Цените на европейските електроенергийни борси продължават да вървят към понижение, а силната волативност става част от разделението

Завръщането на вятъра и пролетните температури вече се отразяват в по-ниското производство на електроенергия. Метеорологичните данни, а и търсенето на електричество от индустрията и домакинствата остават водещи за цените на европейските електроенергийни борси. На този фон силната волативност се запазва заради по-ниските цени през периодите на силно производство основно от вятър, но и от слънце и по-високите стойности от конвенционалните мощности.

Производство на електроенергия през 12-та седмица на 2025 г.

Общото нетно производство на електроенергия в страните от ЕС през 12-та седмица на 2025 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 44 816 GWh (47 776 GWh през 11-та)  преди обновяване на данните). За сравнение, година по-рано или през 12-та седмица на 2024 г. общото нетно производство на електрическа енергия в страните от ЕС е възлизало на 46 438 GWh.

От това общо производство през 12-та седмица ни 2025 година на фосилните горива се пада дял от 28.04 % или 12 566 GWh (17 045 GWh или 35.68 % седмица по-рано).  От тях кафявите въглища участват с 2782 GWh (6.21 %), а каменните – с 2112 GWh (4.71 % ). На природният газ се пада дял от 14.55 % или 6 519 GWh ( 9 445 GWh или 19.79 % през предходната седмица).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 11 265 GWh или на 25.14 % ( за 11-та седмица – 12 853 GWh или 26.90 %).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 12-та седмица на 2025 г. е в обем от 20 986 GWh или 46.83 % срещу 17 879 GWh или 37.42 на сто през предходната. На вятърните централи на сушата  (12-та седмица) се пада производството на 8 431 GWh ( 18.81 %), а на офшорните – 920.0 GWh (2.05 %).

Енергията, произведена от слънчеви мощности е била в обем от 5070 GWh ( 11.31 %).  Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпени мощности – 5.22 % и 5.48 на сто, както и на биомасата – 3.30 процента.

Средна борсова цена на електроенергията през 12-та седмица на 2025 г.

Средната борсова цена на електроенергията през 12-та седмица на 2025 г. продължава да намалява. В същото време тенденцията за разделение на зони остава водеща и се дължи от една страна на метеорологичните особености, а от друга на икономическите и енергийните особености и инфраструктура в страните от Централна и Югоизточна Европа. Грубо погледнато, докато средната борсова цена на западните и централноевропейските борси за дванадесетата седмица намалява с около 3 евро/MWh, основно на трите регионални борси расте с 3 евро/MWh.

Най-ниска средна борсова цена през 12-та седмица се отчита на двете иберийски борси (Португалия и Испания) – 39.26 и 41.78 евро/MWh съответно.

Най-висока – на двете регионални борси - българската IBEX (БНЕБ), като отчетената стойност е 104.92 евро/MWh, и румънската OPCOM – 105.18 евро/MWh. Малко по-ниска е постигнатото ниво на гръцката HENEX – 97.82 евро/MWh.

Основно метеорологичните условия са в основата и на спадащите цени. По-отчетливо е намалението на западните електроенергийни борси, но процесът е наблюдаван и на централноевропейските. Според данните, средната борсова цена на електроенергията през 12-та седмица във Франция например, намалява до 63.86 евро/MWh, а в Германия от 77.91 евро/MWh.

Средната борсова цена върви в посока надолу и – Унгария до 105.53 евро/MWh.

Що се отнася до средната месечна цена към 24 март тя се движи в диапазона от 60 до 100 – 120 евро/MWh. Най-ниска е в Португалия и Испания – 59.60 и 60.34 евро/MWh съответно. Най-високата средна месечна цена отново е регистрирана на италианската GME (121.34 евро/MWh) и двете ирландски борси (133.01 евро/MWh).

На западните борси средната месечна цена варира между 80.22 евро/MWh във Франция, 96.62 евро/MWh в Германия и 105.44 евро/MWh в Австрия.

При трите регионални борси (IBEX, OPCOM, HENEX), постигнатата средна месечна цена към 24 март се движи между 103.64 евро/MWh на гръцката HENEX и 104.92 евро/MWh на българската IBEX до 107.57 евро/MWh на румънската OPCOM.  

Доста по-широк е диапазонът, в който се движи средната годишна цена към посочената дата – между 90 – 114 – 135 и 140 до 148 евро/MWh.

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола през миналата седмица се покачиха, след като ОПЕК+ се ангажира с контрол на доставките. Американския президент Доналд Тръмп продължи натиска си върху петролните доставки от Иран. На този фон наблюдателите смятат, че амбицията цената на Brent да се върне към ниво от поне 75 долара за барел не изглежда непреодолима, но не се ангажират с твърда позиция. Любопитното е, че някои от факторите, които преди се смятаха да водещи през миналата седмица бяха подминати от основните играчи, а сорт Brent остана в диапазона от 72 долара за барел.

Повишиха се и фючърсите за европейския природен газ и то над 4% до 44 евро/MWh, добавяйки към наблюдавания скок от 9%. Спрямо март миналата година това е ръст от близо 40 процента. Скокът през миналата седмица е в резултат на продължаващите атаки срещу енергийната инфраструктура, както в Русия, така  и в Украйна, с което допълнително намаляват шансовете за възобновяване на руските газови потоци. Опасения за дългосрочни прекъсвания на доставките стават все по-реални. Само в петък цените скочиха с близо 3% след нападение срещу руската газоизмервателна станция Суджа в района на Курск, през която се осъществяваше транспортирането на газ за Европа. На този фон Европа е изправена пред предизвикателството за нагнетяване на достатъчно синьо гориво в хранилищата преди следващата зима. В момента запасите от газ са запълнени само на 34%, като целта е 90%, определена за 1 ноември.

Цената по фючърсите за емисиите, които в края на януари стигнаха до 82.19 евро/тон продължиха да намаляват и в началото на март се сринаха до 65.93 евро/тон, в края на март след известно възстановяване остават на ниво от около 70 евро/тон.

Тенденции

Засилващото се геополитическо напрежение, включително и събитията на Балканите са риск, който ще се отрази на енергийния преход. Процеса на трансформация от изкопаеми горива към чисти източници на енергия бележи безспорен напредък. Проблемът е, че според съществуващите данни той е неравномерен и достатъчно хаотичен. Неслучайно анализаторите стигат до извода, че преди всичко трябва да се говори за добавен капацитет, а не за преход. Необходим е реализъм, особено за тежката индустрия, предупреждават наблюдатели. Нещо повече променящата се геополитическа картина вече оказва влияние на финансовите потоци. Средствата от европейските фондове, предвидени за зелена енергия може да бъдат поорязани, а развитието на прехода да се насочи към търсене и подкрепа единствено на частно финансиране. Тенденцията все още е незабележима, но внимателния прочит на европейските документи дава основание за мисли в тази посока.