Доклад: Световната търговия с LNG е нараснала с 2,4 % през 2024 г. до 411,24 млн. тона

Световната търговия с втечнен природен газ (LNG) нарасна с 2,4% през 2024 г. до 411,24 милиона тона (MT), свързвайки 22 пазара за износ с 48 пазара за внос, като се включиха и два нови експортни пазара – Мексико и Конго.  Това се посочва в годишния доклад на International Gas Union (IGU – World Gas Union 2025).

Европейският внос на втечнен природен газ намаля рязко, като спадна с 21,22 MT на годишна база до 100,07 MT, обусловен от високите нива на съхранение в началото на годината, слабия търсене и стабилния поток по тръбопроводите.

Търсенето на втечнен природен газ (LNG) се възстанови в Азия, като Китай и Индия отбелязаха силен годишен растеж на спот вноса на LNG, дължащо се на горещи вълни, разширяване на инфраструктурата и по-голяма зависимост от газа за производство на електроенергия.

След пазарните турбуленции в началото на това десетилетие, световните цени на LNG продължиха да се понижават през 2024 г., което се дължи на потребителското търсене в Азия, където газът остава в основата за подобряване на енергийния микс и гарантиране на енергийната сигурност.

"С насочването на света към бъдеще с по-ниски емисии, държавите ще търсят начини да постигнат своите климатични ангажименти, като същевременно запазят енергията достъпна, налична и сигурна. LNG е безценен, инструмент, който продължава да набира скорост като достъпен и надежден вариант за разрастващите се енергийни пазари, които се стремят да изместят горивата с по-високи емисии. LNG ще бъде от решаващо значение и за осигуряване на по-голяма устойчивост, като предлага базов капацитет за производство на електроенергия за бързо нарастващото търсене на електроенергия на пазари с нарастващ дял на променливи възобновяеми енергийни източници", отбелязва Li Yalan, президент на IGU.

Тазгодишното издание анализира ключовите рискове, възможности и технологични иновации, които ще оформят бъдещето на глобалния пазар на втечнен природен газ.

Състояние на пазара

Глобалната търговия с втечнен природен газ (LNG) нарасна с 2,4% през 2024 г. до 411,24 милиона тона (МТ), свързвайки 22 пазара за износ с 48 пазара за внос. Въпреки слабото търсене на място в края на 2024 г., търговията с LNG се разшири поради увеличения капацитет за втечняване и нарастващия износ от няколко ключови производители, включително Съединените щати, Русия, Индонезия и Австралия, се посочва в доклада.

Най-големият износ продължава да държи Азиатско-тихоокеанският регион със 138,91 МТ през 2024 г., добавяйки 4,10 МТ спрямо 2023 г.

Близкия изток остава вторият по големина регион за износ с 94,25 МТ, но спадайки с 0,44 МТ от 2023 г.

Северна Америка е третият по големина регион за износ, с ръст от 4,11 МТ до 88,64 МТ, което се дължи на увеличеното производство в САЩ и стартирането на съоръжението в Plaquemines.

Към износителите на LNG се през 2024 г. се присъединяват Мексико и Конго чрез ново производство на плаващ LNG (FLNG), става ясно от данните на организацията.

Що се отнася до вноса, най-голямо увеличение през 2024 г., се отчита за Азия - с 12,48 МТ (млн.тона) на годишна база до 117,97 МТ, следвана от Азиатско-тихоокеанския регион с ръст от 9,77 МТ до 165,09 МТ. Увеличението се дължи на високото търсене на газ за производство на електроенергия поради горещите вълни, наред с по-ниските цени на втечнения природен газ в началото на 2024 г., което насърчава повече спот покупки от пазарите, чувствителни към цените.

Китай, през 2024 г. остава най-големият вносител - с увеличение със 7,45 МТ до 78,64 МТ.

Вносът на Индия се оценява на 26,15 МТ през 2024 г. спрямо 21,96 МТ през 2023 г., което представлява увеличение от 4,19 МТ (19,1%).

Япония и Южна Корея са внесли съответно 67,72 МТ и 47,01 МТ, като и двата показват умерен ръст.

За разлика от това, европейският внос е намалял рязко, с 21,22 МТ на годишна база до 100,07 тона, което е в резултат на високите нива на съхранение в началото на годината (2024 г.), слабото търсене и стабилните потоци по тръбопроводите. Най-съществен спад се отчита за Великобритания - с 6,48 МТ до 8,03 МТ през 2024 г. Вносът към Франция е намаля с 3,75 МТ, а за  Испания данните са за намаляване на вноса с  3,49 МТ. Сред страните с намален внос на LNG е и Нидерландия – с 2,98 тона по-малко отколкото през 2023 г.

Цени

Световните цени на втечнения природен газ (LNG) се стабилизираха допълнително през 2024 г., като Platts Japan/Korea Marker (JKM) – ключовият бенчмарк за LNG в Азия,  достигна средно 11,91 долара за милион британски термални единици (mmBtu), което е с 13,5% по-малко от нивото през 2023 г. и под дългосрочните договорни цени, обвързани с петрола, през по-голямата част от годината.

„Намалената волатилност на цените, като 30-дневната плъзгаща се средна волатилност на JKM падна до 45%, подкрепи рекордната активност на спот търговията и подобри доверието на пазара за форуърдните сделки. Ценовите нива бяха ниски през първата половина на годината на фона на мекото зимно време и високите запаси, но се засилиха през четвъртото тримесечие поради геополитическото напрежение и затягащите се очаквания за доставките“, посочват експертите.

„Търсенето се възстанови в Азия, като Китай и Индия отчетоха силен годишен растеж на спот вноса на втечнен природен газ (LNG), дължащо се на горещи вълни, разширяването на инфраструктурата и по-голяма зависимост от газ за производство на електроенергия. Традиционните северноазиатски купувачи като Япония и Южна Корея показаха смесени тенденции, с ограничен общ растеж, но повишена активност от по-малките играчи и търговци. Пазарите в Югоизточна Азия също увеличиха спот доставките, като около две трети от спот сделките бяха свързани с индекса JKM.

За разлика от това, европейският внос на LNG спадна до най-ниското си ниво от 2021 г. насам, тъй като високото производство на възобновяеми източници, силното предлагане по тръбопроводи и по-малките ценови разлики ограничиха спот покупките. Гъвкавостта обаче се подобри, като спот и краткосрочният внос нараснаха до 50% от общия обем.

Ценовият спред между JKM и NWE (Северозападна Европа) се стесни до 1,15 долара/ mmBtu, отразявайки засилената конкуренция между регионите, докато нарастващите деривати и физически обеми на търговията подчертават продължаващата еволюция на пазарните структури на втечнен природен газ (LNG)“, пишат анализаторите.

Капацитет за втечняване и FID

Докладът отчита нарастване на глобалния капацитет за втечняване на втечнен природен газ (LNG) е с 6,5 милиона тона годишно (MTPA) през 2024 г. - до общо 494,4 MTPA до края на годината. Този ръст се дължи на пускането в експлоатация на линии 1-8 за втечнен природен газ (T1–T8) на Plaquemines в САЩ (4,5 MTPA), Altamira FLNG в Мексико (1,4 MTPA) и проекта Marine XII FLNG в Конго (0,6 MTPA).

САЩ запазват позицията си на водещ пазар за оперативен капацитет за втечняване, достигайки 97,5 MTPA. След тях се нареждат Австралия и Катар с капацитет съответно 87,6 MTPA и 77,1 MTPA.

Само тези три пазара отговарят на над половината от световния капацитет. „Въпреки ръста на мощностите, средният глобален коефициент на използване леко намаля до 86,7% от 88,7% през 2023 г., поради ремонти, прекъсвания на електрозахранването и серия механични прекъсвания в различни съоръжения“, констатират експертите.

Те отчитат и значително намаление през миналата година на активността по отношение на окончателни инвестиционни решения (FID). Според тях само 14,8 MTPA нов капацитет за втечняване е достигнал FID, което е най-ниският годишен обем на одобрение от 2020 г. и доста под 58,8 MTPA, одобрени през 2023 г.

Ключовите проекти, получили FID, включват Ruwais LNG в ОАЕ (9,6 MTPA), Cedar FLNG в Канада (3,0 MTPA), Genting FLNG в Индонезия (1,2 MTPA) и Marsa LNG в Оман (1,0 MTPA).

Три от тези четири проекта отразяват цялостен завой  към LNG с по-ниски емисии, интегрирайне на решения като възобновяеми енергийни източници, електричество и и улавяне и съхранение на въглерод (CCS). „Ruwais LNG ще се превърне в един от първите терминали за износ на LNG в Близкия изток, захранвани изцяло от електричество от националната мрежа. По подобен начин, Marsa LNG се стреми да доставя 100% от електроенергията си от слънчева електроцентрала и ще предлага услуги за бункероване на втечнен природен газ, за ​​да помогне за намаляване на емисиите в корабоплавателния сектор“, се посочва в доклада.

В годишното издание на IGU  се очертава запазващата се ясна тенденция за декарбонизацията на сектора при разработването на проекти за втечняване. „В целия сектор заинтересованите страни напредват с електрификацията, интеграцията на CCS и алтернативните горива като е-метан. Cedar LNG в Канада, мажоритарно притежавана от Haisla Nation, ще използва водноелектрическа енергия за своята дейност, докато Ichthys LNG в Австралия оценява проект за инжектиране на CCS в сътрудничество с Chubu Electric. Tokyo Gas и Mitsui завършиха доставка на био-LNG от Cameron LNG до Япония през март 2024 г., демонстрирайки потенциала за интегриране на синтетичен и възобновяем газ във веригата за създаване на стойност на LNG“, посочват авторите на доклада, но констатират също така и продължаване на проблеми по редица от проектите.

Докато конфликтът между Русия и Украйна продължава да променя глобалните газови потоци и да стимулира интереса към нов капацитет за втечняване, много проекти преди FID са изправени пред несигурност поради икономически препятствия, регулаторни препятствия и нарастващ натиск за привеждане в съответствие с целите за декарбонизация, смятат авторите.

Терминали за регазификация

Глобалният капацитет за регазификация на втечнен природен газ (LNG) възлиза на 1064,7 MTPA на 47 пазара в края на 2024 г. През годината са  пуснати в експлоатация 17 проекта – 10 нови терминала, шест разширения и едно реактивиране, добавяйки общо 66,6 MTPA. Най-голямият единичен добавен капацитет е по проектът Mukran LNG в Германия с мощност 9,9 MTPA, следван от китайския проект Huizhou LNG 1 с капацитет 6,1 MTPA, и три проекта с капацитет 6 MTPA: Chaozhou Huaying LNG 1 и Tianjin PipeChina LNG 2 в Китай, както и плаващото хранилище за LNG и регазификационната единица (FSRU) Para LNG в Бразилия.

Отбелязва се и завръщането на Египет към пазара за внос на втечнен природен газ с рестартирането на FSRU Ain Sokhna.

Според експертите този глобален ръст в частност се дължи на развиващите се пазари и амбицията им за разширяване на инфраструктурата за втечнен природен газ, целяща засилване на сигурността на доставките от една страна и необходимостта да отговорят на нарастващото търсене.

„Въпреки че броят на въведените в експлоатация или рестартираните проекти през 2024 г.  съвпада с този от 2023 г., естеството на добавените ресурси се промени. Плаващите терминали продължиха да набират популярност поради своята гъвкавост и по-бързи срокове за внедряване, като на тях се пада над половината от новия капацитет.

По региони Азия е водеща с 25,1 MTPA добавени ресурси, всички от Китай, следвана от Европа с 22,3 MTPA и Латинска Америка с 13,8 MTPA. Африка и Азиатско-тихоокеанският регион добавиха съответно 2,9 MTPA и 2,4 MTPA. От общо 66,6 MTPA, 44,5 MTPA идват от нови терминали, 19,1 MTPA от разширения и 2,94 MTPA от рестартирането на египетския Айн Сохна.

Въпреки добавения капацитет, глобалното използване на регазификацията леко спадна до 38,6% през 2024 г. от 40,1% през 2023 г., продължавайки низходящата тенденция от 42,8% през 2022 г. По-ниското използване се дължи на слабото търсене на основни пазари като Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, високите запаси от втечнен природен газ и продължаващото преминаване към възобновяеми енергийни източници.

Европа отбеляза особено рязък спад, като средното използване спадна до 41% от 54% през предходната година, доста под пика от 73,8% през 2022 г. Използването в Азия се задържа относително стабилно около 43 до 44%“ сочат данните от годишния доклад на IGU, в който не се подминава и пуска в експлоатация на LNG терминала в Александруполис, но в последващ доклад вероятно ще има повече информация и за спирането на работата му за един относително дълъг период.

„Сред забележителните проекти през 2024 г. Китай се открои като най-големия принос към новия капацитет със седем нови или разширени терминала, добавяйки 25,1 MTGA. Те включваха големи наземни съоръжения като Huizhou LNG 1, Chaozhou Huaying LNG 1 и разширения като Tianjin PipeChina LNG 2.

В Латинска Америка Бразилия въведе в експлоатация три нови плаващи съоръжения за съхранение и регазификация (FSRU) – Para LNG, Sao Paulo LNG и Terminal Gas Sul – добавяйки общо 13,8 MTGA. Египетската FSRU Ain Sokhna възобнови вноса през юни 2024 г., отбелязвайки завръщането на пазара като вносител на LNG.

Европа продължи да ускорява инфраструктурата за внос на LNG, особено проектите, базирани на плаващи системи. Германия водеше с три стартиращи FSRU с общо 13,6 MTGA, а Белгия добави 4,7 MTGA чрез разширението Zeebrugge.

Гърция добави 4 MTGA с FSRU Alexandroupolis, отбелязват експертите.

Продължаващото предпочитание на континента към FSRU отразява скоростта на тяхното внедряване и по-ниските капиталови разходи. Между 2025 и 2027 г. Европа очаква се да се включат още 55,9 млн. метрични тона капацитет годишно, предимно в Германия, Италия и Гърция. По-ниското търсене, мекото време и силното производство на възобновяеми енергийни източници обаче продължават да оказват натиск върху използването на енергията в целия регион.

За разлика от това, Азия и Азиатско-тихоокеанският регион остават фокусирани върху наземни терминали, които позволяват изграждане на по-голям капацитет и по-добра интеграция с местните тръбопроводни мрежи. Китай продължава да доминира в новостроящите се с 38 проекта в процес на изграждане, които се очаква да добавят 143,8 млн. метрични тона капацитет до2030 г. Индия също има няколко нови терминала и разширения в ход, общо 27 млн. метрични тона капацитет. В Южна и Югоизточна Азия обаче няколко планирани терминала са изправени пред забавяния поради несигурно търсене, ограничена инфраструктура и висока чувствителност към цените. Въпреки възстановяването на цените на втечнения природен газ през 2024 г., предпазливостта на инвеститорите в тези региони остава висока.

Докато дългосрочните фундаментални показатели в Азия остават благоприятни – особено като се очаква Югоизточна Азия да стане нетен вносител на газ до 30-те години на 21 век – краткосрочните предизвикателства продължават да съществуват. Нестабилността на цените, конкуренцията от алтернативни горива и несигурността на политиката ограничават потенциала за използване в краткосрочен план. Филипините и Виетнам останаха нови участници на пазара на втечнен природен газ (LNG) през 2024 г., след като пуснаха в експлоатация първите си терминали през 2023 г. Въпреки това, опасенията относно достъпността и инфраструктурата могат да ограничат растежа на използването в краткосрочен план, особено в по-новите държави вносители на LNG.

Плаваща и офшорна регазификация

Към края на 2024 г. глобалният капацитет за плаваща и офшорна регазификация възлиза на 207,3 MTGA в 52 действащи терминала, което представлява приблизително 20% от общия глобален капацитет за регазификация. Осем нови плаващи терминала бяха въведени в експлоатация през годината, добавяйки 34,4 MTGA нов капацитет. Европа водеше по добавяния с четири нови проекта (17,6 MTGA), следвана от Латинска Америка с три (13,8 MTGA) и един допълнителен проект другаде. FSRU остават ключово решение за нов и гъвкав капацитет за внос на втечнен природен газ (LPG), особено на фона на изменящите се нужди за енергийна сигурност и развиващите се пазарни условия.

Тринадесет плаващи и офшорни терминала за регазификация бяха в строителство в световен мащаб към края на 2024 г., което представлява 41,1 MTGA бъдещ капацитет.

Азия и Азиатско-тихоокеанският регион са водещи с 21 MTPA в процес на разработка, следвани от Европа (9,8 MTPA), Латинска Америка (6,1 MTPA) и Африка (4,2 MTPA). Очаква се около 62% от този капацитет да бъде включен в експлоатация през 2025 г., като проекти са в ход в Германия, Италия, Естония и Кипър. FSRU играят нарастваща роля в разширяването на достъпа до втечнен природен газ (LNG) през последните години, като 16 от 47 пазара за внос на LNG сега разчитат единствено на плаващи и офшорни съоръжения, а други 11 използват комбинация от плаваща и наземна инфраструктура.

Доставки на LNG

По отношение на доставките на втечнен природен газ (LNG) в доклада на IGU се отчита умерен ръст на търговията, но за сметка на това значително увеличение на корабите. През миналата година например са регистрирана 7065 т.нар. „търговски пътувания“ с LNG, което е само 0,9 % повече от 2023 г.

„За разлика от това, активният флот от превозвачи на втечнен природен газ се разшири значително, достигайки 742 кораба до края на 2024 г., включително 48 FSRU и 10 FSU. Това е увеличение от 7,5% на годишна база, като през 2024 г. бяха доставени 64 кораба. Разширяването на флота изпревари растежа на търговията, допринасяйки за свръхпредлагането на пазара и намаляване на  товарните тарифи като цяло“, констатират експертите.

Днешният пазар на втечнен природен газ (LNG) е готов да се развива бързо, тъй като търговските, политическите, регулаторните и екологичните фактори предлагат възможности, но той е изпълнен и с несигурност. В търговско отношение се очаква търсенето на втечнен природен газ (LNG) да нарасне, както на установените, така и на развиващите се пазари и сектори, с възможност за разширяване до все по-голям брой участници на пазара, осигурена от напредъка на технологиите и разширяването на инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG). В политически план LNG се радва на подкрепа на множество ключови пазари и се е превърнал в разменна монета в търговските преговори, което носи, както рискове, така и възможности за развитието на глобалния пазар на втечнен природен газ. Геополитиката осигурява несигурен фон, тъй като въоръжените конфликти продължават да засягат не само глобалните търговски маршрути за втечнен природен газ, но и наличието на конкурентен газ по тръбопроводите. LNG индустрията допринася за глобалната декарбонизация, като замества по-емисионно интензивните енергийни превозвачи, а по-новите LNG проекти и превозвачи внедряват иновативни технологии за намаляване на емисиите в цялата верига за доставки на LNG. Това би трябвало допълнително да затвърди LNG като дългосрочно решение за устойчивост, както и за енергийна сигурност.

Докладът разглежда перспективите за бъдеще включително възможният капацитет, но и предизвикателството от страна на технологиите в частност – значението на центровете за данни за разширяване на търговията с LNG.

LNG, нетен внос

През 2024 г. вносът на втечнен природен газ (LNG) е обхващал 48 пазара в световен мащаб. Въпреки ограниченото търсене на място, Китай се нарежда на първо място си като най-голям пазар за LNG товари, като обемът на вноса се е увеличил със 7,45 МТдо 78,64 МТ.

Япония е втори по големина вносител с обеми, добавени с 1,61 МТ до 67,72 МТ, както и Южна Корея с подобен ръст на вноса от 1,84 МТ до 47,01 МТ заради по-високите летни температури, довели до увеличение на спот покупките, последвано от нарастване на запасите и ограничено търсене на спот товари към края на 2024 г.

„Заедно, на Китай, Япония и Южна Корея се пада почти половината от световния внос на LNG през 2024 г. (47,0%). Всъщност петте най-големи вносители през 2024 г. се намират в Азия или Азиатско-тихоокеанския регион. Индия, измъчвана от горещи вълни през лятото, отбеляза второто най-голямо номинално увеличение на вноса на втечнен природен газ (LNG) през 2024 г. (+4,19 тона) до общо 26,15 МТ годишно. Китайски Тайпе (21,83 тона) се присъедини към списъка с петте най-големи вносители през 2024 г. с увеличение  с 1,67 МТ, изпреварвайки Франция. Бразилия отбеляза третото най-голямо увеличение на годишна база, като усвояването на товари се увеличи с 2,28 МТ до 2,94 МТ през 2024 г. Що се отнася до Колумбия, чийто внос се е увеличил с 1,34 МТ до 2,11 МТ през 2024 г., увеличението на Бразилия се дължи до голяма степен на 44% ръст в търсенето на газ за производство на електроенергия след сушата и слабото производство на водноелектрическа енергия“, констатира докладът.

По отношение на Европа, в докладът на IGU за 2024 г. в Европа се констатира увеличение на потоците на газ по тръбопроводи с 6,1%, добавяйки 11,5 млрд. куб. м до 200,1 млрд. куб. м. „Следователно, вносът на втечнен природен газ (LNG) на европейския пазар през 2024 г. намаля, като усвояването във Великобритания спадна с цели 6,48 МТ до 8,03 МТ. Франция, шестият по големина вносител на втечнен природен газ в света, отбеляза спад на годишните обеми с 3,75 МТ до 18,04 МТ, отчасти поради допълнително увеличение с 11,4% на производството на електроенергия от ядрени централи.

Притокът на втечнен природен газ в Нидерландия, Испания и Италия намаля съответно с 2,98 МТ, 3,49 МТ и 1,20 МТ. Германия, въпреки добавянето на близо 10 МТ годишен капацитет за регазификация на терминала за втечнен природен газ Mukran, все още не е отчела значително увеличение на вноса. Всъщност, притокът на втечнен природен газ (LNG) в Германия е намалял с 0,25 МТ до 4,85 МТ през 2024 г.“, констатира докладът.

Експертите посочват също така, че по-ниският внос през 2024 г. се дължи до голяма степен на високите нива в подземните газохранилища в началото на годината (86,1% на 1 януари) след втора поредна мека европейска зима. Силните доставки на тръбопроводен газ  от Норвегия и Русия допълнително са изиграли роля за ограничаване на апетита за втечнен природен газ (LNG). Отчита се също така ситуацията с по-висок внос на LNG в резултат на изчерпването на хранилищата и изтичането на транзитното споразумение между Русия и Украйна в края на 2024 г.

Тенденция при договарянето

Мониторингът на активността по договаряне на втечнен природен газ (LNG) е ключов за оценката на предстоящите одобрения на LNG проекти. Финансирането на проекти е силно зависимо от сделките на фирмите за бъдещи доставки поради многомилиардните инвестиции, необходими за развитието на проектите. Енергийната криза постави сигурността на доставките отново на дневен ред, което доведе до повишен апетит за дългосрочни договори за втечнен природен газ, за ​​разлика от разчитането на доставки на спот пазара.

През 2024 г. бяха сключени над 63 MTPA договори за втечнен природен газ. Това е много подобно на 2023 г. (62,5 MTPA), но доста по-ниско от 2022 г. и 2021 г.

От договорите, сключени през 2024 г., 33% от обема са с продължителност над 15 години, а около 52% са на или над 15 години, което сигнализира за дългосрочен ангажимент към LNG от страна на купувачите. Сред сключените през 2024 г. сделки, пазарите в Азия и Азиатско-тихоокеанския регион, водени от Китай и Южна Корея, заедно с някои западноевропейски пазари и агрегатори на втечнен природен газ (LNG), доминират като купувачи. Забележително е, че Катар е с най-големия договорен обем през 2024 г., следван от САЩ.

Агрегаторите също съставляват значителна част от обемите. Те играят важна роля, тъй като подкрепят развитието на проекти за втечнен природен газ чрез изграждане на глобални портфейли от втечнен природен газ, което от своя страна генерира бъдещо търсене на втечнен природен газ чрез увеличена наличност на доставки. Това е особено важно при изграждането на нови пазари за внос на втечнен природен газ, които може все още да не са готови да се ангажират с газ и втечнен природен газ чрез дългосрочни договори, се посочва още в доклада на IGU.

Реекспорт

По отношение на реекспорта, авторите отчитат спад с 37,7% до 4,96 МТ през 2024 г., което представлява 1,2% от световната търговия с втечнен природен газ (LNG). Броят на пазарите, извършващи реекспортно товарене, е спаднал до 13 от 21 през миналата година.

Европа и Азиатско-тихоокеанският регион продължават да бъдат регионите с най-много реекспортирани товари, което показва дял от 46,1% за Европа и 38,4% за Азиатско-тихоокеанския регион. Белгия (0,85 МТ), Индонезия (0,85 МТ) и Испания (0,78 МТ) държат първите три позиции по реекспорт на втечнен природен газ през 2024 г., следвани от Сингапур (0,54 МТ), Южна Корея (0,52 МТ) и Китай (0,46 МТ).

За разлика от 2023 г., Индия също е претоварила товари през 2024 г. чрез терминала в Кочи.

Пазарите, получили реекспорт, са намалели до 25 през 2024 г. от 32 през 2023 г., като Китай (0,88 МТ), Южна Корея (0,77 МТ) и Япония (0,59 МТ) са най-големите получатели на реекспорт. Египет се присъедини към списъка с пазари, получили реекспорт през 2024 г. след продължаващ спад в производството и нарастваща нужда от внос. Азиатско-тихоокеанският регион (2,01 МТ), Европа (1,25 МТ) и Азия (1,06 МТ) са трите региона, получили най-много реекспорт през 2024 г. Усвояването на реекспорт в Европа е намаляло повече от наполовина през 2024 г., в съответствие с общото намаляващо усвояване на товари за втечнен природен газ (LNG) в Европа за годината, става ясно още от доклада на IGU.

С пълния доклад може да се запознаете на страницата на International Gas Union