Резерви за изпълнението на целите за енергийна ефективност има и във Фонд Сигурност на електроенергийната система, и в крайните цени

Продължава търсенето на ефикасен, работещ механизъм за възстановяване на разходите за задължените лица по Националния план за енергийна ефективност 2014 – 2020 г.  Засега се умува по два варианта – единият през Фонд Сигурност на електроенергийната система, другият по схема за търговия със задължения за енергийни спестявания, но не „бели сертификати“.  Това стана ясно по време на дискусия на тема: „Постигане на цели за енергийна ефективност на България до 2020 г.“, организирана от сп.”Ютилитис”.  Задължените лица за осъществяване на енергийни спестявания в страната ни са  189.

Разбира се всичко е на много ранен етап, но въпросът е изключително болезнен, тъй като през следващата 2020 г. изтича първият период според съответните евродокументи (Директива 2012/27/ЕС (2014 -2020 г.) и предстои поемането на ангажименти за нови цели и то за доста по-продължителен период. За сравнение, ако поетата национална комулативна цел за първия период 2014 – 2020 г. е бил за осъществяване на енергийни спестявания  1 942,7 ktoe, то за периода 2021 – 2030 г. по данни на АУЕР е 4 263,07 ktoe.

В допълнение преди седмица България е поискала от Европа дерогация по изпълнението на Националния план за енергийни спестявания, в частност по схемата за задължените лица, уточни пред журналисти заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков. Намерението бе декларирано още през август.  Причината е, че тази схема е въведена в действие около три години по-рано от съответната европейска директива.  

В България схемата за задължения за енергийна ефективност  се изпълнява чрез комбиниране на индивидуални цели за енергийни спестявания на търговци на енергия и алтернативни мерки. Към настоящия момент при изпълнението на схема за задължения за енергийни спестявания България среща затруднения. За периода 2014-2018 г. страната ни е  изпълнила 48,4 % (935 ktoe) от общата комулативна цел от 1942,7 ktoe за енергийни спестявания.

Към момента схемата разчита предимно на енергийни спестявания, осъществени по алтернативната мярка за саниране не жилищата  ( Национална програма за многофамилни жилищни сгради), тъй като задължените лица срещат сериозни затруднения при идентифициране на възможностите за предоставяне на енергийно ефективни услуги на крайните си клиенти, свързани с мобилизирането на експертен и финансов ресурс.

Изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев по време на презентацията си посочи, че а периода 2019 – 2020 г. в алтернативните мерки обхващат и повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия и финансовия механизъм за европейското икономическо пространство (126р7 ktoe). Той обърна внимание на сградния фонд с потенциала за енергоспестяване по различните видове мерки – от ВЕИ и изолации до подмяната на дограма. Като силно подценяван окачестви Алексиев сектор „домакинства“, който обаче е с изключително висок дял по отношение на ползването на електроенергия – 42 процента. Като примерни мерки за повишаване на енергийната ефективност в този сектор бе посочена необходимостта от подобряване на енергийните характеристики на съществуващия жилищен фонд, по-ефективни отоплителни системи, разширяване на газификацията, стимулиране на закупуването на енергийно ефективни уреди. Изключително належащи са мерките в транспорта, но някои от тях изискват много високи инвестиции, призна още шефът на АУЕР.

Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт (член на УС)  разгледа възможностите от прилагането  на Схемата за задължения за енергийна ефективност  (СЗЕЕ) в десет  европейски страни, като в четири от тях рискът за неизпълнение на целите е висок.  Схемата за задълженията за енергийна ефективност е един от инструментите, но съответната евродиректива дава право и за използване на други мерки като алтернативни политики. Тоест всяка страна трябва да прецени каква е най-ефикасната мярка за изпълнение, тъй като се предполага гъвкавост. Експертът не подмина и противоречивите тенденции в ЕС.

„Схемата се разпространява –от 6 до 15 държави понастоящем,  но 3 държави се отказват от СЗЕЕ. В 5 държави тя е изправена пред риск от провал

Целите на най-успешните СЗЕЕ (Дания и Великобритания) значително се редуцират поради нарастващо оскъпяване на мерките и на публичното неодобрение. Дания обмисля отказ от СЗЕЕ.     

Мерките се оскъпяват и публичното недоволство срещу тях расте заради ръст на цените при крайните потребители, обясни експертът., като допълни, че повечето държави са заплашени от риск на провал, а при тези, при които няма риск, то е, защото са  започнали с ниски цели, при доброволна фаза, ниски цени.

При нас риска от провал е висок. Липсва финансиране на мерките. Задължените лица нямат източник на финансиране за изпълнение и на индивидуалните си цели, коментира още Иванка Диловска. Тя цитира  изискване на ЕК с препоръки от септември -. финансирането на задължените лица трябва да бъде още при проектирането на системата, още преди тя да заработи.

Перспективи за Европа не са оптимистични, защото схемата малко архаична, коментира още тя, като разгледа и перспективите в ЕС. Ето и някои от изводите:

Изчерпване на наличния потенциал за енергийна ефективност от стандартизирани мерки в сектори, които обикновено осигуряват най-много спестявания чрез СЗЕЕ: 

Напр. Директивата за екодизайн въвежда задължителни стандарти за домашните уреди и осветлението - масово  използвана от задължените лица мярка като смяната на крушки, осигурявала значителен дял от спестяванията по СЗЕЕ, отпада

Намаляване на целите и ограничаване на обхвата на СЗЕЕ поради изчерпването на по-евтиния потенциал и оскъпяване на спестяванията:

Намаляването на  целите с 33% в Обединеното кралство е вследствие на възражения от енергийните компании, че одобреният им годишен бюджет (732 млн. евро), чийто източник са добавки към цените, е все по-недостатъчен за постигане на  целите. Целите са намалени с 33%, а част от мерките подменени с по-евтини. Свит е обхватът на  СЗЕЕ–от всички домакинства към уязвими домакинства

След безпрецедентни две години неизпълнение на спестяванията в Дания, държавата и задължените лица се споразумяват за по-ниски цели за 2016-2017

По-устойчивите и всеобхватни мерки за енергийна ефективност, ключово предизвикателство на политиката за ЕЕ,  не са по силите на  СЗЕЕ:

Досегашният опит с използването на СЗЕЕ за осигуряване на по-устойчиви и мащабни подобрения на жилищата е силно ограничен

Съмнително е, че този инструмент може да предложи по-скъпи и по-сложни мерки за спестявания –предвид неподходящ капацитет и ограничен бюджет

Нарастване на публичната чувствителност и съпротива срещу повишаване на цените на енергията  в резултат на политическите  ценови добавки, в т.ч.  за енергийна ефективност:

Високите нива на обществена загриженост относно цените на енергията накараха правителствата  във Великобритания и Дания да намалят „таксите“ върху цените чрез връщане към по-евтини мерки и намаляване на целите

Възприема се като несправедливост  ползите от политиките за енергийни спестявания да са концентрирани в тесен кръг ползватели, а разходната тежест да се социализирани чрез тарифите да се покрива от всички.                

Нежелание на  европейските енергийни компании (като задължени лица) за  участие в СЗЕЕ:
Енергийните компании  от ЕС имат своите основателни  причини да се противопоставят на участие в СЗЕЕ

Преквалификацията за работа по СЗЕЕ е твърде натоварваща  и ги отклонява от основния им бизнес

Спестяванията влошават тяхната пазарна експозиция, защото намаляват пазарния им дял

Повишените цени чрез добавките за енергийна ефективност са във вреда на техните клиенти и подронват конкурентната им сила

Енергийните компании в ЕС не приемат енергийната ефективност като свой бизнес и не се трансформират в EСКO:

Тази трансформация е успешна в САЩ заради наличието на интервенираща регулаторна рамка, при която се използва механизъм за корекция на приходите, загубени заради спестяванията

Европейският опит не е такъв. В Италия  има благоприятни условия и нарастващ пазар за ЕСКОуслуги, ЕСКО –компаниите се увеличават, но няма трансформация на енергийни компания в ЕСКО
Динамиката на пазара и честата смяна на доставчиците унищожава едно основно предимство на СЗЕЕ–устойчивата връзка и доверие в търговеца като задължено лице:

СЗЕЕ възникват през 1970-те в САЩ като част от концепцията за интегрирано планиране. Задължени лица са вертикално интегрирани компании, които натрупват опит и постигат резултати след многогодишни усилия. Днес 26 щата имат СЗЕЕи енергийните компании работят и като ЕСКО компании

Средата става по–интелигентна, по-информирана и по-активна и схемата губи своето значение в този аспект

Потребителите все повече виждат своя интерес от енергийна ефективност и все по-малко се нуждаят от информация, която да им бъде  предоставяна от търговците на енергия

Нарастващият процент активни потребители, продаващи собствена енергия (prosumers) и товар (demand response) са по-скоро информиращи търговците, а не информирани от тях

Обръщайки внимание на променливата среда и от страна на клиентите, които вече имат възможност да станат част от системата (чрез ВЕИ мощности) и от страна на доставчиците, Диловска коментира, че е по-добре държавата са насочи към схема с ефикасни меки.

Трябва да е ясно откъде ще идват парите за задължените лица, посочи още Диловска, допълвайки, че например от Фонд Сигурност на електроенергийната система, в който влизат и приходите от емисии може да бъде заделян примерно един процент за подкрепа на задължените лица. Експертът препоръча да се тръгне с прогнозни разходи, за да има насочване на публични средства, взаимодействие с други политически мерки, като например участие при санирането и пр., както и да се започне с по-ниски цели.

Енергийната ефективност  може да бъде автоматично изпълнена, ако са достатъчно високи цените. Знаем, че нашите цени са най-ниските и тук усилията трябва да са по-големи при равни други условия, посочи още Диловска.

Кръстю Икономов от Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ) от своя страна в коментара на възможностите за изпълнение на мерките за енергийна ефективност обясни, че на този етап няма пазар на сертификати за енергийни спестявания.

На този етап практически не съществува пазар на сертификати за енергийни спестявания, коментира Икономов.

Предлагането е от съвсем ограничен брой „играчи“ на евентуалния пазар на сертификати за енергийни спестявания. Не са реалистични очакванията на притежателите на сертификати за енергийни спестявания, каза той, като обърна внимание на невъзможността на търговците на електрическа енергия да осигурят необходимите средства за изпълнение на целите чрез закупуване на сертификати за енергийни спестявания поради нереалистично високите очаквания на притежателите им. В допълнение, този непазарен подход изкривява основната идея, заяви той. По думите му, вместо фокусът на собствениците на индустриални системи да е насочен към реално намаляване на потреблението чрез мерки за енергийна ефективност, се създават очаквания за сериозни приходи от продажба на сертификати.

Не съвсем подходящо са определени задължените лица, смята още Икономов. Видно от изпълнението (неизпълнението) на целите, необходимо е да се търсят нови подходи(решения), каза той, като посочи за възможни такива като стимулиране на крайните клиенти да предприемат на действия по регистриране на спестявания за вече изпълнени мерки, а също така и подобен на „задължение към обществото“.  

Не на последно място експертът посочи и възможността за създаване на условия за реален пазар на сертификати за спестявания, както и разширяване на възможностите за директно участие в изпълнение на мерки съвместно с клиентите.

Калина Трифонова от EVN заяви, че основната пречка пред задължените лица е липсата на ясен и прозрачен механизъм на финансиране на мерките и че, това се отчита от всички засегнати страни.

Съществува правна възможност  механизмът за прехвърляне на удостоверения e уреден в нормативната уредба;
Удостоверените спестявания са една от предвидените възможности за изпълнение на целите на задължените лица, коментира от своя страна изпълнителният директор на БФИЕК д-р Ивайло Найденов.

По-късно в рамките на дискусията представител на Девня Цимент, както и Пламен Дилков от Кофиндустрия коментираха, че ако има липсващо звено енергийната ефективност, която е държавна политика трябва да мине през цените. Трябва да се намери механизма, да се види каква ще е себестойността за минаване през електроенергията, за да заработи схемата, смятат те. Дилков припомни намерението за въвеждане на „бели сертификати“.

На фона на критиките за липсата на механизъм за енергийни спестявания варненското топлофикационно дружество Veolia Energy Varna представи реализиран и все още реализиращ се  проект за мерки за енергийна ефективност -  подмяна на вътрешните водопроводни инсталации за битово-гореща вода  на 310 сгради. Ежеседмично се подменят инсталациите на 3 до 5 сгради с по 24 апартамента. Осъществява се и подмяна на централни отоплители системи на сградите – засега 60.