Производството от въглищните ТЕЦ в Германия се покачва до едногодишен връх, докато вятърната енергия драстично намалява

Производството на електроенергия от въглища в Германия се покачи до най-високото си ниво от повече от година насам, а причината е намаляващата сила на вятърната енергия в последните седмици. 

Продължителното безветрие, заради което цените на електроенергията в Европа се покачиха тази зима, накара германските въглищни централи да увеличат производството си, за да запълнят недостига, като този четвъртък производството на от от въглищни ТЕЦ достигна около 8,1 гигавата. Това е най-високото ниво от февруари миналата година насам, коментира агенция Bloomberg. 

Слабата сила на вятъра показва как амбициите на Европа да декарбонизира енергийната си система не разполагат с достатъчно резервни средства за периодите на ниско електропроизводство от възобновяеми източници. Особено Германия изпитва затруднения, след като затвори последната си атомна електроцентрала през 2023 г. Мрежовите оператори в страната вече предупредиха, че въглищните централи може да се окажат необходими за по-дълго време, за да запазят осветлението и отоплението в домовете на германците.

В същото време германските вятърни паркове са произвели само около 5 гигавата в сряда, според моделите на Bloomberg. Това е малка част от рекорда над 53 гигавата, поставен през декември 2023 г.

Използването на по-скъпи изкопаеми горива води до повишаване на разходите за енергия. Германските цени на електроенергията в рамките на деня скочиха с близо 200 евро за мегаватчас за пиковото време в четвъртък сутринта на Epex Spot пазара. Това разбира се рефлектира и върху цените в голяма част от Източна Европа.

В повечето западноевропейски страни преминаването обратно към въглищна енергетика става все по-рядко, тъй като те постепенно се намаляват мощностите от ТЕЦ, но в Германия случаят не е такъв.  „Германия често използва както газови, така и въглищни мощности, когато има ниско количество вятърна енергия“, казва Робърт Пулейн, анализатор на акции и стратег по суровините в Morgan Stanley.

Грийнпийс иска ЕС да наложи законодателна забрана за нови проекти за изкопаеми горива

Междувременно  неправителствелствената организация Грийнпийс представи нов анализ за възможностите икономиката на ЕС да работи без нови проекти за добив на нефт, газ или въглища. Според правния анализ, публикуван наскоро, забраната на ЕС за нови проекти за добив на нефт, газ и въглища би била напълно осъществима. Тъй като през 2024 г. средните глобални температури за първи път ще надхвърлят с 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, спешността за справяне с климатичната криза само нараства, заявяват от Грийнпийс.

Изкопаемите горива имат най-голям принос за глобалната климатична криза, тъй като представляват над 75% от световните емисии на парникови газове и почти 90% от всички емисии на CO2. Все по-голям брой правителства признават необходимостта от постепенно спиране на използването на нефт, газ и въглища, а Международната агенция по енергетика и Международният институт за устойчиво развитие твърдят, че разработването на нови проекти изкопаеми горива трябва да спре, ако искаме да намалим въглеродните емисии до нула до 2050 г. и да избегнем най-тежките последици от климатичната криза.

Томас Гелин, ръководител на кампанията на „Грийнпийс“ за климата в ЕС, заяви: „Изкопаемите горива са безспорно най-голямата причина за влошаване на климата, но дори и сега ЕС и националните правителства одобряват и финансират нови сондажи, тръбопроводи и терминали за внос. Ако искате да се откажете от навика си да пушите, на определен етап трябва да спрете да купувате нови кутии цигари. ЕС трябва да се насочи към свят без петрол, газ и въглища - за безопасен климат, чист въздух и вода и достъпна енергия за всички. Време е за забрана на нови проекти, които увековечават тази криза“, смята активистът.

В правния анализ се посочва, че ЕС може да предложи и приеме законодателна забрана за нови проекти за изкопаеми горива на своя територия. В анализа се уточнява, че такава забрана е необходима, за да може ЕС да изпълни своите ангажименти в областта на климата и правата на човека, и че ЕС е компетентен да направи това, тъй като това е съвместен отговор на климатичната криза, пред която е изправен целият ЕС. Този анализ е публикуван в същия месец, в който ЕС трябва да представи своя актуализиран „национално определен принос“ по Парижкото споразумение за климата, в което правителствата се споразумяха да ограничат повишаването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий.

Само за изкопаемия природен газ новите проекти в ЕС могат да струват до 84,1 млрд. евро, а допълнителните годишни емисии могат да се равняват на почти 300 електроцентрали на въглища (или една четвърт от общите емисии на парникови газове в Европа през 2020 г.). Това би натоварило бюджетите на европейските правителства и граждани и ще отдалечи региона от целите му в областта на климата, изчисляват от организацията в доклада Global Energy Monitor.