До 2023 година старт на системата за дигитални лични карти

192 млн. лева ще бъдат инвестирани в Национална схема за електронна идентификация до 2023 година предвижда Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19 за периода 2021-2025 година. Планът планира още 11 млрд. лева европейски средства инвестиции в прехода към по-зелена и цифрова икономика. До края на ноември всички заинтересовани страни могат да изпращат своите становища и предложения в Плана, който е на обществнео обсъждане в момента преди да замине в Европейската комсиия за одобрение. Но той трябва да успее да привлече допълнителни инвестиции или заемно финансиране. Инструментът цели бързо възстановяване от кризата с въвеждане на ключови реформи, които да улеснят прехода към кръгова икономика.  

От ПИК към дигитална лична карта

В момента Държавна агенция „Електронно управление“ би трябвало да бъде свързващото звено на цялата административна и цифрова реформа. Към момента за удостоверяването на идентичност при работа с държавните институции използваме квалифициран електронен подпис, различни персонални кодове (ПИК на НАП и НОИ, УКД на НЗОК), потребителско име и парола.По план през 2020 година МВР трябваше да завърши Националната схема з електронна идентификация. Но е видно, че това няма да се случи до края на годината.

Изграждането на системата за електронна идентификация и персонализацията ѝ в българските лични документи влиза в плановете на правителството по стълб Справедлива България заедно с дигитализацията на съдебната система и на редица регистри на държавната администрация. Според Плана изпълнението на проекта ще позволи на населението ефективно да се възползва от предлаганите от администрацията електронни публични услуги. Принудителното физическо дистанциране в резултат от разпространението на COVID-19 подчерта важността от изграждане на информационно общество, активно възползващо се от възможностите, които цифровите технологии предоставят, като изведе на преден план нуждата от ускорение и финализиране на цифровизацията на публичните услуги. Същевременно, ефективното оползотворяване на предимствата на електронното управление и възползването на населението от цифровите административни услуги изисква ускорено въвеждане на национална схема за електронна идентификация.

Основната цел на този компонент е ефективното укрепване на потенциала за устойчив растеж и повишаването устойчивостта на българската икономика чрез адресирането на възпиращи фактори в бизнес средата и разгръщане на потенциала на електронното управление за подобряването й.

Ускоряване на регистровата реформа

Ще завършим административната реформа и всички 17 000 регистри да бъдат вкарани в машинен четивен вариант, електронно здравеопазване и образование, цифрова свързаност на всеки гражданин  с публичния сектор чрез електронната идентификация са сред топ приоритетите, подчерта по време на секторното обсъждане на Плана вицепремиерът Томислав Дончев. За укрепване на електронното управление и разгръщане на потенциала му за подобряване на бизнес средата се осъществява регистрова реформа, свързана с обединяване, централизиране и цифровизиране на информационни масиви (регистри) на централната и местни администрации и осигуряване на междурегистров обмен на информация. По този начин ще бъдат оптимизирани стъпките, времето и финансовите ресурси, необходими на гражданите и бизнеса при техния контакт с администрацията. Изпълнението на реформаторските намерения ще позволи и повишаване на прозрачността на административните услуги и намаляване на човешкия фактор в тях. Това ще ограничи възможностите за корупционни практики. Регистровата реформа ще спомогне и процеса на планиране и прилагане на политики, подобрявайки възможностите за аналитични и автоматизирани справки и въвеждането на системи с изкуствен интелект в публичния сектор.

Кои регистри още се дигитализират за 150 млн. лева?

Дигитализация на процесите и в други администрации ще „глътне“ 150 млн. лева до 2025 година. Мярката предвижда дигитализация на хартиени масиви и подобряване на бизнес процесите на приоритетни администрации – Агенция по вписванията (Имотен регистър), Агенция по геодезия, картография и кадастър, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (вкл. масивите на регистрите на актовете за гражданско състояние и регистъра на населението, съхранявани в общините), Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, Национален осигурителен институт, както и дигитализацията на масиви на други администрации - всички областни и общински администрации (без масивите на регистрите на актовете за гражданско състояние и регистъра на населението) и администрации, чиито услуги са сравнително по-рядко използвани от българските граждани.

Реализацията на проекта е ключова за осъществяваната регистрова реформа.

Цифровата реформа далеч не е свършила

Кохезионната политика през структурните фондове на ЕС ще подкрепя прехода към управление, основано на потенциала на данните. Основен акцент е разширяването на обема на отворените данни, генерирани и обработвани от държавните институции и бизнеса и улесняването на споделянето им. За постигане на максимален ефект се залага на интегрираност и синергия на тези мерки с инвестиции в осигуряване на свързаност чрез мрежи с висок капацитет, финансирани в рамките на Плана. За извличане на максимални ползи за обществото от цифровата трансформация на публичния сектор ще се подкрепя осигуряването на надеждна, функционална и достъпна споделена инфраструктура и облачни услуги както и за централизирани и хоризонтални решения за е-управление.

Кибер-сигурно е-управление

Задълбочаващата се цифровизация на публичния сектор извежда на преден план необходимостта от обезпечаване на високо ниво на киберсигурност. Ще се подкрепя развиването и подобряването на централизирани механизми и инструменти за сигурна защита на данните и публичните услуги при прилагане на най-високи стандарти за киберсигурност.

2 553.5 милиона лева предвижда стълб четири Справедлива България в Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 за периода 2021-2025 година. Средствата се разпределят в няколко приоритетни области- бизнес среда, социално включване, здравеопазване.

Планът за възстановяване и устойчивост след COVID -2019 планира инвестиции в няколко стълба –Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България. От предвидените 11 млрд. лева най-много се заделят по стълб Зелена България-37%, на второ място за Свързана България с дял от 22%, на трето място Справедлива България с 21% и Иновативна България с дял от 20%.