Гърция се ангажира с дял от 35% ВЕИ в крайното потребление на енергия през 2030 г.
Планът за енергетика и климат предвижда изхвърлянията на парникови газове да бъдат намалени минимум с 42 %
Правителството на Гърция утвърди в четвъртък Националният план в областта на енергетиката и климата. Документът ще бъде представен в Европейската комисия до края на годината, като към днешна дата е публикуван за обсъждане и публични консултации. Планът отразява стратегията за енергетиката и климата за периода 2021 г. -2030 г.
Според документа, през 2030 г. крайното потребление на енергия не трябва да надхвърля 16,1 – 16,5 тона нефтен еквивалент, а потреблението на първична енергия не трябва да е повече от 22,5 млн. тона нефтен еквивалент. (7 млн. тона нефтен еквивалент е сумарната икономия на първична енергия за периода 2021 г. - 2030 г.).
Изхвърлянията на парникови газове през 2030 г. трябва да бъдат намалени минимум с 42 % в сравнение с 1990 г. (и с над 55 % в сравнение с 2005 г.). Всички електроцентрали, работещи на кафяви въглища ще бъдат постепенно изведени от експлоатация до 2028 г. Припомняме, че този ангажимент бе поет от Гърция в края на месец септември.
В съответствие с плана, дела на ВЕИ в крайното потребление на енергия през 2030 г. трябва да надхвърли 35 %. В електроенергетиката ВЕИ трябва да покриват от 61 % до 64 % потреблението на електроенергия, а при отоплението и охлаждането – 40 %, в транспорта – 14 %.
Мощностите в сектора на вятърната енергетика до 2030 г. трябва да се увеличат от 2,8 ГВт през 2018 г. до 7 ГВт. По отношение на слънчевата енергетика се предвижда нарастване от 2,6 ГВт през 2018 г. до 7,7 ГВт през 2030 г. Установената мощност в хидроенергетиката през 2030 г. трябва да е от порядъка на 3,7 ГВт.
Като цяло Планът за енергетика и климат на Гърция предвижда общо инвестиции от 43,8 млрд. евро за обезпечаване на енергийния преход и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. В енергийния сектор Гърция планира да инвестира 9 млрд. евро във възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), 5,5 млрд. евро в енергийна инфраструктура, 1,3 млрд. евро в нови централи и централни хранилища, 3,5 млрд.евро в цифрови технологии за разпределителните мрежи. Други 4,2 млрд. евро ще бъдат инвестирани в газови мрежи, в това число и 2,2 млрд. евро в магистрални газопроводи и 2 млрд. евро в газоразпределителни мрежи и газохранилища. За енергийна ефективност са предвидени 11 млрд. евро. Гърция ще инвестира също така в управлението на горите сумата от 2 млрд. евро, както и в кръговата икономика и преработката на отпадъци – 5 млрд. евро.
В съответствие с новия План за енергетика и климат Гърция смята да промени и ситуацията по отношение на ВЕИ, като включва активно в плановете си технологиите за съхранение на енергия. Поетапният отказ на страната от мощностите на въглища изисква по гъвкава система н електроснабдяване, което може да бъде постигнато с помощта на системите за съхранение на енергия и разширяване на инфраструктурата за пренос.
В документът се предвижда и строителството на втори електропровод за България, модернизация на съществуващите линии до Северна Македония и строителството на нови такива за свързване на Гърция с Кипър и Израел.
Един от важните моменти по отношение на плана за развитие на възобновяемите източници на енергия са технологиите за енергоснабдяване на многобройните гръцки острови. Предвижда се например за малките острови разработването на хибридни енергийни системи с използването на ВЕИ и системи за съхранение на енергия.
Новият енергиен план на Гърция предвижда също така и развитието на електрическата мобилност и конкурентен пазар на електроенергия.