Социалната грижа у нас - заобикаляният елемент във възстановяването от кризата

755 млн. лева се предвиждат в четвърти стълб Справедлива България за интегрирани грижи за възрастни хора, предвижда Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19. Този стълб е последен, но изключително важен така както масата има нужда от четири стола. Той обхваща дейности по довършване на процеса на е-правителство, е-правосъдие, е-управление, посочи вицепремиерът Томислав Дончев при обсъждането му днес. Сред акцентите са завършване на цифровизацията, новата идентификация през новите документи за самоличност, но с високия коефициент на възрастова зависимост, трябва да сме наясно, че трябва да създадем механизми за учене през целия живот, уточни Дончев. Може да разглеждаме четвърти стълб Справедлива България от Плана като четвъртият крак на масата, без който картината в реформата за дигитализация няма как да бъде стабилна и цялостна.

Георги Ганев: COVID-19 засили необходимостта от гъвкави дигитални социални услуги

Според икономиста Петър Ганев при изпълнение на реформите в плана трябва да бъдем по-гъкави. COVID-19 още повече засили необходимостта от адекватни социални услуги за най-уязвимите. За разлика от оперативните програма, той дава възможност да действаме по-адекватно и гъвкаво, сега ако отида в бюрото по труда с диплома за Средно образование и си търся работа най-вероятно няма да си намеря, защото не влизам в матрицата. Но най-важната реформа, която искам да видя е завършване на електронното управление и всеки безработен да не се реди на опавки в бюрата по труда, а да може електронно да се подписва и подава документи, подчерта Ганев.

В момента всички кадри от социалните услиги лесно се преквалифицират към по-перспективната професия учител и скоро няма да има хора, които да работят в тази сфера.

Според Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика отдавна признаваме, че има проблем в осигуряването на дългосрочната грижа, но целенасочено го заобикаляме. Дългосрочната грижа за възрастни хора е един от най-важните инструменти, който трябва да бъде развит. Но към момента нямаме изтоник на финансиране, който трайно и устойчиво да фокусира този проблем. Предлагам да се създаде специален социален фонд за насърчаване на социалната икономика, за да провеждаме реална политика за възрастните хора, хората с увреждания, хората, които току що са се пенсионирали и да използваме техния капацитет.

Иван Нейков: Дългосрочната грижа да се превърне в нов осигурителен риск

Липсва волята да превърнем дългосрочната грижа в нов осигурителен риск, подчерта Нейков, който е бивш министър на труда и социалната политика. Изследвайки страните от Г-20 ние сме единствената страна, в която липсва реаленс инструмент за професионално ориентиране, което възможно най-рано да даде възможност на човек да открие своите силни страни и да се обучава в тази сфера

Нямаме и друг инструмент, който е изключително важен, трябва да имаме национална система, в която всеки един момент да показваме какпацитета на региона, на общината в сферата на социалните услуги, нямаме реалната картина по региони.

Пандемията от COVID-19 показа, че степента на устойчивост на шокове на отделни системи в страната не е достатъчна, за да може да се гарантира в пълна степен адекватна и своевременна подкрепа и помощ за отделни групи от обществото, особено за уязвимите групи, признава Плана. Същевременно, проблеми свързани с приложимостта на образованието за реализация на пазара на труда, ниската степен на участие на възрастното население в обучения за квалификация и преквалификация, незадоволителното ниво на цифрови умения на работната сила и т.н. възпрепятстват способността на икономиката бързо да се приспособи към новите условия, които са резултат от кризата, както и да се гарантира бързо възстановяване на икономиката.

Квалификация през целия живот

Демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила. Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастното население е голяма, но участието в обученията за възрастни е слабо (2.0% за 2019 г., което е значително под средното за ЕС равнище от 11.3%).

Компонентът цели повишаване на квалификацията и уменията на работната сила за постигане на по-добро съответствие с развитието на пазара на труда, насърчаване на социалното включване на уязвимите групи (хора с увреждания, възрастни хора и деца, лица и семейства в неравностойно положение и др.) и повишаване на качеството и разширяване на обхвата на предоставяните социални услуги, въвеждане на интегрирани подходи при предоставянето на социални услуги, както и развитие на интегрирани услуги.

Реформата в областта на социалните услуги цели цялостно подобряване на качеството и ефективността на социалните услуги, както и гарантиране на достъп до социални услуги за всички лица, които имат нужда от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване качеството им на живот. Ключова дейност в рамките на тази реформа е изготвянето на Национална карта на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет. Тя ще бъде изработена на база на анализ на потребностите на местно ниво въз основа на обективни нормативно определени критерии в зависимост от броя на населението и демографския му профил. По този начин държавата ще поеме ангажимент за създаване на пълна мрежа от социални услуги в цялата страна в дългосрочен план.

755 млн. лева до 2024 г. се предвиждат за продължаваща подкрепа за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания. Проектът ще подкрепи продължаването на реформата на системата на социалните услуги за дългосрочна грижа. Предвидено е изграждане и оборудване на нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания, както извършване на строителни дейности и доставка на оборудване и обзавеждане с оглед реформиране на съществуващите домове за стари хора. Проектът има обособен компонент за повишаване на енергийната ефективност на социалната инфраструктура.

150 млн. лева за мобилност за хора с увреждания

150 млн. лева се предвиждат за лична мобилност и достъпност за хората с трайни увреждания Целта на проекта е да насърчи дейностите по осигуряване на лична мобилност и достъпност за хора с трайни увреждания за тяхното социално приобщаване, като се отчитат и специфичните им потребности. Предвидено е предоставяне на помощни технически средства, специализирани софтуерни програми, електронни технически средства за компенсация на сетивен дефицит, адаптирани моторни превозни средства, технически и медицински устройства, други подобни средства и приспособления, съобразно специфичните нужди, както и осигуряване на обучение на ползвателите за ползване на помощните технически средства и/или специализирани програми.

Подкрепа за социалната икономика

Ще бъде осигурена подкрепа за стартиращи и съществуващи социални предприятия, както и за субектите на социалната икономика чрез създаване на фокус-точки за насърчаване, промотиране, консултиране и съдействие за стартиране и развитие на социално предприемачество, подпомагане дигитализацията на (производствените) процеси на субектите на социалната и солидарна икономика, вкл. и в областта на зелената икономика. Общият планиран ресурс е 21.5 млн. лв. с период на изпълнение 2021 – 2024 г.

Национална програма за обучение на възрастни

Мярката цели повишаване на качеството и пригодността за заетост на работната сила чрез разширяване на достъпа и предоставяне на повече възможности за качествено обучение, използвайки възможностите на цифровите технологии. Предвидените основни дейности включват: изграждане на облачна среда и създаване, поддържане и администриране на виртуална платформа за обучение на възрастни (лица над 16 г.) в електронна среда, изграждане на мрежа от дигитални клубове и осигуряване на съвременно оборудване с компютри и друга техника и достъп до интернет, където лицата ще могат да ползват техниката, подпомагани от наставници, за участие в електронно и дистанционно обучение. Дигитални клубове ще бъдат изградени по места към местните читалища след подаване на апликационна форма.

Ще бъде създадена единна информационна база данни за онлайн курсове за обучение, а платформата ще бъде интегрирана с информационната система за оценка на компетенциите My Competence, платформата за доставчиците на обучение на Агенцията по заетостта, електронния регистър на центровете за професионално обучение на Националната агенция за професионално образование и обучение и др.

Развитие на „сребърна икономика“

Ще бъде стимулирано и развитието на т.нар. „сребърна икономика“ чрез насърчаване на по-дългото задържане на пазара на труда на възрастните хора чрез приспособяването на новата система за обучения към техните реални потребности. Общият планиран ресурс е 80 млн. лв. с период на изпълнение 2021 – 2024 г.

120 млн. лева за културната индустрия

Проектът опосредства социалното включване и сближаване чрез достъп до европейско културно съдържание. Общият планиран ресурс е 60 млн. лв. с период на изпълнение 2021 – 2024 г. Ще се  направи дигитализация на музейни и библиотечни фондове. Ще бъде цифровизирана част от фондовете, съхранявани в музейната и библиотечна мрежа в страната, и ще бъде изградена единна система за достъп до дигитализираното съдържание, което ще осигури на широката публика лесен достъп до образци на културното наследство, както и ще допринесе за повишаване на интереса към култура и образование и нивото на осведоменост в национален план. Общият планиран ресурс е 120 млн. лв. с период на изпълнение 2021 – 2026 г.

Цялостната картина

През следващия програмен период интервенциите по ЕСФ+ ще бъдат насочени към формиране и повишаване качеството на човешкия капитал, като основен фактор на производството, чрез заетост и социално включване. Ще се подпомага реализацията на пазара на труда и активното приобщаване на уязвими групи в заетост и социално включване, чрез повишаване на възможностите им за започване на работа, подобряване на уменията, квалификация и преквалификация. Усилията ще са насочени и към повишаване ефективността и устойчивостта на политиката в областта на социалното включване като способ за намаляването на социалните неравенства. Ще се подкрепя равен достъп до специализирана здравна и дългосрочна грижа, повишаване на качеството и разширяване на обхвата на предоставяните социални услуги. Започналата през 2014 г. реформа в системата на социалните услуги за дългосрочна грижа ще навлезе в основната си фаза като се предвижда да се закрият приблизително 60% от останалите специализирани институции за лица с увреждания, а всички съществуващи домове за стари хора се реформират в съответствие с новите критерии за качество. В рамките на изпълнението на заложените дейности в Плана за възстановяване и устойчивост се планира да се реализират основните строителни дейности и инвестиции в оборудване и обзавеждане, необходими за условно наречения „втори етап“ от реформата на системата на социалните услуги за дългосрочна грижа. От друга страна чрез финансиране на дейности за енергийна ефективност, саниране и обновяване на оборудване и обзавеждане в съществуващи социални услуги се цели повишаване на качеството на предоставяните социални услуги на потребителите. Тези основни инвестиции ще бъдат паралелно допълнени с дейности по Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г., а „меките мерки“ ще се финансират от Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 г.

Във всички дейности по е-правосъдие, електронна идентификация, електронни здравни и социални услуги в стълб Справедлива България ще се инвестират 2,5 млрд. лева публичен ресурс и се нарежда на трето място по отделен ресурс след стълб Зелена България и стълб Свързана България, изпреварвайки Иновативна България. Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19 предвижда близо 12 млрд. лева инвестиции в икономиката в периода 2021-2026 година.