Министър Станков: Мрежите, съхранението на енергия и центровете за данни са новите предизвикателства пред вече реалната енергийна трансформация

Преди пет години, прогнозата, че България, Гърция и Румъния ще добавят 15 ГВт нови слънчеви и вятърни мощности звучеше като визия от далечно бъдеще. Днес това е реалност. Възобновяемата енергия вече променя пазара. Това заяви министърът на енергетиката при откриването на конференцията на АПСТЕ (RE-Source Conference 2025). В подкрепа на думите си Станков посочи  намаляването на борсовите цени, облекчаването на натиска върху индустрията, а заедно с това и напредъка на България по отношение на декарбонизацията. Той не подмина и предизвикателствата, които поражда този бум от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – нулеви и дори отрицателни цени на електроенергията. „Видяхме нуждата от нови механизми за прогнозиране, за балансиране, за съхранение. Това е новата логика на енергийната система и ние трябва да сме готови за нея“, каза Станков.

В тази връзка министърът на енергетиката очерта и пет ключови предизвикателства, пред които е била изправена България и част от които вече е преодоляла, както и на какво ще се разчита и в бъдеще за запазване на растежа в сектора. Като първа стъпка енергийният министър очерта осигуряването на възможността на бизнеса да инвестира в собствената си енергийна сигурност. Това по думите му е дало възможност на бизнеса да използва покривните пространства, на които вече са изградени 600 МВт слънчеви мощности. „Днес над 600 МВт соларни инсталации работят върху покривите и в дворовете на българската индустрия. Без държавни субсидии. Без привилегии. Просто, защото предприятията осъзнаха, че ВЕИ означават независимост, защита от ценови сътресения и конкурентоспособност. Това е първата крачка към по-голяма енергийна автономия за българския бизнес и тя вече се случва“ каза той.

Като второ предизвикателство Станков посочи необходимостта от избягване на възможността за сблъсък между инвестиционния интерес и административните пречки като подчерта облекчаването на процедурите за енергийни ВЕИ системи на покривите, които вече са опростени. „Но не спряхме дотук. Разчистихме пътя за мащабни вятърни и соларни проекти, защото знаем, че преходът няма как да се случи само на покрива“, каза той. В тази връзка напомни, че веднага след това в ЕСО са постъпили запитвания за 40 ГВт нови мощности. „Затова въведохме гаранция за 25 хил. евро/МВт, която се оказа точният механизъм за пресяване“, заяви той.

Като трета посока енергийният министър посочи предизвикателството свързано с мрежите и предприетите стъпки за облекчаване на процедурите за развитието на нови и разширяването на съществуващите електропроводи.

„Така насочихме ресурсите именно там, където интересът е най-голям, а нуждата най-неотложна“.  Според него България вече дори намалява срокът за изграждането на нови електропроводи. „Имаме конкретни примери за нови линии за високо напрежение, които получават разрешение за строеж за по-малко от две години“, каза Станков в подкрепа на думите си.

„ЕСО вече планира изграждането на нови изцяло цифровизирани подстанции“, каза той. Става въпрос за 400/110 kV, както и трансформация на съществуващите подстанции от 220 към 400 kV, както и изградени 222 километра нови цифровизирани електропроводи с напрежение 400 kV. Жечо Станков обърна внимание на проектите от значение за региона като цяло – международния електропровод „Неа Санта“, проекта „Кармен 2“. Той наблегна и на инициативата за изграждане на още два интерконектора с Румъния, които ще отворят нови маршрути за транзит на електроенергия. Паралелно с това се работи и по стратегически проект за надземен електропровод между Азербайджан, Грузия, Турция и България като мост между енергийни източници и пазари, който може да промени логиката на регионалната свързаност.

Като четвърто предизвикателство, но и стратегическа направление министърът на енергетиката очерта съхранението на енергия и значението предвид променливия характер на производството от ВЕИ. В тази връзка наблегна на напредъка на страната ни в този сегмент. По думите му, инвестиционните намерения в сектора на съхранение на енергия са за системи от 30 ГВтч. „С ПВУ вече подкрепяме реализацията на 10 ГВтч, които ще се случат до месец март 2026 г.“

Освен това, „финансираме и 1400 МВт нови ВЕИ проекти с колокирани батерии“.

По думите му, в България „не само производителите, но и индустриалните потребители“ имат възможност за хибридни проекти  и възможностите за регулаторна гъвкавост.

Петата нова реалност в енергетиката по думите на министър Станков се задава от центровете за данни. Изкуственият интелект и цифровата икономика изискват все повече енергия, посочи той като обърна внимание на специалното локализиране на центровете за данни към източници, които гарантират непрекъснато и то зелено снабдяване с енергия 24 часа 7 дни в седмицата. „Вече водим разговори с глобални технологични компании, които оценяват именно тази симбиоза между достъпна зелена енергия и стратегическа свързаност“, заяви министър Станков като обеща доверие и партньорство от страна на министерството по отношение на инвеститорите.