Какво е бъдещето на въглищните централи у нас?

Една от интересните инициативи, посветени на предстоящата енергийна трансформация е и създаването на платформата "Brown to Green"

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1502
article picture alt description

Трансформацията на въглищните региони в Европа започна. Това ще засегне пряко и България, като една от 28-те страни, членки на ЕС. Тук идва моментът, в който трябва да се изработи ясна визия как страната ни да може да осъществи прехода към нисковъглеродна икономика  по най-печеливш модел, извличащ всички възможности, които той може да ни даде. Някои наричат „Зелената сделка“ – проблем, но от решенията, които вземем за бъдещето на нашите въглищни централи можем да променим „мрачното“ бъдеще, което някои предсказват за българската енергетика, сочи анализ на експерти в  енергийния сектор.

Какви са реалните факти?

Въглищата представляват 16% от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС и 24% от енергийния микс. Има редица страни, които са зависими от тях. Това са Великобритания, Германия, Полша, Чешката република, Испания и България.  Тези държави ще бъдат най-сериозно засегнати от трансформация на енергийните им системи.

Социалната цена от спирането на въгледобивната индустрия би била най-висока за  Гърция, България, Чехия, Полша, Румъния и Германия, където делът на работните места, свързани с въглища сред икономически активното население, е много висок. Извеждане от експлоатация на централите на въглища до 2030 г би довело до загуба на стотици хиляди работни места в цяла Европа. Експерти казват, че в нашата страна ликвидирането на тези централи може да остави без работа над сто хиляди души. Например, само от съществуването на Топлофикация Перник зависят над 1 500 семейства в областта. Не става въпрос само за персонала на дружеството, а и за въгледобивните мини, които продават почти цялата си продукция там, както и за десетките малки фирми, които са изградили дейността си благодарение на нуждите на ТЕЦ-а в Перник. Какво ще се случи с хилядите заети в бранша българи, ако секторът, в който са се специализирали изведнъж прекрати дейността си?  В голяма степен българската икономика разчита  на добива на енергия от въглища.През зимата въглищните централи произвеждат над 60 % от общото потребление на електричество. За това нашата страна трябва много внимателно да се осъществи т.нар. справедлив енергиен преход.

Що е то справедлив енергиен преход?

Справедлив енергиен преход означава трансформация към нисковъглеродна икономика на 41 въглищни региони в ЕС, на разумна и социално справедлива цена.

Ясно е, че енергийният преход за всички страни ще бъде осъществен по различен начин в зависимост от параметрите и възможностите на всяка една отделна икономика.

Целите и задачите ще отчитат спецификите на всяка една държава членка. По един начин изглежда енергетиката на Франция, която разполага с 58 ядрени реактора и по друг тази на България, която има само АЕЦ „Козлодуй“.

В България, преходът трябва да бъде „плод“ на сериозна и отговорна политика, която да бъде насочена не към затваряне на въглищните централи, а към тяхното преминаване към  друг вид горива, най-вече природен газ. Въпреки, че синьото гориво също е определено в Европейския зелен пакт като имитиращо въглеродни емисии, без него у нас реален преход към „зелена“ енергетика, не може да бъде осъществен. Всъщност от нас зависи дали „Зелената сделка“ е решение или ще се превърне в проблем за българската икономика. За да бъдат използвани възможностите, които тя дава,  трябва да се направи всичко необходимо икономически области като Югозападния въглищен регион и Маришкия въглищен басейн да започнат постепенно своята трансформация.

Какво се прави у нас?

Правителството на България ясно декларира, че  въглищните централи няма как да ъбъдат затворени у нас, тъй като те са пряко свързани с нашата енергийна сигурност. Пред европейските институции ние сме заявили позицията си, че централите ни ще бъдат използвани до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Това дава достатъчно време за постигане на целите на „Зеления пакт“ на справедлива цена.

Впечатление безсъмнено правят и опитите на редица дружества, за които основното гориво за производство на енергия са въглищата, да изменят енергийния си микс. Топлофикация Сливен смесва въглища с биомаса, Топлофикация Перник заяви намерение да гори биомаса  и закупува мощности на газ, Топлофикация Русе работи по проект за преминаване на 2 от колите също на природен газ. Очевидно се работи по създаването на по-екологично производство.

През 2020 г. Правителството на Р България създаде Консултативен съвет, който се занимава с въпросите, произтичащи от Европейска зелена сделка. В състава на новия съвет влизат освен всички министри, занимаващи се с темите от обхвата на Зелената сделка, представители на президентската институция, парламентарно представените политически сили, национално представителните работодателски и синдикални организации, научната и академичната общност.

Една от интересните инициативи, посветени на предстоящата енергийна трансформация бе и създаването на платформата "Brown to Green". Тя обединява представители на засегнатите предприятия с еколози, както и институции и е място за дискусии и търсене съвместно на решения за бъдещото развитие на Югозападния въглищен регион. Вече бе проведено заседание, на което представители от национална и местна власт, еколози, синдикати и инвеститорите от Топлофикация Перник и ТЕЦ Бобов дол определиха рамката за предстоящата им съвместна работа. Целта е  да се оценят реалните възможности и перспективи за трансформация на Югозападния въглищен регион, чрез внедряването на нови енергийни технологии, по-висока степен на опазване на околната среда и запазване на работни места за местната общност.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща