Какво постигна светът 5 години от Парижкото споразумение за климата
Ако стимулите се насочат в посока позеленяване на икономиката, могат да намалят през 2030 г. емисиите на въглероден диоксид до 44 гигатона на годишна база, което ни дава 66% шанс за задържане на повишаване на температурата под 2° C.
На 12 декември 2015 година Айфеловата кула и Триумфалната арка бяха осветени символично със зелени прожектори с ярък надпис: „Парижкото споразумение е изпълнено“. Днес, след пет бурни години и година на борба с пандемията COVID-19, светът може да излезе с посланието: „Работа в процес.“ Ако направим равносметка дали целите за ограничаване на годишната температура с 2° C са постигнати, ще отбележим крах, но всъщност споразумението постигна един голям успех като успя да превърне климатичните промени в една от най-важните теми за човечеството. В Париж през 2015 г. светът се съгласява да ограничи температурите с 2° C, като ще положи всички усилия да постигне и още по-амбициозна цел да ограничи вдигането на температурата с 1,5° C до 2050 година.
Крах или успех-контрастна реалност
Температурните скокове, предвидени за по-късно този век леко отслабват. Преди срещата на върха в Париж през 2015 г. глобалните емисии бяха на път да повишат температурите с 3,5 ° C до 2100 г., според изчисленията на Climate Action Tracker, научен консорциум с нестопанска цел, сега тази траектория се изравнява до 2,9 ° C.
Промяната е резултат от комбинация от технологични, икономически и политически промени, казва Бил Хеър, физик и главен изпълнителен директор на Climate Analytics, организация с нестопанска цел, която е част от консорциума. Цената на технологиите за възобновяеми енергийни източници например слънчевата енергия, спадна рязко. Икономическият растеж се забави. Регламентите, особено в европейските страни, започнаха да отнемат малко от емисиите. В Европа емисиите спаднаха с 23% под нивата от 1990 г. до 2018 г.
Контрастните тенденции означават, че напредъкът, постигнат от Парижкото споразумение, е бил „много по-голям“.
Спринт към Глазгоу през ноември 2021 година
Така че, за да останат под прага на затопляне от 2 ° C - или под границата от 1,5 ° C, която според уязвимите островни държави е необходима, за да се предотврати поглъщането на техните общности от нарастващите морета - страните, събрали се на срещата на върха в събота, ще трябва да се ангажират с по-строго намаляване на емисиите. Днес, ООН, Великобритания, Франция и други стани ще напомнят на световните лидери, че борбата с климатичните промени не може да чака. Тази година пандемията обсеби глобалната политика и отложи редица събития, включително и годишната международна среща за климата под егидата на ООН в Глазгоу, Великобритания. Тази среща на високо равнище, смятана за един от последните шансове светът да поеме в правилния път ще се състои присъствено през ноември 2021 година. Виртуалната среща днес на ООН, Великобритания, Франция цели да запълни празнината и да поддържа амбицията за намаляване на емисиите с виртуалното събитие „Спринт към Глазгоу“.
Не е ясно обаче, че политическата воля съществува. Това, което трябва да се случи през следващите няколко години е нещо много по-трансформационно, коментират анализаторите.
Светът е задължително да се възползва от временния спад на емисиите
Има признаци например, че много страни няма да използват намаленията на емисии, причинени от пандемията, като възможност да дадат тласък на своите климатични амбиции. Най-богатите страни в света, Г-20, са заделили 12 трилиона долара за справяне с икономическите смущения, причинени от COVID-19, но само една четвърт от донорите отделят средства за усилия за намаляване на въглеродните емисии, според нов доклад от Програма на ООН за околната среда. „Никога не сме имали от 10 до 20 трилиона долара, които ще бъдат изразходвани през следващите 24 месеца, никога преди да рестартираме световната икономика“, заяви Андрю Стийр, президент на Световния институт за ресурси, на пресконференция тази седмица . „Ако инвестираме това във вчерашната икономика, ние по принцип извършваме смъртен грях за нашите внуци.“
Страните на върха ще се изправят и пред други финансови предизвикателства. Много водещи развити държави обявиха инициатива за удвояване на разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на чистата енергия до тази година, увеличение от 10 милиарда долара годишно. Досега обаче усилието доведе до изразходване на едва 4,9 милиарда долара. Също така не е ясно дали най-богатите държави се справят с предварително обещаните 100 млрд. долара годишно публично и частно финансиране за икономика, свързана с климата като проекти за възобновяема енергия.
И въпреки надеждите, че един от най-големите емитери САЩ ще се върнат в Парижкото споразумение след Джо Байдън встъпи в длъжност, все още съмненията за смели реформи остават.
Крачка назад ли направи Европа в петък?
В петък лидерите на ЕС се съгласиха с план за намаляване с 55% до 2030 г.. Според екологичните организации това обаче отстъпление от целите на Парижкото споразумение, защото намаляването на емисиите вследствие на пандемията са временно явление. А Европа иска да бъде лидер в борбата с климатичните промени.
Всъщност Европа е най-големият консуматор на въглеродни емисии и е много важно какъв сигнал дава на света. Според неправителствената организация Световен фонд за дива природа WWF Европа трябва да постави 65% вместо приетите 55% намаляване на емисиите. На първо място Европа говори за нетно количество емисии, което автоматично значи, че от целта отпадат средно 6-7% емисии, които се поглъщат от горите. Така реално се изпълнява цел от 48%. „Ние искаме 65%, а не 55%, защото с 55% ЕС, не можем да удържим покачването на температурата до 1.5 градуса по Парижкото споразумение, според всички научни прогнози“, коментират в свое съобщение от международната организация, ТУК.
Само преди дни излезе Emissions Gap Report 2020 на UNDP, в който ситуацията с нивата на глобалните емисии влизат в критична посока и сме се запътили в посока 3° C. Докладът на UNDP оценява разликата между очакваните вредни емисии и тези, съответстващи на ограничаване на глобалното покачване на температурата през този век, както е договорено в Парижкото споразумение от 2015 година. Емисиите на парникови газове са достигнали нов връх през 2019 г., поставяйки планетата в траектория за повишаване на температурата с 3° C.
Свидетели сме на екстремни климатични промени, като свръх бързо топене на арктическите ледове, както и рекордни горещи вълни и горски пожари в Сибир, Западните части на САЩ, Амазонка и Австралия. Според програма "Коперник" ноември е най-горещият ноември в историята, а "2020 г. е на път да бъде една от най-топлите години от както се извършват метеорологични измервания. Емисиите на парникови газове продължават да се покачват на процента база и от 1,4% годишно от 2010 г. насам, вече сме на темп на покачване с 2,6% през 2019 г., отчасти и поради голямото увеличение на горските пожари и отделените колосални емисии от тях през последната година.
На годишна база, общите емисии на въглероден диоксид за 2019 г. поставят нов рекорд от 59,1 гигатона.
66% шанс за задържане на повишаване на температурата под 2° C
Докладът дава прогноза, че зелените инвестиции в рамките на правителствени стимулиращи пакети за изваждане на икономиките от предизвикания от пандемията спад могат да намалят вредните емисии, предвидени през 2030 г., с до 25 на сто. Ако стимулите се насочат в посока позеленяване на икономиката, могат да намалят през 2030 г. емисиите на въглероден диоксид до 44 гигатона на годишна база, което ни дава 66% шанс за задържане на повишаване на температурата под 2° C, но това не е достатъчно за постигане на целта от 1,5° C.
Късно ли е да постигнем напредък “to get on track"?
И въпреки това много анализатори ще кажат, че все още не е късно да се постигне напредък. Щастливи сме, че включихме Парижкото споразумение, но все още сме далеч от целта, призна Клаус Рьорих,ькоординатор на климатичната политика на ЕС. Науката е категорична, че емисиите трябва да бъдат намалени не с 55, а с 65% до 2030 г. Според Рьорих сделката на лидерите на ЕС е важна стъпка сама по себе си точно преди преговорите по случай петгодишнината от Парижкото споразумение. Но Европа трябва да засили амбициите си. „Всяко време, което губим, намалява вероятността за постигане на температурните цели. През последните пет години е направено твърде малко, вярно е “, каза той, като посочи, че първоначалното намаление от 40%, планирано от ЕС, е„ абсолютно недостатъчно “.
В Европа всъщност ключовият въпрос е не толкова самата нетна цел за намаляване с 55%, а въпросът за това как ще се разпределят парите и как по-бедните страни с по-висок дял на високовъглеродни инсталации като България ще се възползват от парите на ETS чрез фонда за модернизация. По-специално Полша се опитва да осигури своя дял от пари и освобождавания за безплатно разпределение за промишлеността чрез конкретен текст в заключенията. Как точно ще се разпределят парите ще се изясни до края на годината, за да бъде отразено и в следващия ни вариант на Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19.