The Spectator: Швеция първа предложи алтернатива на карантината – и този вариант се оказа ефективен
„Културата на социално дистанциране ни влияе по странен начин. Преди няколко седмици получих покана за работна вечеря - не онлайн, а традиционна. Не мога да си спомня кога за последно почувствах такъв внезапен прилив на радост. И въпреки че животът в Швеция през последните два месеца беше, колкото и да е странно, нормален, всички ние, в действителност, останахме малко или повече скрити вкъщи. Много от нас работеха у дома. Първите две седмици, признавам, почувствах, че животът стана по-добър - все едно изведнъж ми подариха време. Но тогава всички се потопихме в апатия от факта, че в живота ни имаше „пауза“. Правенето на планове за бъдещето изглеждаше безсмислено. Срещата с колеги беше далечна мечта. Работна среща на обяд? Разбира се, срещата е само за малкото избрани. Затова, когато получих тази покана, се почувствах така, сякаш са ми съобщили тайна парола, която ще ми позволи да отида на древноримска вакханалия“, пише шведският икономист Дредрик Ериксон в пореден материал за авторитетното британско списание The Spectator, публикуван и от Агенция Фокус.
Шведската икономика най-накрая започна да се възстановява и расте със същите темпове. В Стокхолм потоци от колоездачи, жители на крайградските райони, които бързат за работа, отново се появиха по велоалеите. Автомобилните производители, по-специално Volvo, откриха фабриките, а „белите якички“ постепенно се връщат в офисите си. Повечето организации, компании и предприятия са разработили свои собствени правила и разпоредби, за да гарантират безопасността в контекста на пандемията от Covid-19 - и, честно казано, в повечето случаи те са продиктувани от здравия разум. Благодарение на тях за служителите е по-лесно да спазват правилата за хигиена и да не събират в големи количества едновременно на едно място.
Така че сега няма използване на работните места по ред – всеки има свое собствено. Тези, които не могат да карат колело до работа, имат право да пристигат по-рано или да си тръгнат по-рано, за да не се возят в претъпкани автобуси и метро. Ресторантите доставят кутии за обяд до работните места. Конферентните зали и общите части са затворени или оборудвани с прегради от плексиглас. Прекаралите коронавируса служители имат допълнителни отговорности. В счетоводната фирма в Стокхолм, услугите на която използвам, един от ръководителите, който се е заразил в началото на март, сега доставя кексчета и сладкиши на количка следобед. Служителите го наричат „мистър Антитяло“, тъй като корпоративната фитнес програма му доставя по-малко удоволствие от разнасянето на кексчета и сладкиши.
Именно такова рационално отношение накара чуждите наблюдатели да разгледат по-отблизо „шведския експеримент“. В момента не сме само една малка страна, която не направи всичко и отказа да въведе карантина. Да, ние се придържаме към принципа на социалната дистанция, но на хората и компаниите се предоставя възможност самостоятелно да решават как да организират практически работата си и не се изисква да затварят всичко наред. По този начин шведският експеримент по същество е „промяна в поведението“: неговата цел е да убеди хората да променят доброволно поведението си, за да избегнат инфекция или да заразят другите с вируса. И този експеримент беше успешен.
Всичко това сега е от голямо значение. Шведите се научиха да живеят с вируса месец и половина. „Ако искаме да се върнем в общество, което няма нужда да затваряме, Швеция е модел за бъдещето“, казва Майк Райън, изпълнителен директор на Програмата за извънредни ситуации в здравеопазването на СЗО. В Швеция повечето хора по правило не се страхуват да се срещнат с други хора или да бъдат там, където вирусът може да се разпространи: те намаляват опасността, като поддържат социална дистанция. Според проучвания повече от 50% от шведите смятат, че са имали или имат коронавирус или че ще се заразят с него, а само 15% от анкетираните смятат това за малко вероятно. Може би именно поради това отношение към пандемията много хора по света ни смятат за безразсъдни и глупави: в нашето обикновено, естествено състояние ние се превърнахме в обект на етнографско изследване. Но благодарение на всичко, което научихме, „живеейки с коронавируса“, сега знаем, че не е опасно да напуснем дома си или да изпратим децата си на училище. Хората не трябва да се страхуват да живеят напълно нормален и обичаен живот. Прави впечатление, че седем от десет шведи вярват, че имат прекрасно светло бъдеще.
Желаният резултет донесе вяра и в това, че хората ще се вслушат в съветите и ще променят поведението си. Хората започнаха да излизат по-рядко от домовете си и да се движат по-малко, но не до степен, която да нанесе пагубен удар върху икономиката. При моделирането на разпространението на пандемията не беше взето предвид, че хората ще отговорят на молбата.
Динамиката на ситуацията в контекста на пандемията от Covid-19 в Швеция показва, че се движим в правилната посока. В момента има повече свободни легла в отделенията за реанимация и интензивно лечение, особено в Стокхолм, където след достигането на пика на заболеваемостта броят на пациентите в интензивно лечение е намалял с почти 40%. Понастоящем малко повече от 10% от новите пациенти се приемат в отделения за интензивно лечение и реанимация ежедневно. През втората половина на април растежът на броя на смъртните случаи от коронавирус спря и за щастие се наблюдава тенденция към намаляване на смъртността. Освен това има и такъв показател като коефициент на разпространение на вируса - известният R номер, който сега изглежда главно контролира процеса на Брекзит. Нийл Фъргюсън (английски математик, автор на модела за разпространение на епидемията, по-специално на пандемията от коронавирус) и други експерти ни предупреждават, че в Швеция коефициентът R все още е в диапазона от 1,3 до 1,4, т.е. вирусът все още се разпространява експоненциално. Шведската агенция за обществено здраве обаче посочва съвсем различни данни: от средата на април коефициентът R е под 1, а сега е около 0,85.
Превишаването на средната смъртност все още е причина за безпокойство за чуждестранните наблюдатели, които искат да се поучат от опита на Швеция. Това е проблем за шведите. Въпреки че сравненията и заключенията относно смъртността от коронавирус ще са възможни след повече от една година, очевидно е, че в Швеция се разраства голям скандал: тя не можа да защити старческите си домове от този вирус. Жителите на повече от 50% от всички старчески домове в Стокхолм са заразени. В цялата страна почти 75% от смъртните случаи, предизвикани от коронавируса, се наблюдава при жители на старчески домове или възрастни хора, които получават домашни грижи. Възникнаха някои сериозни проблеми и нещо се обърка.
Какво стана? Очевидно Министерството на здравеопазването – и другите служби – не са имали представа за опасността, която може да представлява персоналът-преносител на вируса за старческите домове. Дълго време персоналът на старческите домове и социалните работници, които се грижат за възрастните хора в домовете им, нямаха лични предпазни средства (ЛПС), а след като получиха модерно оборудване, малко от тях успяха да го използват. Освен това много възрастни хора живеят в шведски домове за възрастни хора и те отиват там в много напреднала възраст - следователно, когато вирус влезе в старческия дом, много стари хора, които са слаби и имат слаб имунитет, могат да се заразят. Към това добавете например недостатъчното снабдяване с медицинско оборудване и материали, небрежност на властите по отношение на създаването на запаси от средства, необходими за тестване на медицински персонал. Фактът, че подобни проблеми съществуват и в други страни, не може да бъде утеха. Отне ни много седмици и дори месеци, за да разрешим всички тези проблеми, а някои от тях все още не са напълно разрешени.
Предупрежденията на Борис Джонсън към Швеция, че в старческите домове има опасност от заразяване със смъртоносния вирус не ни трябват: на Великобритания й се наложи да премине през много по-сериозни трудности. Но с примера на Швеция той може да разбере, че хората ще взимат под внимание препоръките за социално дистанциране и ще променят поведението си. Необходимо е да се увеличи броят на тестовите системи и обхвата на тестване, точно както е необходимо да се контролира разпространението на вируса. Но в един момент Великобритания трябва да предприеме решителна стъпка и да убеди хората да живеят нормален живот. Ясно е, че много британци не искат да прекратят режима на изолация и да се изложат на още по-голям риск от инфекция. Ние знаем много малко за този вирус. Но на фона на неизвестността и неопределеността, изолацията не е вариант. Когато се разграничаваме културно от хората, които са на различно мнение, те могат да се превърнат за нас в хитри и коварни типове, които вдъхват ужас. По същия начин външният свят става страшен, когато се крием с месеци в домовете си.
-------------------------------------------------------------------------------------
- Още от Дредрик Ериксон, също за he Spectator:
The Spectator (Великобритания): Изглежда шведският експеримент се отплаща
http://m.focus-news.net/?action=news&id=2768154
- Преводът е на Агенция Фокус