Сблъсъкът при редкоземните метали удря най-силно електромобилите и отбранителните фирми

Световната автомобилна индустрия може скоро да започне да се съсипва от един от най-смелите ходове на Китай в търговската война - ограничаване на износа на няколко редкоземни метала, които са от решаващо значение за автомобилостроенето, енергетиката и отбранителната промишленост.

По-рано този месец Китай, който доминира в световната верига за доставки на редкоземни и критични минерали, обяви, че ще ограничи износа на диспрозий, гадолиний, скандий, тербий, самарий, итрий и лутеций. Тези така наречени „тежки“ и „средни“ редкоземни елементи се използват предимно в автомобилната промишленост, включително в ротори и двигатели и трансмисии в електромобили и хибриди, както и в отбранителната промишленост в части на самолети, ракети и безпилотни летателни апарати.

Китай ограничава износа

След този ход на Пекин китайските износители на тези седем редкоземни метала ще трябва да кандидатстват за лицензи за износ, а реекспортът за САЩ е забранен. Китай включи 16 американски организации - предимно от отбранителния и космическия сектор - в списъка за контрол на износа, като им ограничи възможността да получават стоки с двойна употреба.

Това не е първият случай, в който Пекин използва господстващото си положение в областта на редкоземните метали в търговска война с най-големия си съперник. Още през декември Китай забрани износа на антимон, галий и германий за САЩ - минерали, които се използват в специални приложения в производството на чипове, отбранителната и комуникационната промишленост.

През 2023 г. Китай забрани износа на технологии за извличане и разделяне на редкоземни метали, за да защити своята индустрия за редкоземни метали.

Китай доминира в добива и преработката на редкоземни минерали и в края на това десетилетие все още ще доминира в световен мащаб, въпреки че делът може да бъде по-малък, тъй като държавите проучват възможности за ограничаване на зависимостта си от китайските материали.

Очаква се през 2030 г. Китай да бъде най-големият производител на редкоземни елементи в света с дял от 54% от световния пазар, следван от Австралия с 18%, показват оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

В областта на рафинирането на редкоземни елементи се очаква Китай да има още по-силна позиция на световния пазар, като през 2030 г. ще има 77% дял. Вторият по големина рафинерии в края на десетилетието ще бъде Малайзия с дял от 12%, според оценките на МАЕ.

Въздействие върху отраслите 

Докато администрацията на Тръмп се фокусира върху налагането на все по-високи мита на Китай, отговорът на Пекин е по-разнообразен от обикновеното, безкрайно противопоставяне. Китай използва господстващото си положение във веригите за доставка на редки метали, които са от решаващо значение за отбранителната, автомобилната и енергийната промишленост на САЩ и Запада.

След ограничаването на износа на седемте тежки и средни редкоземни елемента доставките им спряха, тъй като износителите се надпреварваха да кандидатстват и чакаха за лицензи за износ.

Износът беше спрян на 4 април, съобщиха източници на Ройтерс по-рано този месец.

„Когато клиентите ми ме питат кога техните товари ще могат да напуснат Китай, ние им даваме приблизителен срок от 60 дни, но в действителност може да отнеме повече време“, заяви пред Ройтерс анонимен търговец на редкоземни елементи в Китай.

Потенциалното двумесечно изчакване за напускане на Китай от пратки с новоиздадени лицензи за износ може да се окаже твърде дълго за много клиенти на тези материали.

Повечето производители на автомобили и техните доставчици по веригата за доставки разполагат само с дву- до тримесечни запаси от магнити, които се използват в трансмисиите и роторите, твърдят търговци на метали пред Financial Times.

По скалата от 1 до 10 ограниченията на китайския износ са 7 или 8 по отношение на сериозността и ще бъдат „последващи“ за всички производители на автомобили, включително Tesla, заяви пред FT Ян Гиес, търговец на метали в Tradium, компания, базирана във Франкфурт.

Ако износителите чакат с месеци, за да получат лицензите си за износ от Китай, може да се стигне до недостиг на глобално равнище, като се има предвид фактът, че запасите във веригата за доставки и при производителите на автомобили не надвишават три месеца.

„Тежките запаси от редкоземни елементи не са достатъчни, за да се избегнат потенциални сътресения във веригите за доставка на автомобили“, заяви пред FT правителствен служител в Япония, която е основен производител на автомобили.

Анализаторите твърдят, че САЩ са изложени на риск от китайския контрол върху износа на редкоземни елементи.

„Съединените щати са особено уязвими за тези вериги за доставки“, заявиха миналата седмица анализатори от програмата „Сигурност на критичните минерали“ към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), коментирайки китайските ограничения за износ на седемте средни и тежки редкоземни метали.

До 2023 г. на Китай се падат 99% от световната преработка на тежки редкоземни елементи (REEs), като само минимален добив се осъществява от рафинерия във Виетнам. Това съоръжение обаче е затворено през последната година поради данъчен спор, което на практика дава на Китай монопол върху доставките, пишат Грейслин Баскаран и Мередит Шварц от CSIS.

Освен върху световната автомобилна индустрия, китайските ограничения за износ могат да засегнат и производството на отбранителни технологии в САЩ, тъй като REE са от решаващо значение за много от тях, включително за изтребителите F-35, подводниците от класовете „Вирджиния“ и „Колумбия“, ракетите „Томахоук“, радарните системи, безпилотните летателни апарати Predator и серията интелигентни бомби Joint Direct Attack Munition.

Според CSIS изтребител F-35 съдържа над 900 килограма РАО, разрушител клас Arleigh Burke DDG-51 се нуждае от около 5 200 килограма, а подводница клас Virginia използва около 9 200 килограма РАО.

Вътрешният капацитет на САЩ не е готов да запълни празнината в случай на недостиг на доставки на редкоземни метали, тъй като в момента в САЩ не се извършва разделяне на тежки редкоземни метали, казва анализаторът на CSIS.