Bloomberg: Не бива да се игнорира опцията за бъдеще с АЕЦ

С милиарди работници по домовете си и бездействащи фабрики в началото на април, въглеродни емисии на дневна база спадаха със 17% в сравнение със средните стойности за 2019 г.. Това показва проучване на екип от международни учени, което бе публикувано през миналия месец. Това е страхотно, но за съжаление, този спад ни връща само до нивата на емисиите от 2006 г. и е само временно, коментира агенция Bloomberg. 

Oще по-болезнено е напомнянето за мащаба на задачата за опазване климата, когато се помисли, че през 2020 г. същите изследователи от Университета в Източна Англия и Станфорд изчисляват, че заради блокирането на икономиката покрай кризата с коронавируса ще доведе до намаляване на емисиите от около 4% до 7 на сто - такъв спад е необходим да се постига всяка година, за да ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.

Предизвикателството е ясно. Така че защо изоставяме основен съществуващ източник на нисковъглеродна мощност извън дискусиите за екологични стимули, както изглежда, че направи Европейският съюз миналата седмица?

Ядрената енергия е силно поляризираща, геополитически чувствителна и не без риск, но също така е надежден източник на чиста енергия, която може да измести изкопаемите горива и ефективно да работи в тандем с възобновяемата енергия. Вярно, че новите централи се оказват бавни и скъпи за изграждане. Ако обаче проектите се управляват по-добре и по-малко взаимодействат с моделите за строителство, всичко това може да се промени.

В момента държавите със сигурност могат да поддържат съществуващите реактори действащи, по разумен  и евтин начин. Малките модулни централи, които вече са в процес на изграждане, също могат да допринесат за промяната. Оставянето на ядрената програма извън дневния ред в разискванията относно възстановяването от пандемията и въглеродните емисии е грешка.

Просто е, тук става въпрос за емисии. Трябва да се направи производството на електроенергия по-екологично, за да може това от своя страна то да се превърне в нисковъглероден източник на енергия за транспорт, отопление и други сектори на икономиката. Атомната енергия наистина генерира емисии по време на части от жизнения си цикъл, например при добивите на уран. Все пак в световен мащаб той спестява 63 метрични гигатона въглероден диоксид от 1971 до 2018 г., според данни на Международната агенция по енергетика - МАЕ.

Без него, емисиите от производството на електроенергия биха били с 20% повече. Но вместо да се увеличава, когато се търсят по-чисти мощности, този вид енергетика бързо избледнява на Запад, когато остаряващите централи се затварят и често се заменят с евтиния природен газ. Все пак производството на ток от АЕЦ нарасна с 2,4% през 2018 г., най-бързият й растеж от 2010 г. - но само благодарение на Китай.

Не че слънчевата енергия и вятърът не са в състояние да заменят изкопаемите горива. Те постигнаха огромен напредък и разходите намаляха драстично. Без ядрена енергия обаче, постигането на преход в необходимите времеви рамки изисква извънредни допълнителни усилия и разходи - около 1,6 трилиона долара допълнителни инвестиции в електроенергийния сектор на напредналите икономики между 2018 и 2040 г., според МАЕ. Това е много дори от орган, който досега не е подценявал възобновяемите енергийни източници. Също така губи и съществуващ ресурс, коментират още от агенцията в своя анализ.

За да намалят вредните емисии за електроенергия с 45%, необходими за поддържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, ще е необходимо до 2030 г. да се добавят цели четири пъти повече от общия слънчев и вятърен капацитет, построен през последните две десетилетия, припомня основателят на BloombergNEF Майкъл Либрих. Като се добавят секторите като транспорт, отопление и промишленост, това би довело до нужда от 15 пъти повече от сега инсталирания капацитет.

Междувременно МАЕ смята, че вятърният и слънчевият капацитет се е увеличил с около 580 гвт в напредналите икономики през последните две десетилетия - и това компенсиране на ядрения спад ще означава добавяне на пет пъти повече през следващите 20 години.

Според примера на Либрих през 2018 г. германската АЕЦ Isar-2 в Бавария произвежда почти същото количество чиста енергия, колкото всички вятърни турбини в Дания. След това е хубаво да се помисли, че ядрената енергия се произвежда повече от 90% от времето - надеждна базова мощност предвид колебанията на вятъра и слънчевата енергия. В същото време и заема доста по-малко пространство.

А по темата за икономиката? Тук картината е по-малко позитивна. Докато цената на слънчевата енергия се понижава, ядрената се повишава. Удължаването на живота на съществуващите централи, където е възможно, все още не е достатъчно, а и много от тези остаряващи централи вече са напълно амортизирани.

Устойчивото намаляване на въглеродните емисии обаче изисква нови централи - а индустрията сама по себе си не си помага. Опитът през последното десетилетие е възпиране на бъдещо строителство, с редки изключения като Великобритания. Проектите са надраснали себе си и разходите са нараснали. Най-ужасните примери са АЕЦ Фламанвил на EDF, която вече изостава десетилетие зад графика и се очаква да започне около 2023 г . Строителството на реакторът Hinkley Point C във Великобритания, също закъснява и се базира на сравнително неясни цени на енергията от 92,50 паунда (114 долара)/мвтч през 2012 г., която е гарантирана за 35 години. Дори Китай е засегнат от закъснения в своя проект Тайшан.

Нищо от това обаче не бива да затруднява дискусията за това как да го направим по-добре, с повече стандартизация на дизайна, иновации или просто чрез повтаряне на доказани строителни практики, както предлага в свое проучване Технологичния институт в Масачузетс през 2018 г. Включването на ядрената енергия в планове за екологично възстановяване може да ускори този процес. Развитието към по-малки модулни реактори също ще помогне, въпреки че широкомащабното им приложение може да отнеме известно време напред в бъдещето.

Популярните притеснения относно безопасността, отпадъците и извеждането от експлоатация са разбираеми - дори ако сравнението на смъртните случаи на тераватчас показва, че други форми на енергия са далеч по-смъртоносни, предвид замърсяването на въздуха и промишлените аварии.

Тук вече се набърква и геополитиката, припомнят анализаторите на агенцията. Причината е, че Китай и Русия ентусиазирано използват субсидирани проекти като дипломатически инструменти. Засега обаче АЕЦ трябва да е опция, поставена на масата за преговори. Цената, която ще платим заради въглеродните емисии от игнорирането на ядрена енергия е твърде голяма.