Боян Рашев: Първият евроданък ще бъде зелен

Боян Рашев, Forbes България

На 21 юли 2020 г. Съветът на Европа излезе с интересно решение: да въведе първите общоевропейски данъци, които да генерират директни приходи за бюджета на ЕС. Защото комисията иска да тегли дългове за справяне с корона кризата и зелено възстановяване. Номер 1 в списъка е за количествата нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки във всяка страна членка и трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Базовата му стойност се планира да е 80 цента на килограм, но реалните постъпления ще зависят и от нивото на икономическо развитие.

Това е началото на фундаментално изменение на основополагащи принципи на ЕС – като този за независимостта на фискалните политики на страните членки. Прекият ефект ще бъде ръст в цените на стоките в пластмасови опаковки, най-вече храни и напитки, но за мен по-интересни са екологичните аспекти.

По данни на Евростат България се оказва на второ място в ЕС по процент на рециклиране на пластмасови опаковки – цели 65% от всичкия такъв отпадък при 42% средно за ЕС. Значи сме зелени шампиони и данъкът не би трябвало да ни притеснява, нали?

Не съвсем. Защото опре ли се до реални плащания, ЕК би трябвало да стане малко по-придирчива към данните, които є изпращаме. Започвам с начина на смятане: процентът рециклиране на пластмасови опаковки = количествата събрани и рециклирани опаковки/количествата пуснати на пазара.

Числителят се следи изкъсо чрез стриктна система за проверки, но знаменателят са декларираните количества, за които фирмите плащат продуктови такси. Това е чист разход за тях и има сериозен стимул за недеклариране. Освен това все повече расте електронната търговия, а там съвсем нямат навика да плащат за опаковки. Институция, която да контролира всичко това, няма.

В бранша отдавна се знае, че на пазара има доста голямо количество недекларирани опаковки –наличните обеми са около 25-30% по-големи от декларираните. Евростат вероятно сериозно надценява процента рециклирани от пуснатите на пазара пластмасови опаковки в България и съответно подценява количествата нерециклирани опаковки!

България всъщност има огромна рециклираща индустрия за пластмаси. Германия и други страни от Западна Европа ни изпращат големи количества отпадък (често на отрицателни цени), който фактически се сортира и рециклира тук. Ние произвеждаме от него суровина с висока стойност. Така старите страни членки отчитат високи нива на рециклиране, а българският бизнес прави пари, създава добавена стойност и работни места.

Получава се така, че България може и да не рециклира толкова голяма част от опаковките на нашия пазар, но рециклира огромни количества пластмаси, изпълнявайки целите на други страни от Западна Европа.

Обаче коронавирусът и сривът в цената на нефта вкараха още едно ниво на хаос в системата. Пластмасите от първични суровини са толкова евтини, а натискът върху крайните цени на опакованите стоки е толкова голям, че никой не може да си позволи да вкарва в тях скъп рециклат и няма търсене за продукцията на рециклиращите заводи.

Пластмасата е най-евтиният, лек, устойчив и ефективен опаковъчен материал. За съжаление, има навика да се търкаля наоколо, но в същото време има многократно по-нисък въглероден отпечатък от всякакви алтернативи като дърво, хартия, стъкло, метал и др. Това означава, че замяната є неизбежно ще доведе до ръст на емисиите на СО2 и ще ни отдалечи от голямата цел на Зелената сделка – пълна декарбонизация на икономиката.

Още няма яснота как точно ще бъде приложен новият данък върху нерециклираните пластмасови отпадъци, а ефектите ще зависят от детайлите. Ясно е само, че бюрократите в ЕК ще вземат пари от джоба на всеки потребител и ще ги харчат по свое усмотрение „в името на Европа и планетата“. Не бих им ги дал доброволно, ама пита ли ме някой...