Задава ли се газов картел между САЩ и Русия в променящите се отношения между тях?

Съобщенията от Вашингтон и Саудитска Арабия показват, че американските преговарящи смятат, че създаването на икономически взаимозависимости, правилно структурирани, за да обслужват американските национални интереси, са предпоставка за дългосрочен мир

Автор: Максим Трудолюбов, Wilson Center за Дир.бг

Първите данни от преговорите между САЩ и Русия сочат, че текущите разговори между Вашингтон и Москва включват набор от въпроси, които са по-тясно свързани с двустранните икономически отношения и бизнес сделки, отколкото със самото военно споразумение. Една от интерпретациите на тези преговори е, че и двете страни, особено американската, разглеждат този обмен като процес, който може да проправи пътя за значителни икономически споразумения.

Съобщенията от Вашингтон и Саудитска Арабия показват, че американските преговарящи смятат, че създаването на икономически взаимозависимости, правилно структурирани, за да обслужват американските национални интереси, са предпоставка за дългосрочен мир. Един от важните елементи на подобна стратегия може би ще бъде предотвратяването на формирането на алианси между Русия, Китай и Иран в критични сфери като доставките на газ.

Тихият дневен ред зад преговорите

От миналата година насам в американската и германската преса се появиха многобройни съобщения, в които се изтъкваха американските интереси за съживяване на вече несъществуващия газов проект "Северен поток 2". Отношенията между САЩ и Русия в газовия сектор са парадоксална точка в двустранния дневен ред на двете държави. По време на първия си мандат президентът на САЩ Доналд Тръмп беше яростен противник на руските газови доставки за Европа, като ги разглеждаше като източник на зависимост на Европа и средство, чрез което Европа ефективно финансира агресивното поведение на Русия. Въпреки това сегашните преговори предполагат, че предстои да се поеме по различен път.

"Германия е напълно контролирана от Русия, защото ще получава от 60 до 70 процента от енергията си от Русия и от нов тръбопровод, а вие ми кажете дали това е подходящо, защото аз мисля, че не е и че е много лошо за НАТО." Това заяви Тръмп по време на среща през 2018 г. с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В продължение на години Тръмп виждаше в Русия конкурент на европейския газов пазар и в момента интересите на САЩ явно печелят. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. делът на Русия на европейския газов пазар намаля от над 40 до 19% в момента, докато делът на САЩ, състоящ се от втечнен природен газ (LNG), нарасна с 60% само през 2022 г. и сега е около 18%.

Именно при Тръмп, в края на 2019 г., САЩ наложиха санкции на компаниите, участващи в изграждането на руския газопровод "Северен поток 2", който минава от руското балтийско крайбрежие до Германия. Това решение изигра значителна роля за забавянето на завършването на проекта, който и Москва, и Берлин по онова време смятаха за стратегически. Няколко опита на Москва през годините да манипулира поведението на европейските клиенти чрез газови лостове също допринесоха за намаляването на ролята на Русия като доставчик.

Никсън и сделката за тръбопровода през Студената война

Позицията на Вашингтон по това време е в съответствие с историята. Преди повече от петдесет години администрацията на Ричард Никсън се противопоставя на сделката "газ срещу тръби" между Съветския съюз и Западна Германия, която включва доставка от Германия за Русия на стоманени тръби с голям диаметър - технология, която липсва на СССР - в замяна на газ от новопроучените находища в Западен Сибир. Без тази сделка доставката на руски газ за Европа нямаше да бъде възможна в продължение на години, а може би и десетилетия. В крайна сметка тя се превръща в основна част от програмата за разведряване и осигурява спасителен пояс за изпитващия затруднения икономически модел на Съветския съюз.

Сега всичко е различно, ако се вярва на Стивън Линч, американски предприемач, който е работил много в Русия. Съобщава се, че той се интересува от закупуването на активите на швейцарската компания "Северен поток 2", оператор на газопровода, които сега са обявени на търг в рамките на процедура по несъстоятелност.

Според в. "Уолстрийт Джърнъл" миналата година Линч е кандидатствал за лиценз от Министерството на финансите на САЩ, който би му позволил да преговаря за газопровода с организации, които в момента са под санкциите на САЩ. Човекът, който може да се окаже от другата страна на тази евентуална сделка, е Матиас Варниг, личен приятел на Владимир Путин и бивш ръководител на компанията майка на "Северен поток 2", както съобщава "Файненшъл Таймс". Представители на САЩ, говорили пред изданието, посочват, че ключови фигури от администрацията на Тръмп са наясно с усилията за привличане на американски инвеститори и ги разглеждат като част от по-широк опит за възстановяване на връзките с Москва.

Дилемата на Европа: надеждност срещу достъпност

Понастоящем САЩ и Русия са почти равностойни като доставчици на газ за Европа. Ако съобщените промени в мисленето на Вашингтон са реални, делът на Русия ще нарасне. Според Re: Russia, независима експертна платформа за проучвания на Русия, след възстановяването на доставките руският тръбопроводен газ бързо ще нарасне и ще представлява 20% от общия внос на газ в Европа. Като се включат и доставките на втечнен природен газ на нивото от 2024 г., общият дял на Русия ще бъде около 27-28%. Заедно вносът от САЩ и Русия ще достигне почти половината от целия европейски внос на газ.

САЩ и Русия досега бяха конкуренти на европейския пазар. Русия има значително физическо предимство с тръбопроводите си, но има и сериозен ущърб на репутацията й по отношение на надеждността в Европа заради войната в Украйна и предишните кампании за енергиен натиск. Руският тръбопроводен газ е значително по-евтин от американския втечнен природен газ, който включва втечняване на газа, товарене на кораби за втечнен природен газ, транспортирането му по море до специални терминали, които разполагат със съоръжения за регазификация, и едва след това транспортирането му по тръбопроводи в рамките на европейския континент.

От друга страна, ценообразуването на газа е сложен въпрос. В миналото руският тръбопроводен газ беше много по-евтин за потребителите от американския втечнен природен газ. Но преди години Европейският съюз премина от дългосрочни договори, обикновено обвързани с цените на петрола, към пазарно определени цени, което направи ефективните цени на газа, доставян от различни страни, по-съпоставими. Въпреки това Русия има по-ниска разходна база и по-голяма ценова гъвкавост, отколкото американските компании. Това означава, че Русия може да предложи по-ниски цени на своите клиенти по избор.

Задава ли се газов картел?

Основният проблем на Европа по отношение на Русия като доставчик е присъщата на Москва ненадеждност, произтичаща от готовността ѝ да използва този важен енергиен източник като оръжие. Ако САЩ и Русия, двама досегашни конкуренти, успеят да създадат споразумение, при което транзитът на газ да стане взаимен интерес и отговорност и на двете страни, би могло да се стигне до управлявана конкуренция на тръбопроводен и втечнен газ за европейския пазар. Доставките на газ за Европа ще имат диверсифицирана база от американски и руски произход и никой отделен участник няма да има доминираща позиция, каквато имаше Русия преди войната си срещу Украйна. Тази договореност би могла да се разшири още повече и да обхване проучването, разработването на нови находища и внедряването на нови технологични иновации за подобряване на ефективността и смекчаване на въздействието върху климата. Резултатът би могъл да наподобява газов ОПЕК, отбелязва Re: Russia.

Като се има предвид стратегията на президента Тръмп за енергийно господство, обявена през февруари, в плана има известна логика. Газовият "картел" между САЩ и Русия би могъл да бъде привлекателна алтернатива на теоретичния картел между Русия и Иран, тъй като тези две държави притежават над 40% от доказаните световни газови запаси взети заедно. Въпреки това не е ясно до каква степен Русия би била склонна да преследва подобно споразумение, ако рискува да застраши стабилните си отношения с Китай - основен търговски партньор и ключов поддръжник на Русия.