Инвестиции от 1 трилион долара ще се необходими за ключовите метали в енергийния преход до 2035 г.

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2115
article picture alt description

Инвестиции от над 1 трилион долара  ще са необходими за металите, които ще играят ключова роля в енергийния  преход - алуминий, кобалт, мед, никел и литий  през следващите 15 години, само за да се отговори на нарастващите изисквания за декарбонизация. Това е почти двойно повече от инвестираните през предходните 15 години. Това заявяват в новия си обзор анализаторите от WiidMackenzie.

„Може да се спори както за темпото, така и за мащаба на енергийния преход, но критичното значение  на металите за осъществяването му е без съмнение. Казано по-просто - енергийният преход започва и завършва с металите. Ако искате да генерирате, предавате или съхранявате ниско / безвъглеродна енергия, имате нужда от алуминий, кобалт, мед, никел и литий“, коментират от Wood Mackenzie.

Положението за няколко метала е лошо и се влошава, а цените за повечето са много под дългосрочните стимули. Инвеститорите не са напълно убедени, че пътят към възстановяване е осигурен и това е разбираемо, смятат от консултантската компания, като напомнят правителствените пакети от стимули за стартиране или ускоряване на процеса на декарбонизация. Възвръщаемостта в този тип дейност е доста трудна и предвид факта, че самите компании също трябва да осъществят декарбонизация на дейността на собствените си компании.

„Това поставя фундаментални въпроси - и не само за потребителите на тези метали, които ще разчитат на предвидими, достъпни и, за някои и етични доставки. Ако производителите не могат да отговорят на най-основните нужди на потребителите, със сигурност ще дойде време, когато ще намерят начини за внос на ненадеждни суровинни компоненти и да ги включат във веригата за доставки “, смята Julian Kettle, Wood Mackenzie Vice Chairman of Metals and Mining.

Освен това производителите на металите, които ще играят ключова роля в енергийния преход стават все по-съзнателни по отношение на въглерода. Много от тях определиха цели за нетни нулеви въглеродни емисии. Някои  разтовариха високовъглеродните си активи и / или се сдобиха с нисковъглеродни заместители.

„Не става въпрос само за баланса на портфейла. Зеленият дневен ред ще окаже дълбоко въздействие върху начина, по който тези компании добиват и рафинират метали, като операциите с по-ниски въглеродни емисии са все по-голям приоритет.

Това отчасти обяснява възраждането на интереса към събирането и използването на скрап. Увеличаването на зависимостта от вторичния метал ще помогне за постигане на целите за устойчивостта, намаляване на капиталовите изисквания и намаляване на въглеродния отпечатък на производството“, смята Kettle.

В същото време той припомня, че събирането и сортирането на скрап от една страна са проблематични, а от друга – металът „втора ръка“  не може да се използва в доста от секторите, които са в основата на енергийния преход като например, електрическото окабеляване, а и не само то, които изискват използването на метали от „първа ръка“.

„Зелените енергийни доставки и производство са на преден план и оптимизацията на портфолиото сега е задължителна за дневният  ред на всеки борд. Изглежда, че повратната точка е неизбежна“, казва още Kettle.

Очакването е въглеродът да се превърне в неподлежащ на договаряне компонент, допълва той.

Индустрията се озовава на същия кръстопът, на който беше и преди, казват от WoodMackenzie. Краткосрочната перспектива обикновено е лоша с влошени пазарни основи, макар и в резултат на глобална пандемия, а не на прекомерна инвестиция в предлагането.

„Могат ли производителите да се позиционират за инвестиции в нови доставки, не само за да компенсират изчерпването на мините, но и за растеж на конвенционалните пазари и пазарите за енергиен преход? Могат ли да декарбонизират и да се ориентират във все по-сложното минно поле на пейзажа на ESG и да доставят очакваната възвръщаемост?

„Миньорите умело жонглират с противоречивите изисквания. Въпросът е дали са достатъчно умели, за да се справят с тази перфектна буря от проблеми и възможности “, заключава Kettle.

Световната банка

Преди това в докладът си Minerals for Climate Action: The Mineral Intensity of the Clean Energy Transition Световната банка определи седемнадесет основни метала, които ще са от критично значение за развитието на новата енергетика. В него като най-потребяван материал на енергийния преход се определя алуминият. За задържането на глобалната температура под 2 градуса по Целзий за целия период до 2050 г. ще са необходими да се добиват около 3 до 3,5 млрд. тона от изброените в доклада минерали и метали и използването им в слънчевата, вятърна, геотермална енергетика и системите за съхранение на енергия. При това  годишното потребление на три от тях – графит, литий и кобалт към 2050 г. трябва да се увеличат над 450 % от нивото от 2018 година.

Отделен раздел на доклада е посветен на рециклирането на материали.

В доклада се отбелязва, че дори ако процентът на рециклиране на метали като мед и алуминий бъде увеличен до 100%, възстановените суровини все още няма да бъдат достатъчни за задоволяване на търсенето от технологии за възобновяема енергия и системи за съхранение на енергия до 2050 г.

Европейската комисия

Неотдавна Европейската комисия обнови списъка на критичните суровини (critical raw materials) - стратегически важните ресурси, от вноса ,на които зависи Европейският съюз.

Сред тях са боксит, литий, титан и стронций. През 2011 годината, когато този списък бе публикуван за пръв път в него влизаха 14 суровини, докато днес броят им наброява 30.

Комисията отбелязва, че за акумулаторите за електромобили и съоръженията за съхранение на енергия ЕС ще се нуждае от 18 пъти повече литий и 5 пъти повече кобалт през 2030 година и почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 година в сравнение с настоящите обеми на доставки.

Днес 4 % от потребяваният в ЕС литий постъпва от Русия, а 78 % от Чили и 8 % от САЩ.

За удовлетворяване на растящото търсене и намаляване на зависимостта Европа се опитва да увеличи добива и преработката на литий. В частност комисията отбеляза в съобщението си, че в Европа се добива литий, но преработката му става в други страни.  

Един от ключовите метали, за които се говори във всички доклади е медта, а България от години заема челно място (в зависимост от различни фактори първо или второ) по нерафинирана мед.  

Така че този преглед на известната консултантска компания поставя доста въпроси и пред българския промишлен и добивен сектор и стимулите, които се предвиждат за енергийния преход.  Преди дни заместник-министъра на икономиката Стамен Янев ясно заяви, че енергийният преход в България ще засегне 13 промишлени сектора. Става въпрос за компании, които изнасят продукция за 20, 6 млрд. евро.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща