при борсовата търговия вчера.

„R1 илюстрира заплахата, която повишаването на изчислителната ефективност представлява за производството на електроенергия“, пише Травис Милър, стратег, покриващ енергетиката и комуналните услуги за фирмата за финансови услуги Morningstar. „Ние все още вярваме, че центровете за данни, връщането на компаниите в запада (reshoring) и темата за електрификацията ще останат попътен вятър“, добави той.

Но „пазарните очаквания отидоха твърде далеч“.

Ядрени амбиции

Само през 2023 г. Google, Microsoft и Amazon са отделили еквивалента на 0,5 процента от БВП на САЩ в центрове за данни, според Международната агенция по енергетика (IEA).

Центровете за данни вече представляват около един процент от глобалното потребление на електроенергия и подобно количество свързани с енергията емисии на парникови газове, посочват от МАЕ. Подобренията в ефективността досега са намалили потреблението въпреки нарастването на търсенето на центрове за данни.

Но МАЕ прогнозира, че глобалното потребление на електроенергия от центровете за данни може да се удвои от цифрите за 2022 г. до следващата година до около годишното потребление на Япония.

Това нарастващо търсене е неравномерно разпределено. Центровете за данни представляват около 4,4 процента от потреблението на електроенергия в САЩ през 2023 г., цифра, която може да достигне до 12 процента до 2028 г., според доклад, поръчан от Министерството на енергетиката на САЩ.

Миналата година Amazon, Google и Microsoft сключиха сделки за доставка на ядрена енергия, или от така наречените малки модулни реактори, или от съществуващи АЕЦ.

Междувременно Meta подписа договори за възобновяема енергия и обяви, че търси предложения за доставки на ядрена енергия.

Засега обаче центровете за данни обикновено разчитат на електрически мрежи, които често са силно зависими от изкопаемите горива.

 "Парадоксът на Джевънс удря отново!"

Центровете за данни също изсмукват значителни количества вода, както косвено поради водата, участваща в производството на електроенергия, така и директно за използване в охладителни системи.

„Изграждането на центрове за данни изисква много въглерод в производството на стомана, както и много въглеродно-интензивни минни и производствени процеси за създаване на изчислителен хардуер, който да ги запълни“, каза Андрю Ленсен, старши преподавател по изкуствен интелект в университета Виктория в Уелингтън.

„Така че, ако DeepSeek трябваше да замени модели като OpenAI... ще има нетно намаление на енергийните изисквания.“

Повишаването на ефективността на технологиите обаче често просто води до повишено търсене - предположение, известно като „парадокса на Джевънс“. Този парадокс е известен с това, че  когато технологичният напредък, увеличаващ ефективността на използване на ресурсите, в същото време увеличава степента на тяхната консумация. Общият пример е когато нововъведенията в ефективното използване на ресурсите, вместо да удължават живота на уредите, намаляват жизнения им цикъл, което увеличава нуждите от суровини, за да бъдат произвеждани.

„Парадоксът на Джевънс поразява отново!“ Изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела написа на X в понеделник.

„Тъй като изкуственият интелект става все по-ефективен и достъпен, ще видим рязко нарастване на употребата му, превръщайки го в стока, от която просто не можем да се наситим“, добави той.

Ленсен също така посочи, че DeepSeek използва модел на "верига от мисли", който е по-енергийно интензивен от алтернативите, тъй като използва множество стъпки, за да отговори на запитване.

Те преди бяха твърде скъпи за работа, но сега може да станат по-популярни поради ефективността.

Ленсен каза, че въздействието на DeepSeek може да бъде да помогне на американските компании да научат "как могат да използват изчислителната ефективност, за да изградят още по-големи и по-производителни модели".

„Вместо да направят своя модел 10 пъти по-малък и ефективен със същото ниво на производителност, мисля, че те ще използват новите открития, за да направят своя модел по-способен и оперативен при същото потребление на енергия“, посочва специалистът.