Водородната стратегия на България залага на ВЕИ, хидроенергийни мощности и ядрена енергия
Най-сериозно приложение и търсене се очаква първо в транспорта и промишлеността
България притежава значителен потенциал за внедряването на водород до 2030 година. Това сочат двата сценария (висок и нисък) за търсенето на водород в страната ни, според водородната стратегия. Предполага се умерено търсене в транспорта, ограничено в авиацията , промишлеността, строителния сектор.
За да се покрие очакваното търсене на водород и заместването му в тези и други сектори, които сега разчитат на фосилните горива в страната ще трябва да се инсталират от 0,6 до 1,1 GW за възобновяеми енергийни източници, от които а се произвежда зелен водород чрез електролиза. Част от търсенето на водород до 2030 г. и в двата сценария се предполага, че все още ще бъде покривано от водород на фосилна основа, произвеждан от изкопаеми горива. В националният си план за енерегтика и климат инсталирана мощност през 2030 г. се оценява на от 0,95 GW от вятър и 3,2 GW от слънце, генериращи около 6,7 TWh променлива електроенергия от възобновяеми източници (през 2030 г.) Най-много, както става ясно от прочита на документа търсене и приложение на водорода се очаква в транспортния сектор, но се обръща внимание и за промяната на транспортната инфраструктура в резултат на масовото навлизане. Много слабо приложение в отоплението и охлаждането. Затова например внедряването на водорода в строителния сектор се очаква едва след 2030 година.
В същото време в документа се посочва, че техническият потенциал за производство на електроенергия от възобновяеми източници в България изглежда значително по-голям.
Изграждането на допълнителни възобновяеми мощности за производство на водород е осъществим сценарий, се предполага в документа. Доста деликатно се посочват и възможностите за производство на водород с помощта на АЕЦ.
Годишните разходи за производство на зелен водород (включително разходите за възобновяеми източници на електроенергия), за развитие на транспортната инфраструктура (или адаптиране на съществуващата) и достигането до крайни потребители в разглежданите сценарии ще достигнат съответно 130 и 230 милиона евро. Тези дейности ще генерират добавена стойност в местната икономика, включително и чрез създаване на работни места в производството, строителството и експлоатацията на водородни технологии и ще допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове, се казва в документа. Съгласно европейския сценарий EUCO3232.56, българските емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени с 18 Mt CO2 през 2030 г. в сравнение с 2015 г. При разглежданите сценарии внедряването на водорода може да допринесе с 0,3 - 0,4 Mt CO2 за тази цел, което е еквивалентно до 1% - 2% от необходимото намаляване на емисиите, се посочва в документа.
Освен това се посочва, че „излишната“ електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни мощности, ще се използва за производството на водород. България очаква около 47 GWh електроенергия от възобновяеми източници да бъдат предназначена за производство на възобновяем водород до 2030 г. За да постигне целта си за възобновяеми водород, България очаква общи инвестиции от около 3,45 милиона евро. Планира се пилотен проект за производство на водород с обща инсталирана мощност 20 MW. Въз основа на този проект ще бъде анализирано по-нататъшното развитие на водородния капацитет след 2030 г.“, се заявява още във водородната стратегия.
В частта за оценка на възможностите се разглежда потенциалът за производство на водород и неговата роля за гъвкавостта на енергийната система.
Техническият потенциал на променливата енергия, произвеждана от възобновяемите източници в България е 5 пъти по-висок от прогнозираното търсене на електроенергия през 2030 г. Потенциалът от „излишък“ при производство на електроенергия може ефективно да бъде използван за производство на водород с електролизатори, използващи възобновяема електроенергия. Този вариант би бил важен, тъй като страната има сравнително нисък капацитет за взаимно свързване с други държави-членки на ЕС и следователно по-малко възможности за износ на потенциалните си излишъци от производство на електроенергия“, се предполага в доклад. Според него и базирайки се на Националния план за климат и енергетика, България ще използва до 2030 г. само 4% от техническия се потенциал за производство на електроенергия от възобновяеми източници, така че има голям резерв за изграждане на възобновяеми източници на електроенергия, насочени специално за производство на водород.
Съществуването на мощности за производство на ядрена енергия в България може да представлява конкретна възможност за разгръщането на водорода, се казва още във водородната стратегия на страната. Те основателно се мотивират и с ниския променлив характер на атомните електроцентрали, което осигурява възможност те да се използват при пълно натоварване. Този подход също така ще повиши коефициента на натоварване на инсталациите за захранване с водород и ще подобри тяхната икономическа осъществимост.
В стратегията се обръща внимание на това, че производството на водород от възобновяеми енергийни източници в бъдеще ще трябва да се конкурира на пазара с гъвкавите възможности за производство на електроенергия от хидроелектроцентралите. България има значителен инсталиран капацитет на помпени мощности. Както става ясно обаче от документа ма обаче какво да се желае по отношение на енергийната инфраструктура.
Водородната стратегия на България може да прочетете на: https://www.fch.europa.eu/sites/default/files/file_attach/Brochure%20FCH%20Bulgaria%20%28ID%209473033%29.pdf
В документът се отбелязва, че е базиран на данни до април 2020 г. Съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“ (FCH JU), в тясно сътрудничество с Европейската комисия - ГД „Енергетика“ са възложили проучването „Ролята на водорода в националните енергийни и климатични планове“. Проучването е проведено от консултантските служби Trinomics и LBST, става ясно от въведението.