Европа се нуждае от стратегия за енергийна сигурност

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Последната година показа, че със заплахите, пред които е изправен електроенергийният сектор, сигурността на доставките се превръща в спешен приоритет, който политиците и регулаторите трябва да признаят. Изправени сме пред няколко заплахи за енергийната сигурност на нашите страни, което прави предизвикателството да се запази осветлението в Европа още по-неотложно.

Войната се завърна на европейския континент, оголявайки грозните си зъби на разрушение. След 26 месеца пълномащабна война в Украйна, към май 2024 г. са нанесени щети на енергийната инфраструктура на Украйна в размер на 11,4 милиарда долара. Най-голямата частна компания в Украйна ДТЕК потвърждава, че техните производствени и мрежови активи са били обект на 3 целенасочени атаки: първо върху преноса, след това върху централизираното производство – включително топлоелектрически, водноелектрически централи и атомни подстанции и накрая до паркове за възобновяема вятърна и слънчева енергия. Русия умишлено се насочи към тази инфраструктура, за да постигне политическите си цели, вдигайки тревога за бъдещето, казва по време на своя презентация на Мюнхенската конференция за сигурността главният изпълнителен директор на E.ON Леонард Бирнбаум.

Началото

Саботажът на газопровода "Северен поток" в Балтийско море през 2022 г. беше само началото, а последните разрушителни случаи от 2025 г, бяха върху критична инфраструктура и електропроводи между балтийските държави и Финландия.

Кибератаките и изкуственият интелект също отвориха „задна врата“ към европейските енергийни системи и са още един начин за противниците да застрашат сигурността. Само за периода 2020-2022  кибератаките в енергийния сектор са се удвоили. Регистрирани са 48 успешни големи пробива, засегнали енергийната инфраструктура на Европа.

През 2022 г.  шпионски дронове са многократно забелязани да летят над шведски атомни електроцентрали, което поражда нови опасения за сигурността. Старата методология също влиза в действие. Стари карти от времето на Съветския съюз са в ръцете на Кремъл като „оръжие“ за пробиви на критична инфраструктура в Украйна. В бъдеще ще са необходими допълнителни контрамерки за противодействието на такава информация, казва още лекторът пред експертите по сигурността на Мюнхенската конференция’25 „Тенденцията трябва е пределно ясна - подобно на хибридните заплахи, киберсигурността ще продължи да бъде неразделна част от политиката за енергийна сигурност и занапред, категоричен е Бирнбаум.

Предизвикателства

Увеличаването на производствения капацитет в Европа е свързано с редица предизвикателства. Разработчиците на проекти трябва да се справят със сложно законодателство, продължителни разрешителни, екологични ограничения и недостиг на умения. Това означава, че Европа ще трябва да инвестира сериозно, за да увеличи производствения си капацитет в съответствие с нашите амбиции в областта на климата, както и с икономическите нужди и нуждите на сигурността.

Сред останалите предизвикателства е изменението на климата. Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света от 80-те години на миналия век, което прави екстремните метеорологични явления по-тежки и по-чести. Миналата дъждът потопи улиците на Валенсия само за 8 часа, стотици бяха смъртните случаи.

Няколко месеца по-рано, през 2024 г., безпрецедентни суши удариха Южна Европа поради високите температури – най-топлите в историята. В началото на 2025 г. бурята Еовин беше една от най-мощните бури, ударили Ирландия от близо два века. Над 1 милион имота бяха изключени от електричество.

Горските пожари, екстремните горещини, наводненията и сушата все повече натоварват енергийната ни система, към която ще трябва да се адаптира в по-горещо бъдеще. За тази цел Европейската комисия (ЕК) призова за провеждане на стрес тестове за критична енергийна инфраструктура, за да се укрепи устойчивостта на нашата система и готовността ни за климатични рискове. През цялото време нашата електрическа система се променя драстично по линията на трите "Д“ – децентрализация- дигитализация – декарбонизация.

Електричеството със сигурност ще се превърне в доминиращ енергиен носител на бъдещето. Той ще захранва колата ви. Той ще отоплява дома ви. Той ще работи с все по-интелигентни уреди и ще идва от широк спектър от чисти енергийни източници. Ако Европа иска да постигне амбициите си за декарбонизация, търсенето на електроенергия ще нарасне четири пъти по-бързо през следващите три десетилетия.

Наред с климатичните предизвикателства, се открояват още две области на рискове, които трябва да бъдат разгледани, за да се гарантира, че Европа ще продължи да има гарантирано осветление и отопление на фона на нарастващите заплахи и продължаващия енергиен преход.

Едната приоритетна област на действия е свързана с външните заплахи, идващи извън енергийната система на ЕС. Става дума за защита на критичната инфраструктура и изисква съвместни усилия със службите на НАТО и тези на блока, за да се укрепи срещу възможни атаки.

Втората приоритетна област е свързана с политики в борбата „отвътре“ срещу кибератаки и чуждестранен шпионаж.

Имаме и готови политически препоръки и за двете, които трябва да помогнат за предефиниране на начина, по който гледаме на енергийната сигурност, казва в презентацията си пред експертите шефът на енергийната компания, който съвместява и функцията на президент на Eurelectric – организацията, която представлява интересите на европейската електрическа индустрия.

„Докато продължаваме да декарбонизираме икономиката на Европа с чиста електроенергия, трябва да сме сигурни, че можем да поддържаме осветлението. С натрупването на заплахи трябва да предефинираме концепцията за енергийна сигурност, за да отчетем ролята на електрификацията в осигуряването на нашите енергийни доставки. Това няма да е лесно начинание. Нека се уверим, че Европа има правилната визия за това", завършва изпълнителният директор на EON.