Въглеродният данък на ЕС може да струва на руските експортьори до 5 млрд. долара

Въвеждането на въглероден данък в ЕС може да струва на руските експортьори до 4,8 млрд. долара, а в някои сектори руските компании може да загубят от дела си на пазара на ЕС, се казва в изследване на The Boston Consulting Group (BCG) "Как въглеродният налог на границата на ЕС може да повлияе на световната търговия“, на което се позовава в своя публикация РИА Новости.

Неотдавна ЕС заяви намерението си за въвеждане на „въглероден данък“ за чуждестранните стоки, които се доставят на европейския пазар. Според мнението на европейските служители, това ще изравни на вътрешния пазар продуктите на ЕС, произведени по високи климатични стандарти с минимални емисии СО2 и продуктите от други страни, в които се използват по-евтини технологии с високи емисии СО2, които са причина за високия темп на глобалното изменение на климата.

В изследването се отбелязва, че 42 % от целия руски експорт се пада на страните от ЕС. „Въглеродният сбор за внос в ЕС ще се превърне в ново предизвикателство за руските износители, особено в такива сектори като нефтохимията, металургията и производството на торове. Русия заема второ място след Китай по обем на въглероден експорт в ЕС: около 150-200 млн. тона годишно за всички стоки и услуги, според данните на ОИСР“, пишат авторите.

Каква е цената ?

„Ако не се вземе обаче предвид частта от стоки и услуги, които засега не са включени в схемата за търговия с квоти на емисии парникови газове, например, транспортните услуги, то тогава облагаемата основа за новия данък ще бъде около 100-160 милиона тона, което ще доведе до допълнителна тежест за експортьорите (износителите) от Русия от порядъка на 3-4,8 млрд. долара годишно“, отбелязват от BCG, посочвайки, че даденото изчисление е основано на предположенията, че ще бъдат облагани всички емисии. Възможен е обаче и алтернативен вариант, при който с налог ще се облагат само емисиите, надхвърлящи зададени, установени показатели.

В Русия засега няма вътрешни механизми, аналогични на ETS (Emission trading scheme – схема за търговия с квоти емисии парникови газове) за разлика от Китай, Швейцария, Норвегия и Корея, а също така липсват договорености за синхронизиране с европейската система. В Япония съществува въглероден данък, въпреки че не е ETS, а в САЩ системата присъства в отделни щати.

Експерти предупреждават, че въвеждането на въглероден данък неизбежно ще повлече след себе си повишаване на стойността на руските стоки в редица сектори, което от своя страна може да доведе до промяна на позицията на кривата на разходите и изостряне на конкурентната борба за руските играчи в ЕС, особено в енергийния и металургичните сектори, където има стоки с ниска добавена стойност. Най-голямата част от бремето от новия въглероден данък по всяка вероятност ще се падне на енергийния и металургичните сектори на руската икономика, смятат от BCG.

Глобални промени

„В някои сектори руските компании може да загубят дела си на пазара в ЕС предвид по-високата въглеродна интензивност в сравнение с други страни. Например, за производителите на азотни торове въглеродният данък може да стане изключително висок, достигайки до 40-65 % от настоящата експортна стойност на торовете“, предполагат икономисти.

В други сектори обаче може да изтласкат конкурентите си от други страни: например на пазара на стомана руските производители притежават по-конкурентна структура на издръжка и по-ниски въглеродни следи в сравнение с Китай.

„При средна себестойност на стоманата от 480-500 долара допълнителен въглероден данък около 55 долара ще означава за китайските производители, че издръжката надхвърля настоящите пазарни цени на стоманата от 530 долара за тон. Руските производители, при средна себестойност на тон стомана от 320-340 долара и данък около 47 долара за тон ще могат да запазят ниски цени“, разсъждават те.

Тази мярка може коренно да промени структурното предимство на един от големите световни пазари. Например високите цени на руския суров петрол може да доведат до това, че европейските производители на химическа продукция да започнат да купуват повече горива от Саудитска Арабия, където добивът е с малка въглеродна следа. А китайската или украинската стомана, произвеждана с използването на доменни пещи ще стане по-малко конкурентоспособна в ЕС в сравнение със стоманата от други страни, където тя се произвежда с по-ниски въглеродни емисии.

Какво да се прави ?

Подробности и срокове за въвеждане на новия данък още се обсъждат и трябва да бъдат одобрени от законодателните органи. Голяма е обаче вероятността към вноса да бъде приложен механизма „въглеродно ценообразуване“ и компаниите следва да бъдат готови за това, отбелязват от BCG.

“Ще спечелят тези, които ще могат своевременно да адаптират технологиите и изискванията съгласно стандартите на ЕС. Работата по прехода към нови стандарти също така може да варира по сложност. В зависимост от конкретна ситуация например, в един случай може да се изисква пренастройване и прецизиране на отчитането – може да се запази в рамките на период от около година, а в друг – дълбоки промени в производствените процеси и технологии, които ще изискват инвестиционен цикъл от поне три до пет години“, коментира Антон Косач, управляващ директор и партньор в BCG.

Партньорът, експерт и директор на BCG Константин Полунин е уверен, че независимо от настоящата неяснота относно механизмите и сроковете за въвеждане на въглероден данък, търговията трябва да се готви отсега за новите правила, докато все още разполага с време. „Очакваме, че новият данък може да бъде въведен още в края на 2021 – началото на 2022 години. Дотогава трябва да се изработи стратегия и да се направят първи стъпки по внедряване както на ниво държава, така и на ниво компании експортьори. Крайно важно е да се гарантира диалог с ЕС, преустройство на вътрешното регулиране и подкрепа на стратегически „въглеродните сектори“, подчертава той.

„Компаниите трябва да започнат да измерват въглеродните си следи, да проследяват разходите за въглеродни емисии и влиянието им върху общите  разходи, да планират дейностите си при различни сценарии за развитие на събитията, а също така и да се включат към процеса на формиране на държавни политики в този сектор. Тези, които се справят по-добре с тази задача във всеки от секторите, не само ще получат конкурентно предимство в Европа, но и ще изпреварят по-малко адаптивните конкуренти от други страни, тъй като все повече страни въвеждат финансови стимули за производителите в рамките на мерките срещу промяната на климата“, заключава Полунин.

По ПРАЙМ