“Коммерсант”: Как Германия стана главният опонент на САЩ в Европа
Една от ключовите теми на двудневната онлайн консултация на министрите на отбраната на НАТО, която се проведе в сряда и четвъртък, беше решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли 9,5 хиляди американски войници от Германия. Стопанинът на Белия дом каза по-рано, че не разбира защо САЩ трябва да харчат пари за защита на Германия от Русия, докато германците купуват руски газ. Американските партньори в НАТО бяха объркани от това, но позицията на Вашингтон, разбира се, предизвиква най-много раздразнения в Берлин. От лоялен съюзник Германия се превръща в може би основният опонент на САЩ в Европа. За Русия това е добре, пише руският вестник “Коммерсантъ“ в материал, публикуван и от Агенция Фокус.
"Това няма да стане"
В очакване на министерските консултации генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг увери обществеността, че "трансатлантическото единство е по-силно от всякога", а от присъствието на американските военни в Европа се интересуват както европейските страни, така и самите САЩ и "е необходимо да се съди не по думите, а по делата" , Но това звучеше неубедително. В понеделник Доналд Тръмп обяви намерението си да намали американския континент в Германия до 25 хиляди души (от сегашните 34,5 хиляди). В същото време американският президент даде да се разбере, че наказва Германия по този начин.
Според него тя е "виновна". Първо, тя купува руски газ вместо американски. „Германия плаща на Русия милиарди долари за енергия, а САЩ трябва да я защитават от Русия. Тая няма да стане “, каза той. Второ, според Доналд Тръмп Германия има „многомилиардни дългове“ към САЩ и НАТО, като Берлин не може да увеличи разходите си за отбрана до 2% от БВП (както се изисква от решението на срещата на върха на НАТО през 2014 г.). През 2019 г. Германия изразходва 1,38% от БВП за военни нужди. В същото време германците са на второ място след американците по отношение на вноските в общия бюджет на НАТО. Що се отнася до американските войници, разположени в Германия, корпорацията RAND изчислява, че разходите за поддържането им годишно са 3,5 млрд. долара. От тях около 1 милиард долара се покриват от самата Германия. Доналд Тръмп обаче неведнъж каза ясно, че смята този принос за недостатъчен.
В Берлин решението на американската администрация да намали контингента беше възприето със съжаление и недоумение. Отделна критика у германските политици и експерти бе предизвикана от факта, че властите на ФРГ научиха за предстоящото изтегляне на войски от американските медии. Германският външен министър Хайко Маас нарече американско-германските отношения „сложни“. И германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер заяви, че "НАТО не е търговска организация и сигурността не е стока". Тя изброи мисиите на Северноатлантическия алианс, в които немски войски участват заедно със САЩ (включително в Афганистан и в борбата „Ислямска държава“). И подчерта: американските войници в Германия гарантират сигурността на целия Алианс, включително и на самите САЩ. "НАТО се основава на солидарност, доверие, споделени ценности и интереси. И днес, както и преди, имаме общи интереси, може би дори повече от преди", каза Анегрет Крамп-Каренбауер.
„Отношения на най-ниското ниво от края на Втората световна война“
Междувременно самата Германия има все по-малко общи интереси със САЩ при администрацията на Доналд Тръмп. САЩ престанаха да участват в Парижкото споразумение за климата - Германия активно подкрепя това споразумение. САЩ се оттеглиха от иранската „ядрена сделка“ - Германия продължава да полага усилия за спасяването му. Вашингтон обяви намерението си да се оттегли от Договора за открито небе - Берлин критикува решението в открито писмо. Американците вдигнаха митническите тарифи - германците счетоха това за протекционизъм в противоречие с действащите норми. Белият дом заплаши със санкции срещу служители на Международния наказателен съд, разследващи престъпленията на американските войски в Афганистан - властите в Германия заявиха, че са "силни привърженици" на този орган.
САЩ и Федерална република Германия се сблъскаха най-тежко в енергийната сфера. В центъра на спора се оказа газопроводът "Северен поток-2" от Русия към Германия, срещу който Вашингтон заплашва да наложи санкции от повече от месец. Ако ограниченията бъдат приети, те ще засегнат европейските, включително немските компании. Сега „Газпром“ активно се подготвя за полагане на датския участък от морския газопровод. Въпреки че германското правителство многократно подчертава, че това е частен бизнес проект, Германия се опита да го поддържа на най-високо ниво. „Федералното правителство не знае как проектът ще бъде реализиран от техническа гледна точка, но изхожда от факта, че проектът„ Северен поток-2 “ще бъде завършен. Правителството ще продължи да подкрепя компаниите, които са политически ангажирани в проекта ", каза правителството през май, а германското външно министерство призова американската страна" да не върти спиралата на санкциите. " След като законопроектът за санкциите беше внесен в Конгреса на САЩ, в Бундестага призоваха за санкции срещу американските сенатори, авторите на инициативата. И не само. „Трябва да мислим за насрещни мерки, като санкции за американския втечнен природен газ ”, каза Клаус Ернст, ръководител на енергийната комисия на Бундестага.
Бившият американски посланик в Берлин Ричард Гренел (той подаде оставка преди няколко седмици) беше особено критикуван в Германия, че си позволи директно да се намесва във вътрешните работи на страната и да предприема дипломатически атаки срещу властите на ФРГ. Опитът на Белия дом да „подкупи“ германската фармацевтична компания CureVac ,така че коронавирусната ваксина да бъде достъпна само за САЩ,не допринася за подобряване на имиджа на Съединените щати,
Дейвид Дейснер, изпълнителен директор на германско-американското дружество за приятелство „Атлантик Бридж“, наскоро каза в интервю за Augsburger Allgemeine Zeitung, че отношенията между двете страни "са на най-ниското ниво от края на Втората световна война".
Анкетите на общественото мнение в Германия потвърждават тези констатации. В социологическо проучване, проведено в Германия по поръчка на фондация „Кербер“ през април, 75% от анкетираните заявиха, че техните мнения за САЩ се влошават. В класацията на ключовите страни-партньори на Германия, САЩ, въпреки че заемат второ място, не са далеч от Китай и Русия: Франция (44%), САЩ (10%), Китай (6%), Русия (4%), Австрия (3%) ), останалата част от ЕС и Великобритания - под 2%. Въпреки това, според проучвания на изследователския център Pew, 75% от анкетираните американци все още считат отношенията с Германия за "добри".
„И си вземете ядрени оръжия“
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изглажда острите ъгли, колкото е възможно. Според него окончателно решение за изтеглянето на американските военни от Германия не е взето. Надеждата, че Вашингтон ще промени мнението си, бяха изразени и от министрите на отбраната на европейските страни, които са членки на НАТО. Дори полските власти, които отдавна призовават САЩ да увеличат размера на контингента си на тяхна територия, подчертават, че не биха искали това да се случи поради преместване от Германия.
Съдейки по изявленията на германските политици, те вече не разчитат на подобряване на двустранните отношения при Доналд Тръмп. И така, ръководителят на фракцията на Бундестага на социалдемократите Ролф Муцених каза, че Берлин e получил още едно доказателство, че не може да изградите надеждно партньорство с Доналд Тръмп. Заместник-председателят на християндемократите добави, че политиките на стопанина на Белия дом „отслабват НАТО“, а логиката му е „погрешна“. Ръководителят на фракцията на левицата Дитмар Барч дори говори за "трансатлантическо изнудване".
Но за Москва перспективите за намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа са добре дошли. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова наскоро заяви, че намаляването на американските военни в Германия „би помогнало за намаляване на конфронтационния потенциал и военно-политическото напрежение в региона“. „Москва винаги е заявявала, че запазването на значимите американски въоръжени сили в Германия след обединението й през 1990 г. е остатък от ерата на Студената война“, припомни тя. Според Мария Захарова Русия е убедена, че европейските държави са в състояние самостоятелно да осигурят своята сигурност „без натрапчиво американско покровителство“. В случай, че "ако наистина Вашингтон постепенно ще освободи германска почва от части от въоръжените сили на САЩ", говорителят на руското външно министерство призова американците да "вземат със себе си своите ядрени оръжия, разположени в Германия".
Превод: Юлиян Марков, Агенция Фокус