Разнобой между правителство и бизнес по схемата за подпомагане 60/40

От призив на министъра на икономиката да не се злоупотребява с мярката, до категоричната оценка, че тя няма да работи, защото няма как малък и среден бизнес, който не работи, да плаща 40% от заплатите и осигуровките към тях

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
1150
article picture alt description

Една от мерките, която беше рекламирана още преди да бъде въведена и преди да бъде приет специалният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за подпомагане на малкия и средния бизнес по схемата 60/40. Тази мярка предвижда държавата да плаща 60% от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за наети по трудов договор служители в предприятия, които заради коронавирусната епидемия са принудени да затворят. Тук попадат транспортни фирми, заведения за хранене, хотели, магазини и ателиета за услуги и други.

Останалите 40% се изплащат от работодателите. Условието е служителят да бъде запазен на работа за поне 3 месеца след отпуснатата субсидията, в противен случай работодателят ще възстановява на държавата получените средства.

В интервю за сутрешния блок на bTV министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че бизнесът има възможност да плаща докато трае извънредното положение. Министър предупреди да не се злоупотребява и да не се нарушават правилата, защото ще има строги санкции.

Вижте още: Емил Караниколов: С предприетите мерки ще подкрепим банките и бизнеса

След Караниколов в сутрешния блок на bTV участва и председателя на Асоциацията на заведенията, който предупреди, че мярката няма да работи за малкия бизнес, защото на практика той вече е затворен. „На теория икономическите мерки на правителството са много хубави, но практиката изглежда по друг начин. Не разбирам как ще борим кризата с кредити, които трябва да се връщат. Бизнесът трябва да вземе допълнително заеми - за какво обаче не е ясно", поясни Ричард Алибегов и допълни, че „няма как малък и среден бизнес, който не работи, да плаща 40% от заплатите и осигуровките към тях.

По неговите думи, повечето служители в затворените заведения пуснати в неплатен отпуск, а по данни на асоциацията, от април започва масово освобождаване в сектора.

„Като свърши тази криза, започва икономическата криза. Тук някъде се къса нишката между това, което казваме ние, и това, което ни предлагат от държавата. Ако става дума за два-три месеца, ще отворят 50% от обектите, а другите ще са фалирали. Ако останат тези мерки и не дойде никакъв допълнителен пакет, извън кредитите, три месеца след отварянето ще отпаднат още 25%. Малкият и средният бизнес нямат никакви резерви, никакъв буфер", обобщи Ричард Алибегов.

Той прогнозира, че следващите два месеца заведенията най-вероятно ще продължат да са затворени.

Какво предвижда процедурата за помощта

Процедурата е описана в Проект за Постановление Министерския съвет за условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение, което не е прието, защото не е публикувано в последните два броя на Държавен вестник. Предвидено е подзаконовият акт да влезе в сила със задна дата от 13 март, когато беше обявено извънредното положение.

Работодателите подават заявления в Агенцията по заетостта, ако попадат в една от 16 икономически дейности – описани подробно в Постановлението. Условието е в месеца, предхождащ въвеждането на извънредното положение, повече от 50 на сто  от работниците и служителите са наети в сектори и икономически дейности, за които е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение. Има и още 7 важни условия, като например: да се преустановили работа на най-малко 50 на сто от списъчния състав на персонала към датата на издаване на заповедта; да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихвите по тях към държавата или към общината; не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация.

Ето и 16-те икономически дейности

според Класификацията на икономическите дейност (КИД -2008), които може да очакват държавна подкрепа:

- Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети (с работно място в търговски обект на територията на търговски център) с изключение на търговците на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговците на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия;

- Пътнически железопътен транспорт, междуселищен;

- Друг пътнически сухопътен транспорт

- Пътнически морски и крайбрежен транспорт;

- Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища;

- Пътнически въздушен транспорт;

- Хотели и подобни места за настаняване;

- Туристическо и друго краткосрочно настаняване;

- Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване;

- Дейност на питейни заведения;

- Прожектиране на филми;

- Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации;

- Артистична и творческа дейност;

- Други дейности в областта на културата

- Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих;

- Поддържане на добро физическо състояние.

Как ще се изплащат сумите

Подаденото заявление и документите към него се разглеждат от комисия, определена от директора на съответното Бюро по труда, до 7 дни от подаването му, като декларираните обстоятелства се проверяват служебно през НАП и инспекцията по труда.

На този етап са планирани 60 милиона лева, но както каза премиерът преди ден, когато бяха представени мерките, които предприема правителството: "Разходите на бюджета за запазване на работни места по схемата 60/40, при която държавата поема 60% от заплатата, ще надминат 1 млрд. лева."

Парите за одобрените работодатели ще се изплаща то Националния осигурителен институт (НОИ).

И синдикатите с резерви

Когато беше обявена мярката, първо от социалния министър Деница Сачева, председателят на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов предложи парите да не се дават на работодателите, а на работниците: „Нашето предложение е Фонд "Безработица", който е силно персонализиран, да превежда средствата директно на работниците.“

Според Манолов, сега ще се проличи кои са „грижливите стопани“, които се грижат за своите работници. Той описа модела така: „Едни пари от фонда за безработица се дават накуп на работодателя с идеята, че той ще плати 60% от възнаграждението на работниците. Има немалко работодатели, които ще се изкушат да разпределят по друг начин парите и те да не стигнат до работниците.“

Затова Манолов предлага в случая да се приложи подход, който се е доказал от 100 години: „Синдикалната организация и работодателят да направят заедно мерките, с които да преодолеят тази криза, така че те да са приемливи за всички страни.“

Вижте още: Синдикатите настояват за компенсации за индустрията заради кризата

Бизнесът предлага съществени корекции в Постановлението

В писмо до социалния министър Деница Сачева от Българската стопанска камара (БСК) предлагат доста съществени промени във въпросния подзаконов нормативен акт и изразяват, че не бил създаден Щаб с участието на социалните партньори, в рамките на който да бъдат обсъждани различни варианти и възможности за оказване на подкрепа на работодателите и работниците.

Като негативен ефект от липсата на икономически щам от БСК посочват промените в Кодекса на труда, които няма да доведат до запазване на работни места, а до рязко увеличаване на безработицата.

Сред БСК, предложеното Постановление ограничава обхвата на работодателите, които могат да ползват компенсации единствено до тези, чиято дейност е била преустановена въз основа на акт на държавен орган. Същевременно, са включени дейности като Пътнически железопътен транспорт, междуселищен, Друг пътнически сухопътен транспорт, Пътнически морски и крайбрежен транспорт, Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища, Пътнически въздушен транспорт, Хотели и подобни места за настаняване. „Действително, посочените икономически дейности са косвено засегнати от ограничителните мерки, наложени със Заповед на министъра на здравеопазването, но не са включени в нея. Същевременно, не са включени редица сектори на индустрията, пряко засегнати от свързаността им с тези, чиято дейност е преустановена“, обясняват от работодателската организация.

Затова от там предлагат да се иницииране обсъждане на проекта за Постановление в рамките на тристранния диалог с цел постигане на споразумение с правителството за изготвянето и приемането на допълнителен нормативен акт, въвеждащ нарочни икономически мерки за подпомагане на производствения сектор, който е в директна връзка и силна зависимост от секторите, преки потърпевши от налагането на извънредните мерки.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща