Регулаторни бариери продължават да задушават пазара на водород в Европа
Европейският съюз залага изключително много на водорода за целите си да постигне пълна декарбонизация през 2050 г. През 2022 той е съставлявал под 2% от потреблението на енергия в Европа и се използвал предимно за производството на химически продукти. 96% от този водород е произведен с природен газ, което води до значителни количества CO2 емисии.
Приоритет за ЕС е разработването на водород от възобновяеми източници. В разработената секторна стратегия REPowerEU се поставя цел за производство на 10 милиона тона до 2030 г. Приблизително същото количество трябва да бъде внесено, за да задоволи нарастващите нужди на европейската индустрия. До 2050 г. „зеленият“ водород трябва да покрива 15 % от енергийните нужди на ЕС като значително декарбонизира енергоемките промишлени процеси и транспортния сектор.
От 2021 година насам Европейската комисия стартира няколко линии за развитие на водородния пазар. Началото бе поставено с Механизма за възстановяване и устойчивост на чиста енергия, последван от проекта IPCEI Hy2Use" с няколко версии през годините, насочен към изграждане на инфраструктура, иновативни технологии, електролизьори, тръбопроводи за пренос и разпределение, съоръжения за съхранение на водород и терминали за обработка.
Водородният пазар бе приоритетна политика през целия първи мандат на Комисията „Фон дер Лайен“ 1 Обещанието на нейния председател бе през втория мандат на нейния екип да продължи и ускори изграждането на повече връзки до индустриалните клъстери в Европа. Още с встъпителната си реч Урсула фон дер Лайен заяви, че ще се работи улесняване на контактите между купувачите и доставчиците. Силно ще се залага на създадената Европейска банка за водород, за да стимулира инвестициите в проекти за водород и да улесни създаването на цялостна верига за създаване на стойност в областта на водорода в Европа.
За изпълнение на амбициозните цели Европейската комисия разработи стратегическия законодателен пакет „Подготвени за цел 55“ (представен през юли 2021), 3 в който производството на водород от възобновяеми енергийни източници и потреблението му в европейската икономика заема важно място.
След руската инвазия в Украйна бе разработен планът REPowerEU, като едно от петте направления е „Водородния ускорител“.4 Чрез него ЕК, наред с други действия, цели да увеличи задължителните цели за водород в индустрията и транспорта в Директивата за енергията от възобновяеми източници (REDII), като ако тези предложения са приети, това ще увеличи прогнозната нужда от водород до 2030 г. от 5,6 Мт/г на 9,2 М т/г., в зависимост от пазарните развития. В този контекст зеленият водород се очаква да се превърне в устойчив и универсален енергиен носител, който може да спомогне за успеха на енергийния преход, да запази конкурентоспособността на ключови европейски промишлени отрасли и да намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, а водородната икономика да предначертае международната енергийна карта.
На теория и думи едно – действителността съвсем друга
Въпреки обещаваните милиарди евро инвестиции, начертани проекти, сключени публично-частни партньорства и привидно безоблачно бъдеще за този нов пазар на бъдещето - за индустрията обаче все нещо куца, за да вървят нещата по-плавно, пазарът и инфраструктурата не се развива така, както го представя политическият елит на Брюксел. Пари има, проекти също, но тромавото законодателство пречи на индустрията. Тежките процедури отнемат реализацията на проектите с години, оплакаха се водещи бенефициенти по време на регулярната годишна конференция в Брюксел.
Бумащината задушава
Експерти и специалисти отново и отново повториха сякаш изживяват дежавю в повтаряне до втръсване на едни и същи проблеми- липса на ясни регулации, стабилна пазарна структура, дълги срокове за издаване на разрешения за съхранение на водород са дълги и на властите често им липсва експертен опит. Само за сравнение през 2023 в 3e News ви разказахме за очакванията и тегобите на индустрията по отношение на все още зараждащият и „неспокоен“ водороден пазар.
Трябва също така да се заемем с по-проста законодателна рамка“, казва тогава Тиери Труве, главен изпълнителен директор на френската газова компания GRTgaz и допълва, че липсват правила за производството на водород от възобновяеми източници, които блокират сектора. „Всички закони, управляващи водорода, „не помагат реално за развитието на сектора и разходите, защото носят много несигурност за производителите и потребителите“, каза мениджърът.
Две години по-късно
Продължават да липсват ясни разпоредби, които все така създават несигурност сред инвеститорите и не позволява на средствата да се вливат в проекти, казва един от участниците по време на проведения през март в белгийската столица форум H2eart for Europe Йорго Хацимаркакис, главен изпълнителен директор на Hydrogen Europe. "Докато продължава регулаторната несигурност, нищо няма да се случи. Вземете решение, приложете го и се придържайте към него", апелира той.
В допълнение пред електронния сайт IndustryLinqs специалистът прогнозира, че при тази политика на ЕК Европа рискува да развие фрагментиран пазар и много пропуснати възможности. Ако не се вземат мерки, според него пазарът рискува да бъде свръхрегулиран, преди дори да може да се оформи. Строгите разпоредби и липсата на гъвкавост затрудняват инвеститорите“.
В практиката си той се сблъскал с проект, който изисквал 70 различни разрешителни. Докато издавал едно по едно с времето някои от изискванията се променили и това блокирало работата няколко години
В отговор на нападките Бенедикт Клаузер, политически съветник в ГД "Енергетика" на Европейската комисия, отбеляза, че пазарът се развивал бавно, защото не съществувало предишно законодателство за съхранението на водород. Всеки регламент в движение се напасвал на условията.
Фокус върху индустрията и стратегическото съхранение
Въпреки че водородът може да играе роля в различни сектори, експертите се застъпват за целенасочен подход. Инес Буасида от френския мозъчен тръст IDDRI смята, че водородната стратегия не трябва да се фокусира само върху мобилността, а преди всичко върху индустрията. "Ако разпределим целия наличен водород за обществения транспорт, индустриите ще останат зависими от изкопаемите горива".
Георг Дорфлойтнер от RAG Energy Storage смята, че не само законодателството пречи, но зависи и от способността на всяка една от държавите-членки да позволят бързо широкомащабно съхранение на водород на местна почва. "Ако убеждаваме индустриите да се електрифицират, не можем да ги оставим изложени на нестабилен енергиен пазар. Трябва да се гарантира балансът между ценова стабилност и сигурност на доставките - особено в периоди на слабо производство на енергия от възобновяеми източници. Настоящата нестабилност не е причинена от високите цени на газа, а от липсата на складиран енергиен капацитет. В такива случаи решението е генерирането на електричество от складиран водород. Но без съхранение няма пазар."
Дъг Уотърс от Uniper Energy Storage допълва колегата си с тезата, че "съхранението на водород е необходима връзка в енергийния преход, но пазарът спешно се нуждае от ясни политики, сигурност на инвестициите и прагматични регулации. Без тези условия развитието на стабилна водородна инфраструктура ще остане далечна визия."
България и водородната амбиция
България, както и останалите Европейски държави, в момента произвеждат мащабно сив водород за индустриално потребление, предимно чрез паров реформинг. Общото количество консумиран водород в Европейската икономическа зона (ЕИЗ) за 2020 г. е оценено на 8,7 млн. тона.
По данни на Hydrogen Europe България заема 12-то място по производство на водород от 32-те държави от ЕИЗ с около 200 хил.тона годишно или около 5% от водорода в Европа, отбелязва в свой анализ Институтът за енергиен мениджмънт.
Интересът към тази индустрия ще нараства, поради възможността зеленият амоняк да стане гориво за корабоплаването. Количествата зелен водород, необходими за нефтопреработвателната и амонячната индустрия не могат да бъдат осигурени изцяло чрез локално производство на зелен водород.
Сред големите проекти, от които в бъдеще се очаква транспортиране на водород, е връзка от Гърция през България за Румъния. Той е определен като стратегически от национално значение и ще бъде финансиран с европейски средства. Държавният преносен оператор „Булгартрансгаз“ работи по още няколко проекта, които се очаква да доставят „суровината на бъдещето“, както се определя водородът, за нуждите на българската индустрия.
В разработена от Министерството на иновациите и растежа Оценка за потенциала на водородните технологии в България през 2022 година се смята, че България е привлекателна евтина инвестиционна дестинация поради евтината работна ръка и ниските данъци. Допълнително за това помагат и инициативите за привличане на преки чуждестранни инвестиции. В същото време съществуват ключови проблеми, основно свързани с регулаторната рамка. Бъдещи промени в нормативната рамка като цяло следва да адресират премахването на бариери пред привличането на инвеститори. Допълнителни проблеми се явяват и трудностите за получаване на разрешения. В този смисъл, като част от изграждането на регулаторна рамка, имайки предвид, че водородните проекти, ще трябва да преминат през поредица от административни процедури, е изключително важно административните тежести да бъдат намалени и да бъде въведен моделът обслужване на едно гише по отношение на тези проекти. Все проблеми, за които тръби от години европейската енергоемка икономика.
Последният амбициозен проект с дългосрочна визия дойде от Стара Загора, където учени ще развиват Център за водородни достижения
Като отворен финал
Европа залага на водорода, България очевидно също. Остава обаче въпросът дали водородът е точно най-приоритетната тема за скърцащата коалиция в правителството. Откъде ще се намират тези средства. В случай че бъдат намерени – как ще бъдат усвоени. Като знаем печалния резултат от Плана за възстановяване и устойчивост.