Системи за съхранение на енергия и за улавяне на въглероден двуокис ще могат да се финансират по реформираната схема за търговия с емисии

Във връзка с Парижкото споразумение за климата и в частност ограничаване на покачването на средната температура под 2 градуса по Целзий, Брюксел стартира реформираната  четвъртата фаза на Европейската схема за търговия с емисии. (Директива 2003/87/ЕО - Реформирана СТЕ в IV-та Фаза ).  Това обясни по време на конференцията на БФИЕК Боряна Каменова от министерство на околната среда и водите.

Както е известно средствата, които страната ни получава от търговията с емисии отиват във Фонд Сигурност на електроенергийната система и с тях се дава възможност за финансиране на редица енергийни проекти, включително и свързани с енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници.  Новата реформирана схема за търговия с емисии ще дава възможност и за финансиране на обекти за съхранение на енергия, както и за улавяне на въглероден двуокис.


Новата схема за търговия с емисии цели постигане от страна на ЕС през 2030 г. от най-малко 40 % спрямо равнищата от емисии от 1990 г. , като секторите, които фигурират  в ЕСТЕ (Единната схема за търговия с емисии)  трябва да намалят емисиите си с 43 % спрямо 2005 г.  Каменова припомни, че с т.нар. летен пакет от 2015 г. е и решението за създаване на резерв за пазарна стабилност. Именно на основата на него е и изготвената реформа за търговията с емисии.

В структурата на реформираната система за търговия с емисии влизат два фонда – Фонд за иновации и Фонд за модернизация.

Създават се също така Резерв за пазарна стабилност и Резерв за нови участници (NER).
Предвижда се Резервът за пазарна стабилност да бъде допълван с квоти, останали неизползвани поради закриване на инсталации или значителни промени в производството.


Основна цел на решението за реформиране на схемата за търговия с емисии и създаването на новите инструменти е да се подобри устойчивостта (на ЕСТЕ) спрямо значителни пазарни сътресения и справяне с огромния генериран излишък от квоти чрез въвеждането на автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг от 2019 г., обясни Каменова.

Резервът за пазарна стабилност е вид  допълнителна мярка към вече договореното отлагане на тръжната продажба на 900 млн. квоти до 2019 г. (т.нар. „беклоудинг“) и независимо от други структурни мерки за стабилизиране на Схемата, обясни Каменова. Тя припомни също, че инвестиционните приоритети в реформираната схема за търговия с емисии са свързани с подобряване на енергийната ефективност, модернизиране на енергийните мрежи, вкл. И топлофикационните тръби и мрежите за пренос на електроенергия, увеличаване на междусистемните връзки, производство и използване не електроенергията от ВЕИ, диверсификация и модернизация на енергийния сектор и други.


По думите на експерта от екоминистерството, от 2021 г. делът на квотите, подлежащи на продажба чрез търг представлява 57 % от квотите в целия „cap” (приблизително 15,5 млрд. квоти), от които 2 % (310 млн. квоти) ще бъдат предназначени за новия Фонд за модернизация. Това представлява различен подход към съществуващия начин за определяне на максималния размер на наличните квоти за безплатно разпределение, което е резултат от изчисление, а не от процент от общите квоти на ЕС.
От тръжния дял 90 % са предвидени за разпределение между държавите - членки на база верифицираните емисии, а 10 % са предвидени като механизъм за солидарност, растеж и междусистемни връзки – за държавите -  членки с БВП на глава от населението под 90 % за средния в ЕС (в т.ч. България). Останалите 43 % ще бъдат използвани за безплатно разпределение за сектори , изложени на риск от изместване на въглеродни емисии и за Фонда за иновации.




Безплатното разпределение на квоти се запазва, като в периода 2021-2030 г. се очаква да бъдат разпределени безплатно около 6,3 млрд. квоти. Въпреки това трите основни аспекта предопределящи го – ползватели на специфични емисии, класификация на секторите и нива на активност са ревизирани:

Запазват се действащите 54 на брой показатели за специфични емисии или т.нар. бенчмарк , като техните нива са актуализирани с оглед отчитане на технологичния прогрес при инсталациите и избягване на незаслужени печалби в съответствие с наблюдаваното средно подобрение при първите 10 % най-ефективни инсталации в сектора за периода 2007-2008 г. Стойностите на показателите са коригирани с определен процент на отклонение според степента и темпа на прогрес в даден отрасъл.

Заложено е по-често преразглеждане на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на инсталациите , което ще гарантира, че подкрепа се оказва на предприятията и секторите, в които се реализира растеж.

За целта се предвижда приемане на решение за периода 2021-2025 г., базирано на историческите нива на активност от 2016-2017 г. Взетото решение за периода 2026-2030 г. базирано на историческите нива на активност от 2021-2022 г. и въз основа на прилагане на годишното намаление за всяка година между 2008 – 2028 г.

С цел запазване на дела на подлежащите на продажба чрез търг квоти съгласно чл. 10 за всяка година през която сумата на безплатно разпределените квоти не достигне максималното възможно количество при спазен дял на квотите за продажба чрез търг, останалите неразпределени безплатни квоти до това количество се използват за предотвратяване или ограничаване на намалението на безплатното разпределение с оглед спазване на дела на разпределените чрез търг квоти през следващите години. Тоест до 3 % от общото количество квоти, подлежащите на продажба чрез търг се използва, доколкото е необходимо за увеличаване на максималното количество, което е на разположение.


Продължава безплатното разпределение на квоти за производството на електроенергия, но при нови правила. Подкрепяните инвестиции трябва да са насочени към безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика и да постигат дългосрочните цели на Парижкото споразумение. Ограничена е до 40 % от разпределените на държавите - членки тръжни квоти , които ще се използват на равни части в съответните години в периода 2021-2030 г. и с опции за 10 държави - членки с БВП под 60 % от средния за глава от населението в т.ч и България.

От Фондът за модернизация няма да се подкрепят съоръжения, използващи твърди изкопаеми горива. Предвидена е възможност за дерогация за устойчиви топлофикационни мрежи.

Най-малко 70 % от този фонд могат да се използват за подкрепа на инвестиции за производство на електроенергия от ВИ, за подобряване на енергийната ефективност, съхранение на енергия , съоръжения за улавяне на въглероден двуокис,  модернизиране на енергийните мрежи. Фондът се управлява от държавите - членки, ЕИБ осъществява търговията с квоти и управлява приходите отпуснати на съответна държава - членка на ЕС след решение на ЕК. До края на тази година се очаква вторично законодателство по този въпрос и все още няма яснота по критериите за избор на проекти.
Фондът за модернизация ще стартира началото на операциите през 2021 г.

Фондът за иновации ще дава еднакви възможности за финансиране и достъп на всички оператори, без да се толерират конкретни компании. Критериите обаче също се очаква да са готови към края на тази година.

Важно е да се знае, че старите квоти до 2020 г. имат безсрочна валидност. Новите квоти обаче няма да могат да се използват за 2020 г. и бизнесът трябва да предвиди това. В допълнение до 30 септември 2019 г. трябва да се представи списък на инсталациите, попадащи в обхвата на директивата за 5-годишния период, който започва от 1 януари 2021 г. Безплатно разпределение на квоти ще може да се прави само за инсталации, за които е подадена информация. Новите законови изисквани пък от страната ни трябва да бъдат въведени в законодателството до 9 октомври.