Foreign policy: Как Средиземноморието се превърна в центъра на геополитическа буря
В средата на август гръцки и турски кораб се сблъскаха в Източното Средиземноморие, което повиши напрежението в един от най-интензивните морски надпревари, които регионът е виждал през последните 20 години, пише списание Foreign policy, цитиран от агенция “Фокус”. Кризата започна няколко дни преди това, когато турски кораб започна сондажи в търсене на природни ресурси край остров Кастелорцо – води, които Атина счита за свое морско пространство.
И повече от всякога това напрежение рискува да се превърне в многонационален конфликт. В жест на подкрепа за Гърция срещу Турция, Франция изпрати военни кораби в спорните води, като обеща, че това е само началото. Египет и Израел, които провеждат редовно двустранни военни маневри, също показаха своята солидарност с Атина. Трябва да се има предвид и факта, че Египет и Франция вече се намират в състояние на конфликт с Турция на територията на Либия, което кара някои наблюдатели да се страхуват, че последващо увеличаване на напрежението ще доведе до опасна криза в региона.
Как се стигна дотук?
В продължение на десетилетия, Средиземноморието представляваше възел от проблемни граници, засягащи най-вече проблема около о. Кипър. Но в последните пет години залежите на природен газ по бреговете, превърнаха Източното Средиземноморие в ключова стратегическа арена, където се засичат интересите и на по-големи играчи. Италия и Франция играят важна роля в това отношение, което поставя обтегнатите отношения между ЕС и Турция в още по-лошо състояние
Промяната дойде най-вече след като през 2015 г. италианският сондажен кораб на компанията Ени откри огромни залежи на природен газ в египетски териториални води (находището Зохр). Ени, който е движещата сила и зад сондажите около Кипър, започна да разработва план за комбиниране на кипърските, египетските и израелските залежи с цел създаване на възможност за газохранилище, което ще снабдява Европа с течен газ на доста добра цена.
И макар икономически да е перфектна идея, геополитически тя срещна проблеми. Тъй като това оставя никаква роля за Турция и планираната от нея газова тръба към Европа, което е част от плана Турция да стане газов хъб в региона. През 2018 г. френският енергиен гигант „Тотал“, който е и третата по големина европейска компания що се отнася до доходи, удари повторно Турция, като сключи сделка с Ени за участие във всички сондажи, планирани и извършвани около Кипър, което от своя страна вкара Франция в играта. По същото време Република Кипър се съгласи да доставя газ в египетски фабрики, където той ще бъде втечняван. Малко по-късно Израел се съгласи на същата сделка.
Турция изказа своето недоволство като започна серия операции от типа на „въоръжената дипломация“, пращайки свои сондажни кораби около Кипър, всеки от който с подобаващ военен ескорт. Правейки това, Турция обяви че защитава правата на турските киприоти и на призната само от Анкара севернокипърска република. С всеки турски ход обаче коалицията Кипър-Египет-Израел-Гърция получаваше все повече подкрепа от Италия и Франция, както и САЩ, всяка от които държави има огромни инвестиции в разработването на средиземноморския газ. За Турция, подкрепата на нейните натовски съюзнични на тази група представлява предателство.
Ролята на Либия
В опит да се сдобие с повече легални лостове, Турция сключи през ноември 2019 г. демаркационно споразумение с либийско правителство на националното единство в Триполи. Споразумението беше придружено и от военно сътрудничество, според което Турция ще помогне на Триполи в бойните действия срещу Халифа Хафтар, който се опитва да обедини страната под своята власт и е подкрепян от Франция и Египет. Това включи Анкара в либийската гражданска война.
Имайки подкрепата на демаркационното споразумение, Анкара се намира на по-добри юридически позиции от преди, поради което изпрати своя кораб „Орук рейс“, акомпаниран от пет военни кораба, към спорните води около остров Кастелорцо.
Какво следва?
Има силни желания на много европейски държави да спрат последващата ескалация на напрежението в региона. Макар да подкрепят Гърция, нито Египет нито Израел могат да си позволят да бъдат въвлечени във военен конфликт с Турция в Източното Средиземноморие. ЕС подкрепя Гърция и Кипър, но страните в блока са разделени по въпроса как да се справят с кризата. Гърция, Кипър и Франция защитават строги мерки срещу Анкара, докато Италия, Малта и Испания са против (и трите държави имат подобни на турските интереси в региона).
Германия, която в момента председателства съвета на ЕС, може да счупи това равенство. Макар Берлин обикновено да предпочита френската политика в Средиземно море, все пак иска да държи Анкара близо до ЕС, макар Турция да играе по ръба на бръснача. Ако турската страна направи една грешна крачка, и ЕС и САЩ ще застанат твърдо на гръцка страна. Тънката линия, която Анкара не може да премине, е о. Крит, където има големи залежи на нефт и газ. Макар да е призната за гръцка територия, картата на Турция и Либия, вкарва тази територия към Либия. Ако Турция изпрати свой кораб там, това ще бъде последната капка. Но за сега, Анкара не го прави.