Боян Рашев: Три прости въпроса за слънчевия ток

Последните няколко дни дават добра възможност за онагледяване на соларния канибализъм, който съсипва не само съответните инвеститори, а цялата енергетика.

Първата графика показва само 3 елемента от работата на електроенергийната система от текущата седмица:

1) производството на фотоволтаичните централи - в жълто

2) потреблението на системата - черната крива

3) цените на пазара "Ден напред", на който се търгува над 80% от тока - червената крива.

Днешният ден (21.03) е прогнозата на ЕСО - соларите образуват правилна камбана, която в пика си в 12:00 достига над 3,700 MW. Подобни бяха прогнозите и за предходните 2 дни (19.03 и 20.03) - реално обаче се случи нещо много различно.

Вземам 20.03 за пример, защото вече не беше толкова студено - това ще бъде моделът, който ще се повтаря почти ежедневно оттук нататък. Слънчевите централи достигат пик на производство още в 10:00 при само 2, 208 MW. След това ниските цени ги принуждават да се изключат от системата и към 12:00 дават само 1,454 MW, тоест 2 пъти по-малко от прогнозата на ЕСО. После се вижда едно малко връхче към 15:00 - някои се завръщат - и около 120 MW в 19:00, което се отдава от наличните батерии по време на вечерния пик на потреблението и цените.

Сравнението между красивата камбана от прогнозата и реалното производство от предходните два дни ви дава ясна представа колко слънчево електричество изобщо не се произвежда, защото цените биха станали отрицателни. Сравнението между жълтите петна и червената крива ви дава представа каква част от слънчевото електричество се продава на цени, които все пак имат смисъл за производителите - всичко под червената крива, тоест много малко от капацитета на централите.

Очевидно системата е претоварена от слънчев ток и има огромна нужда от мощности, които да осигуряват баланса и пиковете на потреблението. Какво се случва обаче? Ами повече от същото. Изваждам само последната новина - има поне 5 подобни проекта в изпълнение: "Гръцката енергийна компания PPC Group започва изграждането на нова фотоволтаична централа в България. Соларният парк „Колизеум“ ще е разположена в района на Стара Загора, с максимална изходна мощност 165 MWp. Към него ще бъде изградена и батерия за съхранение на енергия с номинален капацитет от 25 MW и мощност 55 MWh, която ще бъде завършена заедно с централата".

Батериите звучат добре, но реално ще могат да прехвърлят максимум 20 минути от пиковото производство на централата към вечерта. Целият останал ток през деня само ще натовари допълнително мрежата, тоест ще създаде още излишък и ще натисне още повече цените надолу за всеки производител.

Всеки, който разчита на борсата в значима степен, просто ще фалира. Съмнявам се да има големи потребители, които в такава ситуация - почти ежедневно налични нулеви цени на борсата - да имат глупостта да сключват дългосрочни договори за изкупуване на слънчево електричество на по-високи цени.

Много се надявам някой да ми даде разумен отговор на три прости въпроса:

1. На какво разчитат инвеститорите в подобни проекти?

2. Защо държавата допусна всичко това?

3. Защо държавата позволява положението да се влошава още повече - присъединявайки нови проекти към мрежата - когато ефектите са унищожителни и повече от очевидни?

И един допълнителен въпрос за десерт:

Какво си мислят, че правят банките, които финансират всичко това?