Как бизнесът да става все по-отговорен, без да губи конкурентоспособност

Как бизнесът да става все по-отговорен, без да губи конкурентоспособност и припознава ли отговорното поведение като фактор за устойчив растеж и бизнес успех, дискутираха в рамките на Национален форум "Отговорно бизнес поведение - пътят на предприемача" над 150 представители на държавни институции, деловите и научните среди, неправителствения сектор и дипломати. Ето част от изложените теми и позиции в рамките на разискванията.

"Отговорните бизнес компании са това за икономиката, което са дърветата за природата. Дърветата черпят вода, минерални ресурси, за да се развиват и в замяна на това, те връщат обратно кислород, плодове, сянка - същото, което правят и социално отговорните компании. Те вземат човешки капитал, те вземат ресурси, но тяхна отговорност е да върнат на обществото, за да имаме всички ние бъдеще". С тези думи ръководителят на представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова защити новите европейски регулации за корпоративна отговорност по време на форум, посветен на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за отговорно бизнес поведение и възприемането им от бизнеса.

Именно в защита на бъдещето на Европа и на планетата, държавите и ЕК създават под формата на регулации и законодателство, стратегии и финансови стимули под формата на програми за обучение и образование, обясни тя.

Европейските изисквания

Ключова е директивата за отговорното бизнес поведение на ЕК, която има точно тази цел - да окуражи опазването на околната среда, социалното предприемачество и разбира се - правата на човека, подчерта Чобанова. Става въпрос за това, че мултинационалните компании са водещи в този преход, но те са свързани във верига на доставките и всички преки доставчици имат ангажимента също да покажат по какъв начин допринасят за това ние да бъдем устойчиви, т.е. - за изграждането на доверие между бизнеса и работниците, поясни ръководителят на представителството на ЕК у нас.

"Отговорното бизнес поведение вече не е въпрос просто на добра практика, а е действително въпрос на необходимост", смята Йорданка Чобанова. Тя посочи, че според проучване на ЕВРОБАРОМЕТЪР, 26% от младите европейци заявяват, че избирайки работодател, предпочитат компания със социална кауза и добави, че същото запитване за България показва още по-голям дял - 40% от младите хора. По данни на Евробарометър, продължи тя - 93% от малките и средни предприятия в ЕС докладват, че изпълняват поне една мярка, свързана с ефективно използване на ресурсите - дали пестене на енергия, дали използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) или рециклиране.

Успешните примери са много, но има и затруднения и пречки и ЕК ги отчита, увери представителят на комисията у нас и припомни, че през февруари ЕК предложи пакет от мерки за намаляване на административната тежест от регулациите за отговорно бизнес поведение. Причината е, че отчитането е действително тежко и изисква човешки ресурс и компетентност, но е необходимо да се извърши и ЕК показа стремеж към опростяване на регулациите, отбеляза Чобанова.

В България има много компании, които вече са го осъзнали и приели, включително работят по т.нар. ESG-критерии, които са точно екологичните, социални и управленските критерии, изтъкна още ръководителят на представителството на ЕК у нас. По думите й, привилегия е, че в България, като страна- член на ЕС, има много големи мултинационални европейски компании, които показват как можеш да бъдеш конкурентоспособен и как чрез иновации да бъдеш по-енергийно независим, да допринасяш за кръговата икономика, да намираш решения, които, ако не си подтикнат от криза или определени обстоятелства, не би намерил. "Виждаме, че и малки и средни предприятия също подемат тази вълна на социална и бизнес отговорност", добави тя.

Представителят на ЕК отбеляза, че темата на форума - "Насоките на ОИСР за добро бизнес поведение - пътят на предприемача" изглежда абстрактна, но всъщност касае всеки един от нас в ежедневието ни. В днешно време, уточни тя - за финансирането на един проект, банките отчитат тези критерии, т.е. не се гледат само финансовите показатели, а точно тази екологична и социална отговорност.

Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение

Принципите на ОИСР за отговорен бизнес, както обясни Никола Хаше от Центъра за отговорно бизнес поведение на ОИСР, почиват на много солидни основи - на международните стандарти и те са взаимно допълващи се. В препоръките на организацията са заложени изцяло и изискванията на европейската директива за комплексни проверки и корпоративна социална отговорност, изтъкна той, в уверение, че съществува много силен консенсус. На практика, Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение представляват многостранно съгласуван кодекс за бизнес поведение, който е установен още в 1976 г. за мултинационалните компании.

В подкрепа на бизнеса при прилагането му, ОИСР създава механизъм - Национални контактни точки (НКТ) в страните членки и присъединяващите се държави. България, която е пред присъединяване, стана 51-та страна, приела Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение и създаде НКТ, в лицето на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), която ги популяризира и служи като извънсъдебен механизъм за разрешаване на случаи на неспазването им.

Обхватът

Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение включват препоръки за устойчиво развитие, надлежна проверка, насърчаване на местен капацитет, отчетност за спазване на социалните и екологични стандарти, също на данъчното законодателство и международно признати трудови стандарти; уважение към потребителския интерес; борба с корупцията; бързо разпространение на технологии и експертиза, без да се пренебрегва защитата на интелектуалната собственост; да не се сформират картели; проверки за отрицателно въздействие върху човешки права, поощряване на добри практики и пр.

"Всеки бизнес лидер, който следва насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение, неминуемо има своя принос за изграждането на устойчива бизнес среда", категоричен е изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков, който, като ръководител на Националната контактна точка на България за отговорно бизнес поведение домакинства форума.

Ползите

За успешното интегриране на отговорни бизнес практики у нас, според социалния министър Борислав Гуцанов, е много важно МТСП да бъде събирателен център между работодателите, работещите и държавата и не бива да има разминаване между тези три елемента. Той изтъкна, че МТСП стимулира компаниите по отношение на преквалификация, обучение, подкрепа на уязвими групи чрез различни програми със значителен финансов ресурс.

Зам.-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов изтъкна, че МИР управлява ресурс от над 5 млрд. лева по две оперативни програми - за конкурентоспособност и за научни изследвания и иновации и съобщи, че само през тази година до българския бизнес ще стигнат над 650 млн. лв. под формата на безвъзмездна помощ и дългови и дялови инструменти. "Бъдете активни, следете процедурите, които пускаме, защото в крайна сметка ще доведат до по-добро развитие не само на вашия бизнес, но и на цялата среда", отправи апел към бизнеса той.

Изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков съобщи, че агенцията планира по програмата за конкурентоспособност проект за Северна България, който ще бъде стартиран до месец и ще е с мобилни екипи, така че експертите да са по-близо до бизнеса.

Пътят на предприемача

"Всяка една регулация е понякога проблем, особено ако се изисква твърде бързото й интегриране в бизнеса", отбеляза зам.-министърът на околната среда Виктор Атанасов и също акцентира на важността на диалога и възможностите, които предлагат европейските програми.

В хода на дискусиите участниците бяха информирани за различни възможности за финансиране, както и за инструментите, до които МСП имат достъп, за да се разрастват.

Според проучване на АИКБ, представено в рамките на форума, основните трудности пред малките и средни предприятия са ограничен административен и експертен капацитет по отношение на устойчивото развитие, липсата на достъп до "зелено финансиране", недостиг на информация и експертиза, както и липса на "зелени умения".

"Отговорното бизнес поведение е основен фактор за устойчивия преход на компаниите към по-зелена и конкурентоспособна икономика", заяви доц. д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, която представи проучването. "Малките и средни предприятия не просто присъстват в икономиката - те я движат. Без тях няма как да се случи устойчивият преход", изтъкна тя и подчерта, че те имат нужда от партньорство с държавата, с финансиращи институции, с образователни и технологични доставчици. "Преходът трябва да се прави с тях, не въпреки тях. За това е важно да им се даде ясен път, обучение и достъп до ресурси", заяви главният секретар на АИКБ.

От Икономическия и социален съвет (ИСС) увериха, че ще продължават да отправят към институциите препоръки за реформи. "България продължава да е на едно от последните места по отношение на дигитални умения на хората и по отношение на инвестиции на МСП в технологии", изтъкна председателят на ИСС Зорница Русинова, аргументирайки препоръката на ИСС за засилване на инвестициите в образование, иновации, технологична модернизация.

Друга препоръка на ИСС е да се намали нелоялната конкуренция между компаниите, които са отговорни по отношение на КСО, отговорни по отношение на климата, отговорни по отношение на всички социалноикономически измерения на обществото и нелоялните фирми, които работят в кръга на сивата икономика. Тя отбеляза още, че е важно регулациите, които се въвеждат от държавата да не бъдат прекалено тежки, особено за малките и средни предприятия, които нямат ресурс, за да отговорят.

"Всички стъпки, които оттук нататък Българя трябва да предприеме - и да синхронизира законодателството, и да го адаптира към националните условия, ще бъдат прегледани от ИСС, защото реалността, в която живеем в геополитически пан вече има съвсем различни измерения", добави Русинова.

Новите предизвикателства

Помолена да коментира как ще се развива зелената трансформация и конкурентоспособността на европейските компании в бурната политическа атмосфера, ръководителят на представителството на ЕК у нас категорично заяви, че голямата цел Европа да бъде въглеродно неутрален континент продължава да бъде на дневен ред и може би с още по-голяма сила, отколкото преди.

"Факт е, че светът действително се развива със смели мълниеносни темпове. Имаме големи революционни открития и Европа не може да си позволи да изостане или да поддържа нивото, което в момента има, а напротив - още по-ускорено трябва да бъдат подкрепяни малките и средни предприятия, иновациите, големите компании", заяви Йорданка Чобанова.