Китайското икономическо възстановяване ще се осъществява чрез въглища

Автор: Мери Хътцлер

Подобно на много страни, китайската икономика се възстановява от блокирането, причинено от пандемията на коронавирус. За разлика от много тях, Китай използва за целта въглища. Това не е първият път, когато Китай стимулира икономическото си възстановяване, използвайки въглища. Така бе и след финансовата криза и глобалната рецесия през 2008–2009 г. Понастоящем Китай планира да изгради повече от 200 GW мощности за производство на въглища - почти същото количество въглищна мощност, каквото в момента има САЩ в своя генериращ парк. След като те бъдат построени, Китай ще има повече капацитет за изгаряне на въглища от всички американски централи за ел. енергия. Чрез изграждането на инсталации за изгарянето им, които работят в продължение на 50 или повече години, Китай поставя по-голям акцент върху икономическото възстановяване, отколкото на Парижкото си споразумение да достигне пикови емисии на въглероден диоксид до 2030 г. - само след 10 години.

Нарастване на капацитета на въглища и разрешителни за строеж

Когато Китай преди десетилетие се изправи пред икономически катаклизми, правителството предостави огромни количества стимули в икономиката, като държавните предприятия харчат големи суми пари, за да компенсират срива в износа, което доведе до увеличаване на търсенето на електроенергия. Според статистическия преглед на BP от World Energy 2020, Китай увеличи броя на ТЕЦ, съответно потреблението на въглища нарасна с 13% между 2009 и 2011 г.

Докато държави, като Япония и Индия, изграждат електроцентрали, работещи на въглища, Китай добавя най-големия капацитет за добив на въглища в сравнение с тях. Той добави нови 32 GW мощности на въглища през 2018 г. и още 44 GW през 2019 г. Почти 100 GW са в процес на изграждане, а други 105 GW са или разрешени, или кандидатстват за разрешителни.

Като очевиден ход за стимулиране на вътрешната си икономика, Китай е увеличил броя на новите си въглищни централи над планираните. Между 1 и 18 март 2020 г. властите в Китай разрешиха за изграждане на повече въглищни ТЕЦ (7 960 MW), отколкото през цялата 2019 г. (6,310 MW).

Местните правителства предпочитат въглищните електроцентралите, като инструменти за икономическо развитие и за основната мощност, която те осигуряват, което е от съществено значение за надеждността, особено по време на пандемия като тази на COVID-19 и болниците се нуждаят от електричество, за да работи медицинското оборудване непрекъснато, поддържайки живота на болните. Китай има значителни собствени запаси от въглища - 142 милиарда метрични тона към края на 2019 г. - 13% от общите в света. Въглищата са сигурен енергиен източник и надеждно генериращо гориво.

Китайски профил за въглища през 2019 г.

Докато глобалното потребление на въглища намалява през 2019 г. с 0,6%, в Китай то се увеличава с 2,3% и е 51,7% от общото потребление на въглища в света. В Китай въглищата участват в производството на 57,6% от използваната енергия в страната. Въпреки по-ниското използване на въглища в световен мащаб, световният капацитет от ТЕЦ на въглища се увеличи с 34 GW през 2019 г. - първото нетно увеличение на мощност от 2015 г. Близо две трети (43,8 GW) от нововъведените 68,3 GW мощности са построени в Китай.

От 2000 г. насам общияткитайски парк/капацитет на въглищни ТЕЦ нарасна пет пъти и сега възлиза на 1040 GW - почти половината от общия му капацитет. Китай е една от 80-те държави в света, използващи въглища за енергия /, спрямо 66 държави през 2000 г./. Въглищата са генерирали 36% от електричеството в света през 2019 г., близо до най-високия си дял от десетилетия насам и по-голям дял от всички други генериращи източници. Китай обаче почти удвои собствения си дял, генерирайки 65% от електроенергията си от въглища през 2019 г., използвайки много нови ТЕЦ на въглища с генератори на средна възраст 14 години.

Очакванията на Китай за 2020 г.

Китай наскоро обяви, че ще ограничи мощността на въглища на 1100 GW, спазвайки 13-ия си петгодишен план, и ще ограничи броя на въглищните мини до 5000 до края на 2020 г. Инсталираната в Китай мощност на ТЕЦ на въглища възлиза на 1,040 GW. През 2019 г. експлоатираните въглищни мини възлизат на    5 268. Китайското правителство планира да направи въгледобивната си промишленост по-ефективна, като намали „остарелия“ производствен капацитет, като същевременно повиши капацитета в големите производствени региони, където тези мини дават над 96% от вътрешната продукция през тази година.

Страната планира да изгради модерни и мащабни открити и подземни мини в провинциите Шанси, както и в регионите Вътрешна Монголия и Синдзян, прехвърляйки добива на въглища от гъсто населените Източни и Южни райони на страната на Север и Запад, като използва огромните запаси от въглища там. Планът за преструктуриране няма да намали вътрешните доставки, а по-скоро ще повиши общата ефективност на индустрията и ще намали производствените разходи. Китайският национален добив на въглища достигна 1,47 милиарда тона от януари до май 2020 г. – и е увеличен с 0,9% спрямо същия период на миналата година.

Китай е използвал въгледобивната си промишленост, за да се възстанови от минали икономически кризи и вероятно ще го направи и в бъдеще, тъй като се възстановява от икономическата криза предизвикана от пандемията на коронавирус. С над 200 GW мощност на въглища в процес на изграждане или планирани, ако бъдат изградени, страната ще има по-голям капацитет за изгаряне на въглища от всички американски ТЕЦ на въглища. Ясно е, че Китай осигурява надеждна и сигурна енергия предвид големите количества запаси от въглища в страната - четвърти по размер в света.

------

Мери Хътцлер е отличен старши сътрудник в Института за енергийни изследвания, Вашингтон. Тя работи повече от 25 години в Администрацията за енергийна информация (EIA), където специализира в събирането, анализа и прогнозирането на данни и за известно време е била действащ администратор.

Мери Хътцлер свидетелства през юли, 2014 г. пред Сената, на подкомитета по външни работи по международно развитие и външна помощ, икономически въпроси, международна защита на околната среда и мирния корпус. Изслушването беше озаглавено „САЩ. Последици за сигурността на международните политики и проблеми в областта на енергетиката и климата. "