Александър Урманов, Екопак: Хората не знаят, че по закон са задължени да изхвърлят разделно

В крайна сметка ние успяваме да съберем голямо количество разделно събрани отпадъци, но повече през сепариращата машина отколкото директно от контейнерите, признава Александър Урманов.

Александър Урманов е изпълнителен директор на "Екопак България" - най-голямата организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки в България с 42% пазарен дял и над 1100 членове.Той е изпълнителен директор на „Екопак България“ от август, 2020. Има над 20 годишен опит в мултикултурни организации в цяла Европа и Югоизточна Азия. Лидер с успешен опит във висши стратегически и търговски позиции, най- вече в сектора с бързооборотни потребителски стоки, приобщаващ и насочен към изпълнението и постигането на резултати. Александър Урманов е заемал редица ръководни позиции в сферата на продажбите, производството и услугите. Стратира своята кариера в Кока кола ХБК България, преминавайки през различни позиции достигайки до Регионален директор на Coca- Cola Bottlers Philippines,  Търговски директор на Coca- Cola Bottling Co. Consolidated Malaysia, Изпълнителен директор на Power Brands, Изпълнителен директор на Mundus services.
 

Г-н Урманов, отдавна говорим за разделно събиране. Спрямо последните години какви са резултатите, които отчитате в системите за разделно събиране?

Разделното събиране на отпадъци от опаковки през последните години, свързано с промяната в културата и смяната на поколението, дава все по-добри резултати. Факт е, че имаме по-голяма събираемост през контейнерите, по-често вдигане на контейнерите, което показва нарастване на желанието на потребителите да изхвърлят в съдовете за разделно събиране вместо в общия боклук. Това показва много стабилна тенденция, която ни прави оптимисти.

С колко е нараснала честотата на изхвърляне?

Много е специфично и зависи от спецификите на населеното място, защото представете си централна градска част с много население или пък населено място с много малко население. Честотата се определя от всеки конкретен град и от всяка конкретна локация. Дори в София има различна честота в различни локации поради натоварването. Някои зони са по-силно населени, знаете контейнерите се разпределят спрямо регламент на Министерството на околната среда и водите, на базата на броя на населението. Когато имате квартал като Младост, който е много гъсто населен с високи блокове, там нещата са много по-интензивни отколкото едно по-малко населено място, населено с къщи и там на квадратен метър населението е много по-малко отколкото в тези по-урбанизирани територии. Ние сме много гъвкави и винаги се опитваме да оптимизираме най-добрия вариант колко често да се вдигат контейнерите, така че хем да не притесняваме хората с пускане на камиони и затрудняване на движението, в същото време се опитваме да бъдем по-незабележими когато се извършват дейностите, така че да не създава напрежение за хората, живущи в него.

Какво количество отпадъци е събрало дружеството „Екопак“ спрямо година по-рано? Какво Ви е наблюдението сега в период на COVID-19?

Мога да ви дам три години назад, за 2018 г. около 101 000 тона отпадъци от опаковки. През 2019 г. сме събрали 107 000 тона. Това са отпадъците, които сме събрали. Тази година все още е трудна за прогнозиране, защото тя се затваря в края на януари като отчетен период. Но ефектът на COVID-19 ще промени картината. Някои сектори са силно повлияни, особено тези с пряка консумация, липсата на силен туризъм много повлия на резултата, така че тази година очакваме около миналогодишните резултати, няма да го има този ръст, който иначе виждаме всяка година.

Отчетите на Министерството на околната среда и водите показват изпълнението на целите за разделно събиране, но реално виждате ли промяна в потока на отпадъка от домакинствата? Ефективно ли е разделното събиране, във времето са обсъждани различни варианти за стимули и допълнителни такси за домакинствата…

Системата за разделно събиране на отпадъци в България е започнала през 2004 г. като ние се занимаваме само със събиране на отпадъци от опаковки, които са 35% от изхвърлените отпадъци от домакинствата. Екологичните организации с нашите системи обхващаме малко повече от 6 млн. жители. Много малки населени места не можем да обхванем, защото там не се генерира толкова и икономически е необосновано да се пътува дотам. Страната ни е избрала един от най-добрите модели, тъй като в Европа има много модели. Този, който Екопак е избрала от самото начало -триконтейнерният модел е и най-ефективеният, това е и моделът по който работят повечето страни в Европа. Екопак е единствената организация в България която изгражда система за разделно събиране на отпадъци от опаковки с трите цвята контейнери – син, жълт и зелен. Доказано е че при това разделяне ефективността на рециклиране при картона и хартията специално е в пъти по-висока.

По отношение на стимулите, те основно  са 2 вида - икономически и мотивационни. В повечето държави се прилагат и двата подхода и разбира се резултатите са много по-добри. В България също е въведен смесен подход, но все още не се прилага ефективно. От една страна организациите и общините трябва да образоват и мотивират хората посредством информационни кампании и инициативи, от друга – закона за управление на отпадъците е въвел разделното събиране като задължително, а не пожелателно действие и е предвидил санкции за гражданите , които не изхвърлят правилно отпадъците си. Тук контролът обаче не е достатъчен, за да може системата да работи максимално добре, дори не е популярно сред потребителите, че тези действия се наказват със глоба.  В някои държави има определени стимули за консуматорите, които събират разделно, те плащат по-малка такса общ битов отпадък, надяваме се тези практики да бъдат въведени и у нас.  За 16 години от въвеждане на системата в България все повече хора имат необходимостта да изхвърлят разделно, но все още виждаме хора, които не си правят този труд, дори контейнерите на повечето места да са един до друг те изхвърлят всичко в битовия, оттам нататък минават през сепаратора. В крайна сметка ние успяваме да съберем доста, но повече през сепариращата машина отколкото директно от контейнерите.

Може ли да кажете, от събрания отпадък колко от количеството е чисто?

Голям процент от отпадъка е годен за преработка, освен това всеки материал е различен. В България има много големи предприятия за преработка на отпадъци от опаковки, които са гарант за правилното развитие на държавата и по-скоро за екологичното равновесие, което искаме да постигнем. В крайна сметка в момента процесът е разделен на четири. Първи са производителите и вносителите на опаковки, които са длъжни да рециклират определено количество отпадъци от опаковки. Втори са кметовете и общините, които са задължени да организират системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки самостоятелно или да сключат договори с някои от организациите като нас. Те определят програми за управление на системите, те определят местата за разположението на цветните контейнери и графика за обслужване. Много е важно да разберете, че точките се определят от общината. Ние на база населението, искаме брой точки и вече общината ни казва кои точки можем да използваме, защото се съобразяват с графика за миене на улиците, с населението, със съпътстваща инфраструктура наоколо, така че да не бъдем в конфликт с другите системи на улицата. Трети сме ние организациите, отговорни за техническото обезпечаване, управлението на функциите, оптимизирането на системите в общината, както и предаването на всички тези отпадъци. И в крайна сметка има и структура на системите в общините по Наредбата за отпадъци от опаковки определя еднакъв стандарт за всички общини. Четвъртата страна в процеса е населението. Хората не знаят, че по закон са задължени да изхвърлят разделно. Санкцията е от 300 до 1000 лева, но сами разбирате, че това нещо не се прилага в момента.

В други европейски страни ако събираме разделно, такса битови отпадъци се преизчислява. Защо при нас това не е приложено до момента?

Вижте, при нас таксата битов отпадък трябва да се изчислява на такса генериран отпадък, а в момента се изчислява на база на данъчна оценка. Представете си парадокса, имате възрастна гражданка на столицата със 100 квадрата апартамент, която живее сама, имате четиричленно семейство в Люлин същият размер апартамент, представете си колко пъти повече отпадък се генерира от четиричленното семейство. Но възрастната гражданска ще плати по-голяма сума за такса смет само защото системата в момента е такава. Вярвам, че регулацията предстои да бъде променена, за да се отчита реално изхвърленото количество отпадък въз основа на това какво точно е генерирал дадения човек, даденото семейство.

Не сме ли узрели още затова? Какви са причините според Вас? За последните 5 години ситуацията не се е променила особено. Не се говори по тези теми. Няма изградена работеща система, а хората ако имат ясно конкретизирани правила, ще ги спазват.

Аз също мисля, че това е така. Политиците имат ангажимент да погледнат проблема доста по-дългосрочно. Според мен съществуващата регулация е отживявала времето си и трябва да бъде помислено за следваща такава, която да бъде съобразена със системите, които работят в Европа и дават резултат. Защото анонимността на това, което изхвърляш като отпадък е в основата на проблема, който трябва да решим.

Трябва да се промени политиката. Достигането на нулев отпадък и кръгова икономика, каквито са целите на ЕС изискват определени и по-адекватни мерки. Какви са следващите стъпки, какво трябва да се направи?

Никога не гледам на решението на проблема със създаване на санкции. Според мен стимулите за получаване на по-високо ниво на разделяне на боклука още на ниво домакинство е нещо, което ще дава за в бъдеще по-добри резултати. Ние самите работим в няколко зони, където имаме т.н. door to door събиране на отпадък директно от дома, където нещата се получават. Но дори и там някои семейства приемат този модел, други казват това ни затруднява, искаме да изхвърляме всичко общо, пък оттам нататък сметосъбиращите компании имат ангажимент да го събират, да го разделят, сепарират и изпращат по направление. Ако човек знае, че има икономическа изгода и би могъл да спести от данъка вместо да му наложим глоба, смятам, че е по-правилната посока. Няма да стане веднага и бързо, защото и Вие сама разбирате навиците не се изграждат от днес за утре. Но все повече младите хора прегръщат идеята за рециклиране, за втори живот на всяка опаковка, за още по-отговорно поведение от гледна точка на околна среда, така че образованието и навременните системи за обучение ще изиграят своята положителна роля. Имаме учебен център, но за жалост тази година покрай пандемията, той беше силно афектиран, защото не можем да събираме хора.

Вашата кариера се е развила преди това в една от най-големите бутилиращи компании в света- Coca Cola, как виждате ролята на индустрията, възможно ли е да има не само кампания за раздлено събиране на капачките, но и бутилките, които не е толкова трудно да бъдат събрани разделно?

Ние правим такива кампании. В момента разработваме кампания за разделно събиране на пластмасовите бутилки. Надявам се, когато финализираме договорките по нея и механизма да може да направим по-голяма реклама на кампанията в публичното пространство. Разработваме партньорство с големи вериги, което да ни доведе до по-голяма събираемост. Целта е вместо да замине в кофата за общия боклук, бутилката  да бъде разделена преди да потегли в неподходящата посока. Хранителните вериги са много благосклонни към такива инициативи. Пандемията много ни попречи, искахме да започнем в началото на септември, поради промените в комуникацията не можахме да договорим всички параметри, но сега се надявам към средата на април да я обявим официално. Правим паралелно много неща. Започнахме кампания с училищата, но виждате и те затварят. Надявам се ще бъдем в по-спокойна ситуация скоро. В момента страхът на хората е доста по-голям и се притесняват  за всяко допълнително нещо, което трябва да направят, за всяко нещо, което би могло да застраши по някакъв начин здравето им.