Финансова нестабилност заплашва доброволните системи за събиране на текстил
Системите за разделно събиране на текстил се намират в критичен момент, заради финансовата нестабилност и липса на ясни и навременни регулаторни мерки. Това беше една от основните теми на дискусията, проведена на 8 април във Варна, организирана от компанията TexCycle. Събитието беше част от международния проект Green-Tex, който включва партньори от девет европейски държави и насърчава устойчивото управление на текстилни ресурси и внедряването на иновации в сектора. В контекста на задължително въвеждане на разделно събиране на текстил в Европейския съюз от 1 януари 2025 година, участниците в събитието споделиха притесненията си, че българското законодателство все още не е адаптирало изискванията на европейската директива и че съществуващите доброволни системи за събиране на текстил нямат необходимия финансов механизъм, който да им позволи да функционират ефективно.
На фона на тези трудности, участниците изразиха важността от ясен и навременен регулаторен процес, който да осигури устойчиво функциониране на тези системи и да предотврати прехвърлянето на отговорността и разходите към общините. Въпреки някои разминавания в мненията, представителите на бизнеса, търговците, производителите, браншовите организации, общините и неправителствения сектор изразиха готовност да работят заедно и да търсят решения за устойчивото управление на текстилните отпадъци. Участниците подчертаха, че съществуват капацитет и експертиза за решаване на тези проблеми, като съвместните усилия могат да доведат до създаването на ясни механизми за финансиране и координация между всички заинтересовани страни.
Те се обединиха около идеята, че системите за разделно събиране на текстил могат да функционират ефективно при наличие на добра организация, подходяща инфраструктура, ясна законодателна рамка и обществена ангажираност. Примерите от някои български общини показват, че този модел е работещ, като има активен интерес от страна на гражданите и общините. В същото време обаче, ако не се предприемат конкретни стъпки за запазването и развитието на системите, съществува риск тези усилия да не бъдат устойчиви в дългосрочен план.
По време на дискусията Сирма Желева, мениджър „Устойчиво развитие“ в TexCycle и изпълнителен директор на Българската асоциация за кръгов текстил (БАКТ) посочи, че въпреки нарастващия интерес от страна на общини и граждани, бизнесът не може сам да поеме разходите, особено в условията на липса на предвидимост и стабилност в регулаторната среда.
Росица Копривчина, директор на дирекция „Обществен транспорт, чистота, екология и озеленяване“ в Община Стара Загора, сподели добрия опит на общината, която е първата в България, въвела система за разделно събиране на текстилни отпадъци. Тя подчерта, че гражданите проявяват висок интерес към системата и акцентира на значението на съвместната работа и координация между различните заинтересовани страни за успешното разширяване на обхвата на системата и повишаване на ефективността й.
Илияна Павлова, директор на Център „Чиста индустрия“ в Българската стопанска камара (БСК), изтъкна важността на прилагането на принципите на кръговата икономика като устойчив модел, който не само намалява отпадъците, но и увеличава ефективността на ресурсите. Тя подчерта, че БСК активно подкрепя бизнеса в прехода към кръговата икономика, която предлага алтернатива на традиционния линейни модел на производство и потребление.
Представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които бяха поканени на събитието, не присъстваха, въпреки че се очакваше да предоставят конкретни отговори относно регулаторната рамка и въведената разширена отговорност на производителя (РОП). Участниците в дискусията подчертаха необходимостта от по-добра координация с институциите и от по-ясна позиция по въпросите, свързани с регулациите за текстилните отпадъци. Те изразиха мнение, че бързото приемане на РОП трябва да се осъществи без да се компрометира ефективността на системата, като същевременно заявиха готовност за сътрудничество с всички заинтересовани страни – институции, производители, търговци и общини, за успешно внедряване на системата. Това поставя основите за бъдещо активно взаимодействие и е възможност за изграждане на работни групи, които да се фокусират върху решаване на ключови въпроси, като финансовата стабилност на системите и яснотата на законодателството. Когато тези въпроси бъдат разгледани, това ще доведе до успешното внедряване на устойчиви практики за управление на текстилните отпадъци и в България.
По време на събитието участниците имаха възможност не само да се включат в дискусията, но и да се запознаят с принципите и най-добрите практики на кръговата икономика, прилагани в устойчивото управление на текстилни отпадъци. Те посетиха сортировъчния и рециклиращия център на TexCycle, където на място наблюдаваха процесите на сортиране, рециклиране и подготовка на текстилни материали за повторно използване, което демонстрира как тези практики могат да бъдат приложени ефективно в реална среда.
Повече за проекта Green-Tex можете да научите на адрес https://interreg-danube.eu/projects/green-tex/